В Египет в покрайнините на Кайро е разположен квартал Маншиат Насир, известен като града на буклуджиите .
Тук живеят повече от 40 хиляди коптски християни, който събират боклука около Кайро. Те го преработват. Това занимание се предава по наследство.
Коптите монополизирали тази дейност, защото мюсюлманите я смятат за „нечиста“, тъй като отпадъците от храната се изяжда от свинете.
В квартала витае устойчива неприятна миризма, но за това пък огромния мегаполис съдържа относителна чистота.

Ако се създаде църква в един беден квартал, с голяма безработица и престъпност и те не намаляват, това означава , че от тази църква няма никаква полза.

И вместо хората да прославят Бога, заради делата Му, те смятат църковните лидери за паразити, мързеливци такива, които не работят и които живеят на гърба на вярващите.

И причината за това е, че лидерите, които проповядват любов, искреност и себе жертвеност живеят без да работят. Имат си секретарки, служебни автомобили, ходят по два пъти в годината в чужбина и никой не знае каква им е заплатата, нито колко пари се събират в църквата, да не говорим пък за това къде отиват.

С една дума- приватизирали са църквата и по нищо не се различават от шеф на синдикат или шеф на политическа партия.

Културата и архитектурата на Сингапур е немислима без влиянието на индийската култура. Малката Индия в Сингапур е такава неотменима част, както Чайнатаун ​​или мюсюлманския квартал.
Индийски храм Шри Веерамакалиамман е построен през 1855 г. от коренните жители на бенгалска Индия. Той заслужава специално внимание.
По-рано храма е носил името на близко разположеното селище. Тук правели изделия от вар. За да се защитят от заселниците, местните призовали на помощ богинята Кали, съпруга на Шива и в нейна чест построили храма. Шри Веерамакалиамман  означава безстрашната Кали.
Както е прието в индийските храмове, интериора съдържа изображението на Кали с оръжие, която е насочена не срещу човек, но срещу силите на злото и порока.
Храма е украсен с изображения на лотоса в различни размери и окраски. Сградата е възтановявана няколко пъти, камъкът е заменил дървото.
Най-високата сграда в храма е кула висока осемнадесет метра, която е била построена само преди тридесет години.