Криминалето е интелектуална загадка. По думата „интелектуален“ се крият много значения. За това бих искала да поясня, тук става дума, за интелект подобен при игра на шах. С други думи казано това е логическа главоблъсканица.
Разбира се не всяка всяка книга, зачислена в категорията криминална литература се явява пъзел за разгадаване. В истинските детективски романи се разказва не как е извършено престъплението, а как върви самото му разкриване. Основния замисъл е процеса на разследването и откриването на престъпника.
Така, че страстта на хората към криминалната литература, на първо място е страст към загадката и жаждата за нейното разкриване. Но има и още една причина, много по-дълбока и психологична. Престъплението почти винаги е свързано с убийство, а смъртта е една от най-опасните и притегателни мистерии. И ето, човекът е бил жив, смеел се е, разговарял,…и изведнъж умира. След това изглежда, като че ли е заспал…. Но това е само телесната му обвивка. Тяло има, но човек няма…..Мистерия, която никога няма да разгадаем, но която винаги ни примамва….
Освен това детектива заедно с читателя се сблъсква със злото, със смъртта и болката, но винаги излиза победител и тържествува справедливостта.
Да, знаем, че в живота не винаги се случва така, но щастливия край в книгата е задължителен. Това е нашата победа над злото, на всички тези, които са въвлечени в повествованието, които преживяват и се страхуват с жертвата. Това е рязък емоционален преход, завладяващо чувство на състрадание, мъка,…
Това е химн на справедливостта.

Марио Джакомели е италиански фотограф, който може да се нарече уникален. Неговите снимки улавят не само настроението, но запечатват душата на човека, как тя се чувствува в клетката от пространството и времето.
За него всяка фотография е момент от живота, запечатан дъх. А нима един дъх е по-важен от друг? Не те просто следват един след друг до самия край.
Първото поле на фотографа е бил домът за безнадеждно болни. Страшни кадри, но са толкова дълбоки и истинни! Света на границата на обезплътяването…
Друга серия от необичайни фотографии отразяват една от границите на човешката природа. Те изглеждат гротесни, плашат ни, но ние втренчено ги следваме, защото чрез тях опознаваме самите себе си. Как действа забраната върху нас? Какво може и какво не може.
Или циганите. Светът на бесъзнателното.
Хора. Седят, стоят, вървят, обичат, мислят….. Как околния света се отразява в лицата, жестовете им….
Един запечатан миг, който няма да се повтори.