Ние живеем в един удобен свят където всичко се върти около нас – хората. Може би преди няколко века, ние бяхме наистина по-близо до природата. Но съвременната цивилизация е нестабилния път, който може да доведе до смъртта й.
Ние виждаме плодовете на това, което правим: къщи, коли, пейзажи, но нас ни няма сред всичко това.
Цялата съвременна цивилизация не може без електричество. Ако то изчезне, станциите ще изгният и природата ще си вземе своето.
Без значение как сме се опитвали да покорим самата земя, природата в крайна сметка ще вземе своите жертви.

Човекът е доста бавен. Той би загубил състезанието с почти всички големи хищници. Но необичайни обувки, наречени Bionic Boots позволяват дори на най-посредствения бегач да ускори до 40 километра в час.
Едно от най-бързите сухоземни животни е щраус, който може да се движи със скорост от 70 километра в час. Американският инженер Keehi Seymour от детството бил запленен от тази скорост на птицата. Като тийнейджър, си обещал, че ще помогне на човека също толкова бързо да се движи. Именно така се появили обувките Bionic Boots, които са спечелили прозвището „щраусови крака“.
Bionic Boots са пружиниращи обувки, който помагат на човек да извършава големи скокообразни крачки, което  увеличава скоростта на предвижване.
Средната скорост от 40 километра в час позволява на собствениците на необичайни обувки Bionic Boots да се конкурират не само с моторите, но дори и с колите. С тези обувки, не можете да се върви по тротоара, а по черни пътища и неравен терен.
Въпреки това, когато се използвате  Bionic Boots трябва да бъдете много внимателни, колкото по-бързо се бяга, толкова по-трудно става придвижването. Падането на скоростта под 40 километра в час, може да доведе до сериозни наранявания.
Инженер Keehi Seymour обещава да не се спира до тук. Той все още мечтае с помощта на Bionic Boots човек да се премества с „щраусова“ скорост от 70 километра в час.

Тинка беше много бъбрива. Но за разлика от много бърборковци, тя беше и добър слушател. В болницата изслушваше пациентите, които седяха под сянката на пейката в горещите летни дни или по леглата, когато беше навън студено. Обичаше да се шегува. Плясваше по гърба всеки. който я разсмиваше. Всички я смятаха за чаровна.

Всичко това беше докато до нея беше съпруга ѝ. Когато той изчезна, другите жени не искаха това чаровно създание да се навърта край мъжете им.

Така тя загуби всичките си приятели. Бягаха от нея, като от чумава. „Приемите“, които тя организираше с мъжа си, на които канеше съседите, спряха. Вече не я канеха на рождени дни или по друг някой празничен повод.

По празниците, пред вратите на другите хора спираха коли, хората се прегръщаха и се поздравяваха, а тя стоеше в къщи с децата си.

Дълго време децата ѝ смятаха, че Нова година е семейно тържество, на което сладоледът се заливаше със шоколадов сироп, а телевизорът заглушава шума, който идва от съседите.

По-големият ѝ син много се изненада, когато разбра, че приятелите му използват тази нощ, да опитат домашните запаси от алкохол, докато родителите им официално облечени отиваха някъде.

– Какво, на Нова година седиш в къщи и киснеш край полата на майка си? – присмиваха му се те.

– Да, – смутоляваше засрамено момчето.

Всъщност чаровната му майка, след като беше загубила съпруга си, стоеше в къщи сама.

Летище Франкфурт е въвело нова услуга. Лимузина докарва туристите от дома до летището.
Така пътниците ще избягват проблемите на вхоа на летището.
Тези, които ще се възползват от тази услуга, няма да търсят място за паркиране или да стоят на опашка за регистрация. Колата ги докарва направо до вратата на самолета.
Пътниците ще бъдат извозвани до летището с коли от марките Mercedes S-Class, VW Phaeton, или на BMW Серия 7.
Туристите могат да резервират такава услуга за групата до 4 души. Тази услуга може да се поръча и онлайн. За сега цената на това нововъведение не е съобщена.

Нашите деца умеят да мечтаят за вълшебни и невероятни неща. Ето чуйте само.
– Представи си, че си един малък ангел, – каза Стела. –  Ти можеш да поискаш изпълнението на едно вълшебно желание и да зарадваш мама, татко, баба или някой твой приятел. Какво би си пожелал тогава?
– Бих поискала за баба си килим самолет, тя трудно ходи, щом не може да върви по-добре да лети, – каза Ани.
– Бих подарил на хорта такова устройство, че след като плеснат с ръце да се появява нещо, което да ги прави весели и щастливи, – добавил Симо.
Наска се замечта и стигна още по-далече:
– Хубаво би било в домовете си вместо килими да имаме зелена трева. Представете си вън е зима, а у нас пеперуди летят, щурци пеят, цветята ухаят и всички се чувстват толкова добре, че стават по-добри един към друг.
Ваня се провикна:
– Бих подарила на всички красиви сънища, така че да им е весело и нощно време и да не се страхуват да си лягат.
Диди плесна с ръце:
– Бих отменила всички пари, от тях колко много беди идват. Ако ги няма, хората повече щяха да мислят един за друг, а не за нещата, които могат да си купят.
– Нека между Земята и Луната да има мост, – засия Мая, – пъстър като дъгата и по него да се разхождаме.
Андрей смръщи вежди и сериозно каза:
– Искам да няма никакви машини, коли и превозни средства. Искаш да отидеш някъде надалече, раз …. и си там.
Ако можехме като децата ….. животът ни щеше да бъде по-ведър и светъл.