След дълги години на експериментиране един изобретател открил начин да запалва огън.

Той се отправил към заснежения северен край. Там научил аборигените да да си палят огън. Разяснил им преимуществата и изгодите, които им давал огъня. Аборигените така се заинтересували от нововъведението, че забравили да благодарят на изобретателя, който изведнъж изчезнал незабелязано.

Изобретателят бил изключителен човек. Той съвсем не се стремял да го помнят и почитат. Искал единствено хората да се възползват от неговото изобретение.

Следващото племе се заинтересувало от изобретението не по-малко от първото. Въпреки това местните шамани завидели на авторитета на чужденеца, който той си завоювал сред народа. Един ден го нападнали и го убили.

За да се избегне всякакво подозрение, че те са го убили, издигнали портрета на великия изобретател над главния олтар на храма. По случай смъртта му била написана специална литургия, в която се упоменавало името му и се обещавало да се увековечи.

Особено внимание се отделяло на това, да не се пропусне или измени нито един параграф от литургията. Инструментите за произвеждане на огън били поставени в специална кутия. Светите отци заявили, че тази реликва ще допринесе за излекуването на всеки вярващ, само като положи ръце върху нея.

Главният свещеник поел отговорността да събере материали за живота на изобретателя. Събраният сборник с материали придобил силата на свещена книга. Безграничната любов и доброта на изобретателят се представяли като пример за подражание. Всячески се възхвалявали неговите славни дела, а неговата свръхестествена природа станала обект на поклонение.

Свещениците взимали всички мерки, книгата да се съхрани за бъдещите поколения. Самите те авторитетно интерпретирали смисъла на идеите му, значимостта на праведния му живот и неговата смърт. Духовниците безжалостно екзекутирали или изгонвали от църквата всеки, който изкривявал тяхното учение.

Хората така се боели да нарушат всичките религиозни предписания, че нацяло забравили, как се запалва огън.

Бог извикал на небето трима президенти, на САЩ, Русия и България, и им казал:
– Господа, извиках ви, за да ви кажа неприятната новина, че след две седмици идва края на света. Бих искал да уведомите народите си за това.
Изявление на американският президент по телевизията:
– Братя и сестри, има за вас две новини, добра и лоша. Първата е, че Бог все още е там, а втората, че след две седмици ще настъпи края на света.
Изявление на руския президент по радиото и телевизията:
– Дами и господа, имам две новини и двете са лоши. Първото е, че Бог все пак съществува, а втората, че след две седмици идва края на света.
Изявление на българския представител пред всички медии:
– Народе мой, имам две новини за вас. И двете са добри. Първата е, че Бог сам ме извика да ми уведоми, а втората, че аз ще управлявам до края на света.

Свърши старата 2012 г., която бе за мен и някои от вас преломна. Всичко се мени…света, подходите, стратегиите. Старите инструменти не работят, появяват се нови…..
В началото на 2013 г. бих искала да ви поздравя с това, че оцеляхме от още един край на света, изкарахме още една година, за която навярно ще си спомняме с усмивка. Такива моменти трябва да се оценяват, това е част от живот ни. Бих ви пожелала по-хубави моменти, но не забравяйте, вие сами ги създавате.
Определихте ли целите си за следващите 365 дни? Това е много важно!
Ако вие не знаете, какво искате да постигнете, няма да знаете към какво се стремите и няма да можете да определите дали сте достигнали целите си. Затова намерете време и сериозно помислете към какво ще се насочите през Новата година.
Бедността не е диагноза. Незнанието в различни области не подлежи на съд, но липсата на време, това вече е ваш избор.
Нека направим правилния избор. Нека да повярваме в предстоящите си постижения, които са възможности за нас, в този живот и то само веднъж.
Бъдете благодарни за всичко! Запомнете, колкото повече радост носим в този свят, толкова повече ще бъдем благословени. Повярвайте, това работи!

Той запали и ловко се вмъква в потока от коли. Караше чудесно. Аз се отпуснах и с удоволствие започнах да го наблюдавам.
Обичам отмерените и ловки движения на ръцете. Затова харесвам и билярда, чертаенето и стрелбата по мишени. Доставя ми удоволствие отчетливостта на мисълта, хладнокръвните и безпристрастни разсъждения. Затова се захванах и със счетоводство.
Емоционалният ми живот така безнадеждно се бе оплел, че се наложи да търся нещо конкретно, в което да запазя равновесие.
Затова с крайна неохота се разделям със старите си вещи, някой протъркан костюм или шапка. Тези стари, до болка познати неща ми дават опора, от която отчаяно се нуждая. Дали това не идва от страха за приближаващия край на призрачното ми съществуване?
Страхувам се, че ако загубя всичко това, ще загубя и….
Неволно опипах джоба си. Малкото шишенце си стоеше на мястото. Там си стои, откакто ми го даде един приятел военен хирург. Той постоянно ми напомняше:
— Внимавай с тези хапчета — казваше той, като заканително поклащаше пръстта си. — Едно премахва болката, две осигуряват спокоен сън. Глътнеш ли повече, вече няма да се събудиш.

Колко хубаво нещо е пролетта! Когато дойде тя тропа на прозорците, пее и вълнува душата.
Щастлив е онзи, който може да се отдаде на нейното опиянение, без да се отрови нито за миг от страшната мисъл, че всяка нова пролет го приближава все повече към неговия край. За някои той е радост, а за други мъка и страх.
Пролетта е едно от ония напомняния, които природата ни е устроила на тоя свят. Нейните рожби се събуждат всяка пролет за нов живот.
А всяка пролет живота си отива от нас…