Искаш ли да пиеш кафе и да галиш котка?
Компания за котки предлага именно това в най-новото си кафене в Лондон.
– Много хора искат да имат домашни животни, но не могат да си го позволят, заради малките апартаменти – казва собственикът на кафене Лорен Пиарс. – В Лондон няма много места, където можете да седнете с книга в ръка и котка на коленете зад чаша горещо кафе.
Кафенето с котки се е появило преди 10 години в японските градове, където хората живеят в тесни високи многоетажни домове и не могат да си позволят да имат домашни любимци.
Уютната английска стая, където се предлага чай е наречена в чест на котарака от „Алиса в страната на чудесата“. Тя предлага на своите посетители срещу 8,29 долара да прекарате два часа в компанията на котка.
Кафе и следобеден чай, сандвич, пирожка и руло, всичко това го има в менюто за допълнително заплащане. Откачена идея?
Аналогични заведения за любители на котки ще се открие в Сан Франциско в края на 2014 г.

Понякога в това забързано ежедневие на човек му остава малко време да се замисли: „Какъв е смисълът на живота?“
Ето ви и някой мисли относно това, какво смята човек, че е смисълът на живота му:
Бъди благодарен за проблемите, които изникват пред теб. Те ще ти покажат колко струваш.
Прибираш се в къщи правиш си кафе или чай и сядаш в фотьойла, а наоколо тишина. И всеки от нас избира какво е това: самота или свобода.
Приятел се познава в беда….. Герой в битка……Жена – в бедност….
Човек, който се е научил да контролира емоциите си, е станал господар на живота си.
Не се връщайте в миналото то убива ценното ви време. Не стойте на едно място – вървете напред и не се оглеждайте. Хората, на които си нужен, непременно ще те догонят.

През XVIII век Бенджамин Франклин казал, че в живота няма нищо неизбежно, освен смъртта и данъците.
Необходимостта да се събират данъци е възникнала, когато са започнали да се оформят първите държави.
Първоначално с данък се облагала собственост върху земята, животните и работниците.  Но нуждите на държавата се увеличавали, а заедно с тях се появявали все по-странни и понякога абсурдни данъци. Император Веспасиан наредил събирането на такса в Рим за използване на обществените тоалетни, във Византия съществувал данък върху въздуха, който е трябвало да платят собствениците на скъпи къщи, а в Башкирия през XVII век е имало данък върху цвета на очите.
Западноафриканските страни са сред най-бедните в света. Но въпреки това, техните жители все още се облагат с данъци, някои от които могат да бъдат класифицирани като много странни.
Така жителите на Гвинея, където почти цялото население живее в бедност, все още плащат данък за мир, макар сега в страната да не се водят никакви военни действия.
Всяка година мирния живот на гражданите на страната струва 17 евро, което се явява разумна цена за гвинейците. За сравнение, един килограм кафе в Република Гвинея може да се купи за 50 евроцента.

Дони стоеше пред ниската сграда, където живееше Таня. Боеше се да влезе, защото не знаеше как ще реагира и какъв обрат можеха да вземат нещата. За него Таня се беше много променила и бе станала по-смела, с голям кураж. Как можа да направи всичко това сама.

Дони мислеше да се обърне и да си тръгне, да я остави, но искаше да се срещне с нея, за да разбере, защо го бе направила. Събра сили и натисна звънеца. Последва продължително мълчание.

– Кой е? – долетя нейният глас зад вратата.

– Дони.

Отново мълчание. Усети я, че се изненада. Резето щракна и вратата се отвори. Таня изглеждаше ужасно. Беше бяла като платно, с подпухнали от плач очи.  Косата й висеше на клечки, а дрехите й бяха размъкнати и смачкани.

– Здравей, – усмихна му се тя

– Здрасти, – начумерено поздрави Дони

– Искаш ли да влезеш?

– Да, ако може, – гласа му звучеше отчаяно.

– Разбира се. Заповядай! Искаш ли кафе?

– Не, благодаря. Как се чувстваш?

– Отвратително, – наведе глава Таня.

Настъпи дълго мълчание.

– Извинявай, – каза тя и се спусна към банята.

Дони по-скоро усети, отколкото чу, че Таня повърна. След малко се върна още по-бледа.

– От упойката е, предполагам, – каза той.

– От къде знаеш? – погледна го изпитателно и недоумяващо Таня.

– Научих ……

– Да, но …… Е, помогнаха ми малко.

– Не, – изкрещя той. – Защо ми причини това? Не мислиш ли, че и аз трябва да знам за това? Това бебе не е само твое, а и мое. Защо реши, че него искам? Защо не ми каза, а сама реши какво да правиш? Твоето поведение е отвратително и ме прави изключително нещастен…

– Нещастен? – погледна го учудено Таня.

– Естествено. Обичам те. Толкова много те обичам! Как можа да ти хрумне, че няма да искам детето?

– Искаш да кажеш, че би искал да родя това дете?

– Естествено, че исках. За нищо на света не бих се съгласил да го …. изхвърлиш, просто така. Защо не ми даде възможност да избирам? ….. Не искам да слушам никакви оправдания …..

– Няма да се оправдавам, – каза спокойно и отчетливо Таня. – Всъщност, направила съм нещо по-добро.

– Не те разбирам.

– А ми ….. отказах се от аборта. Когато влязох в операционната и легнах на масата,се замислих: „Какво всъщност правя“? След това станах и си тръгнах. Така, че все още съм бременна.

Дони приближи до нея и я прегърна. Притисна я силно до гърдите си и нежно я целуна. Той беше най-щастливият човек на земята.

Китайски студенти са измислили един гениален начин да се подготвят за изпити през нощта и да не спят. Те използвали щипки за коса закачени на тавана. Всеки път, когато студентът започвал да кима с глава, щипкте за коса го спирали и рязко дърпали, така не давали на човек да заспи.
Методът става популярен след като две студентки снимали кадри от опитите си и били изложени в мрежата.
Двете момичета трябвало да се справят с огромен обем от материал, който трябвало да се научи и то много бързо, но нямало време, а на тях им се спяло.
Те се опитали да се преборят със съня чрез традиционите методи, като кафе, лицеви опори, намаляване на температурата на климатика,…., но нищо не помогнало.
И тогава решили да търсят разрешение на въпроса в учебниците по история.
Прочели за добре известни китайски учени, които практикували крайни методи за задържане на бистър ум – бодене с игли и завързване на косите на тавана.
Едно от момичетата помислило, че вторият метод щял да бъде по-ефективен и решило да го изпробва. След нея други използвали щипки, шалове. Дори дали на човек, който заспивал да помирише мартонките си….., резултатът бил невероятен.