Много интересна идея се е появила в новините за използване на топлината от отпадъчните топли води.

Ние всички мием съдовете си, къпем се и перем дрехите си. Водата, която сме използвали, я изливаме в канализацията.

Защо не се сложи в мазето на жилищна сграда термопомпа и чрез нея да се извлече остатъкът на топлина от използваната топла вода, която изливаме в канализацията?

Ако средна температура на изхвърлената топла вода е 21 градуса, това е много по-добре, отколкото приземна термопомпа, там са 10-15 градуса.

Всеки понеделник ни изглежда, че нашата работа е най-трудната в света. А когато дойде петъка пеем радостно, че сме се отървали от тази „каторга“ и ни очакват два почивни дни.

Щом толкова се оплаквате, може да получите съвет от сорта:

– Щом е толкова трудна, сменяй я!

А какво ще правите ако няма къде да работите?

Или това е вашето „призвание“, често да сменяте работата си, в противен случай ще бъдете наистина нещастни?!

За онези, които смятат, че тяхната работа е непоносима помислете си за добиващите сол в Индонезия, пожарникарите, децата които работят още от шестгодишна възраст, миньорите, моряците на дълги плавания, почистващия канализацията в Индия, носачите в Азия и Африка, …..

На тях никой не им съчувства. Но на тези хора наистина не им е лесно.

Навярно всеки може да каже, че човечеството е живяло „без удобства“ почти до 20 век. Нямало е никаква канализация в градовете, но не е и миришело.

Оказва се, че не всичко е било така.

Жителите на южноазиатския град Мохенджо Даро, съществувал около 2600 до 1700 г. до н.е., са използвали благата на своята цивилизация, който съвсем не са отстъпвали на съвременните.

Мохенджо Даро е удивителен, не само с водопровода и обществените тоалетни, но и с градската си структура, внимателно обмислена и отлично изпълнена.

Градът, очевидно, е бил планиран предварително и е изграден на специална окачена система на две нива. Сградите на Мохенджо Даро са направени от изпечен кирпич със стандартен размер. Подредена система от улици, къщи с „удобства“, хамбари, бани. Градът е бил оборудван със всички съвременни удобства.

Загадката на Мохенджо Даро задава следните въпроси на историците и археолозите: Къде са градовете, които са предшествали тази столицата на индската цивилизация? Как хора, които не са могли да печат тухли са могли да построят подобни мегаполиси? Но това не са единствените въпроси, който можем да си зададем. Например, бихме попитали: Защо социалната структура в Мохенджо Даро значително е изпреварила всички останали?..

Всяка седмица в света се появяват милион нови граждани. След 20 години, градската част на планетата ще стане колкото три Франции. Повече от половината от населението в света живее в градските райони. Най-малко един милиард ще бъдат на брой селяните.
Повече от 70% на емисиите от въглероден диоксид се изхвърлят в градовете. През 1990 г. те възлизаха на 15 милиарда тона през 2010 г. – 25 млрд., а през 2030 г. ще достигна 36,5 милиарда.
Преди сто години, мегаполиси са били само двадесет, а днес те са около 450. Само в десет от тях живеят повече от 10 милиона човека.
Повечето градове в света не са проектирани за такова увеличение. В много случаи, водоснабдяването, канализацията, транспорта и другите системи едва се справят вече. От една страна, светът не може да си позволи да се откаже от урбанизация. От друга страна, като цяло печели западен тип на урбанизация с интензивно усвояване на средства, независимо от необходимостта да се адаптират към местните климатични условия. Северноамериканската култура на предградията със своите коли се е превърна в глобална.
Задръстванията по пътищата се очакват да струва на световната икономика  1-3% от БВП. Само Ню Йорк губи около 4 милиарда долара на година, поради ниската производителност на труда.
Учените призоваха да се решат проблемите с подобряване на градското планиране, по-ефективен мониторинг на здравеопазването, въвеждането на такси за използването на претоварените пътища, създаване на „умни“ електрически мрежи и разпространение на богата растителността. В голените градове трябва да се заемат с водоснабдяването, канализацията, обработка на отпадъчните води и почистване на градските реки.
Хората ще се чувстват по-добре и ще работят по-добре.
Като пример за останалите е, исландския Рейкявик, където живее малко над 100 хиляди. души, но са задоволени всичките им нужди чрез геотермална и водна енергия. Съществува и канадския Ванкувър  с население 600 хиляди души, където 90% от енергийните нужди идва от възобновяеми източници: вятърна, слънчева, на приливите и отливите енергия. В допълнение градът има 100-годишен план за устойчиво развитие.

В британския град Дидкът 200 къщи вече се отопляват с биометан, получен от екскрементите изхвърлени в градската канализация.
Технологичния процес за получаване на това гориво отнема 23 часа. Колкото и да бърчат чело някои сноби, топлината в къщата в този случай не мирише.
Първоначално този проект е бил предвиден за малък град от 25 хиляди души. В него са вложени 2,5 милиона евро. При по-широкото приложение на тази технология разходите за придобиване на биометан ще бъдат намалени значително.
Във Великобритания най-големите енергийни компании са планирали в скоро време да внедрят тази технология в цялата страна