Архив за етикет: крах

Ако можеше да разговарям

imagesВремето беше хубаво. Плажът бе препълнен. Хората се наслаждаваха на почивката си и нищо не предвещаваше, че нещо лошо щеше да се случи.

Изведнъж млад мъж попадна в силно мъртво вълнение и започна да се дави. Той се опитваше да плува към бега с всички сили, но морето го дърпаше навътре.

Мъжът потъваше. Започна да вика за помощ.

Дамян го забеляза. Той знаеше как  как да се справи с мъртвото вълнение.

– Ако можех да разговарям с този младеж, преди да влезе във водата, щях да му кажа, как да се измъкне от хватката на мъртвото течение и да се спаси, – ядосваше се Дамян на брега. – Навярно щях да му досадя с моите приказки. И както в повечето случаи става, нямаше да приеме съветите ми.

– Но все пак това можеше да му помогне да оцелее, – възрази красивата му половинка Нора.

Двамата Дамян и Нора бяха помагали на много хора, къде със съвети, къде в реални ситуации, но сега младият човек, бе прекалено далече от тях. Въпреки усилията не само техните, но и на другите, които се притекоха на помощ, плюс спасителите, всичко бе напразно. Така и не успяха да го спасят.

– Не е ли подобна ситуацията с вестта за нашето спасение? – след това коментира Нора.

– Да, – съгласи се Дамян, – само един разказ за Христовата жертва и силата на Неговото възкресение може да спаси хората, които се опитват да се преборят с бурните вълни на живота.

– Колко често човек се среща със смъртта на близък, развод, финансов крах ….и всичко това може да смачка и удави човека, – допълни Нора.

– Когато споделяме своята надежда в Христос, – сбърчи нос Дамян, – те се чувстват се неудобно. Отхвърлят ни. Смятат, че са прекалено заети, за да слушат такива неща.

– А не могат да разберат, – възмути се Нора, – че вестта за любовта на Спасителя към тях може да им даде надежда не само тук, на земята, но и във вечността.

Българите могат ли да бъдат единни

Ако не ми харесва начинът, по който живея протестирам!
Струва ли си младите хора да останат в България? Как се живее в най-бедната и най-корумпирана държава? Дали пък успелите българи в чужбина ще се върнат в родината си?
Трябва да се събудим от дълбокия си сън.
Досега българите като колектив са претърпели крах. Уж сме един народ, работим в екип, а сме като орел, рак и щука.
Ако някой прояви инициатива да помете пред блока си, съседите му го наблюдават с ехидни усмивки и назидателно забелязват:
– Ти ли се намери най-големия умник, да чистиш пред входа? Това е работа на общината!
Е, това се казва задружност между хората! Един работи, а другите го „подкрепят“.
В България образование не е нужно! Навършваш пълнолетие,  „завъртваш“ някакъв бизнес и парите потичат като река в ръцете ти.
Днес младите хора не четат. Следат филми, чатат по Интернет и играят игри.
Медиите имат голямо влияние, като сред възрастни така е и сред младите. Те диктуват модата. Решават вместо хората какво да облекат, какво да обуят…. и колко „дебели“ да бъдат…
Днес много лесно се продава едно „голо тяло“, но не и книга….
Всичко това е пълен абсурд, но до кога ще живеем така и ще търпим всичко това?
Какво очакваме, някаква голяма трагедия, катаклизъм или катастрофа трябва да станат, че да се вразумим?

Няма нищо лошо в това, да пробваш и да не успееш

Съществувал е човек, който е търпял крах след крах в продължение на 27 години. Годеницата му умира. На два пъти бизнес начинанията му пропадат. Преживява нервен срив. Неуспешно се опитва да се реализира в публичната власт. Прави опит да стане щатски сухопътен офицер, представител на конгреса, щатски сенатор и то два пъти. Дори опитва да бъде вицепрезидент на САЩ. Ще се изненадате, когато научите името му.  Да, това е Ейбрахам Линкълн.

След върволица от неуспехи, бива избран за президент на САЩ. Неговата решителност е опора на нацията в едно от най-бурните времена на американския народ. Днес мнозина вярват, че той е бил един от най-силните и уважавани президенти в страната си.

Учебниците и книгите посветени на него представят Линкълн, като велик лидер, но не винаги споменават рисковете и отхвърлянията, които са го довели до този връх.

Поуката от всичко това е, че няма нищо лошо в това да пробваш и да не успееш.

Когато си позволите да се провалите, може да научите много. Успелите хора трупат зад гърба си, повече провали от другите, защото те са готови да опитат, независимо дали този опит е положителен или не.

Ако имате мечта в живота си, постарайте се да я реализирате и в случай, че не се получи веднага, запитайте се какво бихте променили, за да опитате пак.