Японски студенти са изобретили яке „прегръдка“.

Това е късо палто с изградени роботизирани ръце, които обграждат тялото на собственика, имитирайки ръце на приятелка. Към него има и слушалки.

Учените не веднъж са доказвали, че прегръдката прави човека щастлив. Но какво да кажем за тези, които нямат любим човек или приятел, който може да ги прегърне в трудно време?

За такива хора, студентите от Цукуба, Япония, са създали яке, което може да ви „развесели“, когато имате нужда от него.

Изобретението се управлява с помощта на USB-връзка с компютър, но младите изобретатели имат планове управлението да стане дистанционно.

Желаещият да получи „порция прегръдки“ трябва да облече дрехата, да сложи слушалките и да натисне бутона, след което програмата се стартира.

Първо в слушалките се чуват приближаващи стъпки, а след това женски глас: „Познай кой е?“ или „Липсвам ли ти?“. За сега са записани около 10 фрази за поздрав. Накрая роботизираните ръце ви „прегръщат“. Според разработчиците устройството създава усещания близки до истинските.

Съмнявам се, че дори дружелюбният робот ще може да ви даде частица човешка топлина.

Във век, в който напълно се налага господството на компютрите, хората все по-рядко взимат в ръцете си обикновена писалка. Поради това броят на тези, които имат проблеми всеки път, когато искате да напишете нещо на хартия, се разраства всеки ден.
Жертви на всеобщата компютризация, са учещите се да пишат деца, старци, на които треперят ръцете и много други, които срещат трудности при среща с хартия и писалка. На тях навярно ще помогне вибриращата писалка, разработена от немската компания Lernstift.
Сензори в дръжката на писалката определят направлението и честотата на колебанията на ръката на пишещия човек и със своите вибрации ги гасят.
Почерк, може и да не стане калиграфски, но поне може да се разбере.
Ценността на вибриращата писалка не е само в това, че може да се пише разбрано и красиво, но и грамотно. Датчици сигнализират всеки път, когато потребителят допуска граматическа или друга грешка.
За целта разработчиците са въвели два режима: калиграфически, в който се отделя внимание на почерка и орфографически, когато писалката следи не за това как, а какво е написано.
Интересното е, че изобретателите на чудото писалка Фолк и Менди Волски започнали работа над нея, след като собствения им син започнал да се учи да пише.

Американски математици участващи в проекта GIMPS са получили най-голямото известно просто число. То се състои от 17 милиона цифри. Откритието ще помогне да се получат нови устойчиви шифри.
Новото число се отнася към класа от простите числа на Мерсен. Записва се като 257885161-1 и съдържа 17425170  цифри.
То е било получено на 25 януари на компютъра на един от участниците на проекта GIMPS професор Къртис Купър от Университет на Централна Мисури.
Предното най-голямо просто число е получено през 2008 г. и е съдържало 12978189 цифри.
Простите числа са много интересни не само за математиците, но също така и за обикновените хора, защото те се използват в криптография, като банкови кодове, които са основани на големи прости числа. Колкото е по-голямо простото число, толкова по-устойчив е шифърът. За това има голям интерес към тях.
Проектът GIMPS – Great Internet Mersenne Prime Search е създаден през 1996 г. и представлява мрежа за разпределение на изчисленията, към която може да се присъедини всеки желаещ. Неговата цел е намиране на така наречените прости числа на Мерсен, за първи път описани през 17 век от френския математик Марен Мерсен.
Обикновените прости числа се делят без остатък само на себе си и на единица, а простите числа на Мерсен могат да се представят във вида 2n-1.
Този начин на представяне на простите числа от Мерсен е един добър начин за получаване на повече прости числа, за това ги и изучават.
За практическото приложение не е важно, дали простото число се явява число на Мерсен или не, но математиците така по-лесно намират простите числа.

Лоши навици като тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, затлъстяване, дълго гледане на телевизия и продължително стоене пред компютъра могат да доведат до това, че от всеки ден в живота ви ще се отнемат по 30 минути.
Доктор Дейвид Спиджелхелтер професор по статистика в Кембриджския университет си поставил за цел да се намери прост метод за оценяване на това как всекидневните навици влияят на продължителността на живота. Той се възползвал от концепциите за бавно или бързо стареене и последиците от лошите навици за по-продължителен срок от време. Тези периоди нарекъл „микроживоти“.
Анализирайки резултатите от предишни изследвания за здравословното състояние на населението Дейвид Спиджелхелтер забелязал, че „микроживотите“ губят от себе си ежедневно, ако човек пуши по две цигари на ден, изяжда един хамбургер, прибавя по 5 кг наднормено тегло, ежедневно прием две или три дози алкохол, всеки ден се седи пред телевизора и компютъра по два часа най-малко.
От друга страна тези, които предпочитат да консумират повече плодове и зеленчуци, не приемат по-големи дози алкохол, отделят време да се занимават със спорт ежедневно получават бонус „микроживот“.

През 1981 г. Адам Осбърн проектирал мобилен компютър, специално за работа в движение.
Адам нарекал творението си, като му дал името си. Компютърът е известен като Osborne 1.
Адам Осбърн е известен инженер, участвал в разработката на първия микропроцесор Intel 4004. Той е основал компанията Osborne Computer.
За сърце на Osborne 1 служи процесор Zilog Z80, работещ с тактова честота 4 мегахерца. Osborne 1 е оборудван с 64 KB памет, две флопи дискови устройства, серийни и паралелни портове.
Вграденият монохромен дисплей CRT поддържа само текстов режим, показвайки по време на работа 24 реда от по 52 знака, големината на екрана е пет инча.
Цената му през 1981 г. е била 1705 долара.