Знаете ли, че е имало олимпийски отбор, който е бил принуден да продава кафе, за да събере пари за участието си в игрите?
През 1932 г. заради Голямата депресия бразилското правителство не успяло да намери пари за да изпрати спортистите си на Олимпийските игри в Лос Анджелис.
Най накрая намерили изход от това положение. Качили 82 атлети на кораб с кафе и ги накарали да го продават по пътя към Америка.
При пристигането си на пристанище Сан Педро спортистите трябвало да заплатят по един долар за всеки човек, който слезел на брега. Тъй като парите не стигали за всички, от кораба слезли само тези, които имали реални шансове да получат медали.
След това корабът отплавал за Сан Франциско. От последвалите продажби на кафе, след завръщане на кораба слязла още една малка партида спортисти, но 15 бразилски спортисти от олимпийския отбор на страната така и не стигнал до Лос Анджелис.

Необходимо е всеки да си има свое хоби, което да му носи радост, удоволствие и да отвлича вниманието му от проблемите. В света има стотици такива занимания, но някои от тях са доста необичайни.
Ето ви един пример. Малазийският илюстратор Чиминг Боз рисува картини на обикновени чашки за кафе.
Неговото увлечение има странна история.
Веднъж, когато седял в кафенето, му дошла идея за комикс. В момента не разполагал с хартия, за това нарисувал идеята си като картинка на една обикновена чашка за кафе.
Художникът подарил някои от работите си на приятели, а други запазил в дома си.
Веднъж пробвал да продава своите творения и имал успех. Така започнала работата му с продажба на изрисувани чаши за подарък или като сувенир.
Това е един прекрасен пример, как необичайното хоби може да се превърне в бизнес.

Тук шофьорите често минават, за да си поръчат по едно кафе и нещо за похапване.
Към прозорчето приближава стара кола и една жена, която е спирала много пъти тук, си поръчва своето обичайно кафе. Докато си разменя любезности с продавачката, жената забелязва колата, която е след нея. Жена е в добро настроение и казва на продавачката:
– Плащам и кафето на шофьора в следващата кола.
Продавачката повдигна рамене и си мисли: „Навярно са познати“. Жената си тръгна.
На другия ден същата жена, както винаги приближи прозорчето.
– Знаете ли, мисля, че вчера е станала грешка. Човекът, на когото платихте кафето не ви познава, – каза продавачката.
Жената изобщо не се смути и каза:
– Така и трябва да бъде.
Тогава продавачката й разказа какво се е случило вчера:
– Казах на момчето, че сте платили за кафето му. Тогава той поиска да плати кафето за следващата кола. На водачът на следващата кола обясних как стоят нещата и той направи същото. Това се случи 21 пъти. Впечатлена съм!
21 коли, 21 кафе и 21 добре изненадани хора. Добротата е заразителна. Ако сте изненадани от добрината на другите хора, вие се стараете да направите добро на някой човек, независимо дали го познавате или не.
Ако сте успели да стане първопричината или просто звено във веригата на добротата, светът поне малко ще стане по-добър.

Когато мислим за неща, които ни носят удоволствие в живота, ние обикновено търсим „значими и големи“ неща, като повишение в работата, отиване на мечтана екскурзия, печелене на престижна награда…..
Така ние сме склони да пропускаме малките удоволствия, които ни носят радост. Може би да изпиеш една чаша кафе, да прочетеш нещо от вестника или да се разходиш в парка след работа не е много за вас, но не ви ли доставя удоволствие?
Всяко малко нещо, което забележите в живота си може да допълни положителната картина в живота ни.
Вдъхвали ли сте аромата на прясно окосена трева? Усещали ли сте нежността на капките дъжд върху дланите си? Забелязахте ли колко е красива улицата ви обляна в лунна светлина? Усещали ли сте топлината на късните слънчеви лъчи? Заслушвали ли сте се в шумоленето на листата, чуруликането на птичките сутрин? Усещали ли сте пращенето на запаления огън, мирисът на горящо дърво? …  а звукът от детския смях, отекваш  наоколо….
Малки и незабележими неща…
Не затваряйте очите, ушите и сърцето си за тях… Те носят също радост.

Глухарчето е многогодишно тревисто растение с ярки  жълти цветове. То принадлежи към салатните растение. В някои страни се отглежда като зеленчук.
Няма зеленчуци, които могат да се сравняват с глухарчето по съдържание на солите на желязото, фосфора и калция. В корените на глухарчето има много инулин, захари, белтъчини, около 10% горчивото вещество тарксацин, има и спирт, органични киселини и микроелементи. В корените през ранна пролет преобладава горчивия вкус, от средата на август до края на октомври – инулин, а само  през октомври – тарксацин и левулин.
В прашеца от глухарче се съдържа бор, манган, мед, никел, молибден и кобалт. В листата има до 50% аскорбинова киселина.
Народната медицина знае глухарчето като средство за възбуждане на апетита, леко слабително, помагащо при заболявания на черния дроб и жлъчния мехур. Глухарчето стимулира отделянето на мляко при кърмещите, има тонизиращо въздействие върху тялото, подобрява кравоснабдяването, намалява холестерола в кръвта, има противоглистно действие, действа като успокоително и сънотворно.
Глухарчето може да прочисти токсините от организма, затова го препоръчват при различни кожни заболявания, включително при охлузвания и абсцеси.
Не е желателно да се събира глухарче в градовете и край пътищата, защото усвоява оловото от автомобилните газове.
За храна се използва всяка част на растението. Корените се изкопават рано на пролет преди цъфтежа или късно през есента, когато окапват листата. От младите листа се приготвят подправки към месни и рибни ястия, супи. От тях се правят и салати. Цветовете се мариноват и се поднасят с дивеч. От корените се приготвя заместител на кафето.
За да се премахне горчивината на листата, за 30 минути се потапят в посолена вода, а корените се варят в подсолена вода за 6-8 минути.