Веднъж Едисон се оплакал на Айнщайн, че не може да си намери помощник. Айнщайн се поинтересувал как опредяла дали кандидата е годен за това. Едисон му показал няколко листа с въпроси.
Айнщайн започнал да ги чете:
„Колко мили има от Ню Йорк до Чикаго?“
Тихо промърморил:
– Трябва да погледна в жп справочника.
Прочел следващия въпрос:
„От какво се прави неръждаема стомана?“
И си казал:
– Това може да се научи в наръчника по металознание.
Бързо прегледал и останалите въпроси. Накрая Айнщайн сложил листовете настрана и казал:
– Без да дочакам отказа Ви, сам си свалям кандидатурата.

Колкото повече проблеми има една жена в самооценката си, толкова по-голям статус и очакван идеалният образ се изисква от партньора.
Когато тя се опитва да се запознае с някого и я попитат: „Защо е сама?“, тя отговаря: „Мъжът, с който бих била щастлива, просто го няма“.
А още казва: „Няма стабилни мъже. Изчезнали са нацяло, няма нито един достоен кандидат, затова съм и сама“.
Но мъже има. Просто жените със занижена самооценка имат минимален шанс да се срещнат с тях.
Отсъствието на самочувствие у жената и пречи да организира личния си живот.
Какво общо има самочувствието тук?
Жената не е готов да привлече внимание или да го направи твърде предизвикателно. При ниско самочувствие жената трудно ще намери удобен начин, за да се представи добре и за това остава сама.
Тя често общува с мъже, от които не се страхува. Т.е. те имат еднакъв статус или са по-долу от нея.
Тя в своята плахост и безотказност често става лесна плячка на съблазнители, жиголата и домашни тирани. И за това отговорът на въпроса: Защо е сама? – е очевиден.
Ако самооценката на една жена е никаква, то и мъжът край нея е никой.
Какво да се направи в такъв случай?
На първо място жената трябва да промени отношението към самата себе си. След като повиши самочувствието си, тя ще се научи да вижда истинските мъже край себе си и да общува с тях като с равни.
Тогава и личния ѝ живот ще се нареди, и мъжете наоколо ще бъдат отлични.

Tой се изтърси у нас и остана и на другия ден в деня на изборите. Беше спокоен и невъзмутим както винаги. Всичко живо, както е обичайно в страна, беше възбудено до краен предел, още повече че в тези дни пламтеше огромен политически пожар.

Убедих, че политическите домогвания на нацията не струват пет пари, но ако все пак имат, макар и зрънце стойност, то трябва да се търси както сред възрастните, така и сред младежта.

Бях толкова възбудена и разпалена, колкото и всички останали избиратели, и останах изненадана, когато той ми каза, че ще остане у нас и на другия ден, в деня на изборите. Все пак изненадата ми не беше чак толкова голяма, защото си го знаех какъв е разсеян и реших, че просто е объркал датите. Имаше достатъчно време да поправи грешката си, затова му предложих да се върне в града, за да може да гласува. Но той отговори, че изборите никак не го интересуват и че се е измъкнал нарочно от града, за да не гласува и същевременно да има някакво оправдание.

След това ми обясни защо не желае да гласува:

– Посредством влиятелни приятели успях да получа обещание и от двамата представители на партиите, че ще бъда назначен за кмет. Как ще завършат изборите, ми е безразлично, понеже кметското място ми е вече осигурено. В никакъв случай не бива да гласува за някой от кандидатите, защото ако другият случайно разбере това, може да го използва като повод да не си изпълни обещанието.

Каква невероятна сатира за нашата политическа система! Защо би трябвало президентът да се интересува как е гласувал един бъдещ кмет? Нормално би било от един кмет да се изискват само качествата, необходими за тази длъжност, а неговите симпатии не трябват да имат нищо общо длъжността му.

Каква ирония, за президент се избира само един от двамата кандидати, но човекът ще си получи мечтаното кметско място.

През 1862 г. гърците свалили крал Отон, но от идеята за монархия не се отказали. Решили да изберат нов монарх чрез референдум.
Кандидатите нямали бюлетини и всеки гражданин можел да предлага свой кандидат.
Убедителна победа с 230 хиляди гласа, повече от 95%, спечелил синът на кралица Виктория, принц Афред, но той не можел да стане крал, защото много преди това Великобритания, Франция и Русия подписали договор, според който нито един член на кралска фамилия не можел да заеме гръцкия престол.
Поради същата причина от трона се отказали и много други кандидати. Само срещу датския принц Вилхем, който набрал само 6 гласа и бил на 18 място, нямали възраженения.
Имено той, под името Георги, управлявал Гърция през следващите 50 години.