Хайдн си бил вече извоювал име сред известните композитори на онова време.

Един ден при него дошъл един касапин и го помолил:

– Напиши менует за сватбения марш в чест на дъщеря ми.

Хайдн се съгласил и след един ден дал пожелания менует на месаря.

След няколко дена композиторъ чул музика, която силно гърмяла по улицата. В нея, с голямо усилие, той разпознал своя менует.

Когато Хайдн отворил вратата на прага му стоели месарят, дъщеря му, нейния мъж, тълпа странстващи музиканти и огромен бик с позлатени рога, който бил подарен на композитора.

След това този менует в до мажор  започнали да наричат „Менуетът на бика“.

На гроба на композитора Алфред Щнитке в Новодевическото гробище е поставен символичен камък.

На камъкът има петолиние, на което е поставен знак за пауза. Над нея е поставена корона или фермата, която служи за увеличаване на паузата.

Под знака за пауза има указание за „форте-фортисимо“, т.е. най-силното възможно звучение.

Всичко заедно на това петолиние може да се изтълкува като оглушителна вечна тишина.

В училище смятаха Жана за безнадежден случай. Веднъж родителите ѝ получиха бележка от учителката ѝ, в която се казваше:

„Жана има проблем с ученето. Тя не може да се концентрира в нищо. Вечно се движи и неспокойно се върти. Пречи на останалите. Не успява да си напише домашните. Не смогва да се справи със задачите и упражненията в клас“.

Учителката ѝ не осъзнаваше, че Жана имаше разтройство свързано с дефицит на вниманието.

Но кой ли можеше да разбере малкото момиче?

Тя не беше като другите и при нея трудно се прилагаха същите методи на обучение, чрез които се обучаваха останалите деца.

Майка ѝ въздъхна и я заведе на лекар. Той накара момичето да седне на един стол, който бе в другия край на стаята. Жана подложи ръцете си под краката и седя така двадесет минути, докато лекарят разговаряше с майка ѝ, за проблемите ѝ в училище.

Най-накрая лекарят седна до Жана и каза:

– Сега бих искал да поговоря с майка ти насаме. Почакай ни тук в кабинета, ние след малко ще се върнем.

Преди лекарят да излезе с майка ѝ включи радиото, което стоеше на масата.

След като двамата възрастни се оттеглиха, лекарят помоли майката на Жана:

– Много тихо и внимателно погледнете, какво прави дъщеря ви.

Жана бе скочила на крака и се движеше в такт с музиката.

Тогава лекарят се обърна към майката и каза:

– Жана не е болна. Тя е танцьорка. Заведете я в училище за танци.

Майката прие съвета на лекаря и Жана започна да се занимава с танци.

По-късно  малката палавница, която не можеше да седи на едно място в училище, беше поканена в балетното училище. Тя стана солистка, а след това основа свое собствено танцово училище.

Жана се запозна с един известен композитор, който пишеше предимно мюзикъли. Заедно с него направи една хореографска постановка, която стана доста известна сред почитателите на този жанр.

Така Жана донасяше много радост на милиони хора.

За съжаление, много деца като нея остават неразбрани и просто ги тъпчат с лекарства, за да ги направят като другите.

Ференц Лист се готвел да стане свещеник в Рим.

Тогава монахините го помолили да посвири на пияното за последен път на едно от богослуженита в Сикстинската капела.

След като Лист изпълнил молбата им, те останали във възторг. Втурнали се към него и го обсипали с целувки.

Тогава  папа Пий IX взел решение:

– Заради доброто на духовенството на религиозната кариера на Лист трябва да се сложи край.

Така на композитора било отказано посвещение в духовен сан.

Когато през 1805 г. във Франция се разпространил слух за смъртта на Хайдн, парижките почитатели на композитора решили да проведат траурна среща посветена на паметта на великия маестро.

Хайдн научил за това и побързал да им напише:

„Безкрайно съм ви благодарен за организирането на тази среща, посветена на смъртта ми. За съжаление, не мога лично да участвам и дирижирам изпълнението на траурния марш за покой на душата ми“ Франц Йозеф Хайдн.