До 1973 г. една акация растяла сред пясъка на нигерийска Сахара. На няколко поколения изморени пътешественици тя предлагала малката си сянка. Такава не можела да се намери никъде в радиус от 400 километра. Освен това акацията служила за ориентир на многочислени кервани. Дървото станало символ на „волята за живот“.
Това дърво привлякло погледите на учените в началото на 1930 г. Те започнали да изследват необичайния феномен. Оказало се, че дървото е на повече от 300 години. Съществуват много хипотези за това, как в жестоките условия на пустинята може да се появи и просъществува толкова дълго едно дърво. Учените предположили, че дървото е остатък от древна гора, която е изчезнала в следствие от изменението на климата в района. Корените на дървото са стигали зоната на подземни води, които са поддържали уникалната акация през цялото това време.
Но уединението и отдалечеността от другите еко системи, не могла да спаси дървото. Пиян шофьор от либийски произход успял да прекърши дървото със своя камион. 300 години изпепеляващата горещина и дефицита на вода и минерали не можаха да убият жизнелюбивия организъм, но това успяха да направят даровете на нашата цивилизация: алкохолът, автомобилът и „цивилизованият“ абориген.
Това се е случило през 1973 г. „Трупът“ на дървото бил поставен в националния музей в Нигер, а на мястото, където преди това е била тази уникална акация, поставили символичен паметник, метална скулптура под формата на метална тръба, с разклонения за клонове.

Така унищожаваме всичко със нашата недобросъвестност.

Денят преваляше и слънцето скоро щеше да скрие и последните си лъчи, които от срам, че закъсняваха, обагриха околните облаци в червено.
Група младежи стояха край един стар склад. Разговаряха по групички. Бяха им обещали, камион за разтоварване и пари веднага на ръка след свършване на работата. Като става дума за разтоварване не си мислете, че групата бе специално подбрана. Тя съвсем не се състоеше само от яки и силни момчета. Само двама се открояваха с масивната си мускулатура, сякаш бяха излезли от някоя древна Олимпиада, където преди минути са премервали силите си. Те обикаляха наперено и пъчеха „напомпените“ си тела.
Две момчета малко в страни от групичките нещо се побутваха и весело се смееха.
– Виж го тоя Перколес, – каза едното от тях, сочейки показващия мускулите си младеж наблизо край тях.
Навярно имаше предвид легендарния Херкулес от гръцката митология, като бе вмъкнал само малка добавка, за да подчертае дразнещото го перчене на младежа.
Другия се засмя и посочи с ръка едно високо, мършаво момче:
– Не знам за този, но виж онзи Хер Кокалес – каза той на приятеля си, имитирайки умението му да изменя името на Херкулес в зависимост от човека насреща.
Изведнъж едно от момчетата извика:
– Какво прави този малчо тук? Каква работа може да се очаква от него?
– Остави го, той е втора употреба, – засмя се един дебеланко и намигна на останалите.
Така и не се разбра, какво точно имаше в предвид пълното момче. Дали не приемаха сериозно работата му или че беше толкова дребен, та не очакваха да свърши кой знае колко работа.
Закачките и подмятанията продължиха, докато дойде камиона.
В тази надпревара между кашони, щайги и напрегнати момчешки тела се отличиха Хер Кокалес и онова невзрачно момче „втора употреба“. „Перколесите“ се криеха в настъпващата нощ и носеха по нещо от време на време, колкото да се каже, че и те са работили.
Сила се доказва, не чрез показност, а с истински дела.

Шведската група предлага да се поставят особените електрически ленти директно на пътното платно.
Предполага се, че транспортното средство или автобуса ще произвеждат енергия с помощта на специален автоматизиран колектор, който се намира в задната част или отдолу на дъното.
Експериментално система се състои от две успоредни разположени ивици. Едната от тях е за захранване, а друга за включване към електрическа мрежа.
За безопасността на лентите, те ще бъдат разделени на сегменти, а подаването на енергия ще се осъществява, когато транспортното средство се движи с определена скорост.
Volvo вече работи на експериментален участък от път с дължина от 400 м, с вградени в пътя електролинии. Тестовете се провеждат на специално оборудван камион Volvo FH12. Електрическата енергия, не се подава на двигателя, а на негова имитация – нагревателен елемент, имащ подобна консумация.
Следващата стъпка е инсталиране на „жив“ електрически мотор.

Основателят на компанията Micromagic Systems и главен неин дизайнер Мат Дентон е създал огромен шестокрак робот. Този всъдеход има височина 2,8 метра и тегло 1900 кг и се задвижва с около 2,2 литров турбодизелов двигател.

Роботът се движи доста бавно, но върху всякакъв терен.

Той автоматично издига и спуска пилотската кабина и може да хваща предмети с чифт предни „лапи“. На робота са добавени крака, което дава възможност да се съхранява и транспортира с камион.

За построяването на робота са отишли 4 години. През 2009 г. финансирането е осигурено, а през лятото на 2012 г. започва тестването на робота.

Той не може да се купи, но може да се наеме за различни мероприятия.

Един мъж дошъл да кандидатства за портиер в компанията Microsoft. Мениджърът на отдел кадри му задал няколко въпроса, след това му дал да попълни един тест и накрая обявил решението си:
– Вие сте приет на работа. Моля оставете електронния си адрес, за можем да ви съобщим кога трябва да дойдете точно на работа.
– Но аз нямам компютър, – казал объркано човека, – нито електронен адрес.
– В такъв случай не можем да ви наемем на работа, защото вие виртуално не съществувате.
Човекът си тръгнал тъжен, незнаейки какво да прави. В джоба си имал само 10 долара. Изведнъж му хрумнала идея. Отишъл на пазара и купил 10 кг домати. След това започнал да ходи по домовете и да предлага от товара си. Така за два часа успял да удвои капитала си
Това той направил много пъти и натрупал доста пари. След известно време си купил кола, по- късно камион, а след известно време си отворил фирма за доставки на стоки. След пет години имал голяма мрежа от супермаркети. Замислил се за бъдещето си и това на семейството си и решил да застрахова имуществото си.
След преговори със застрахователния агент, бил помолен да си остави електронния си адрес, за да му бъде изпратено най-доброто предложение. На което търговецът отговорил, че няма дори и компютър.
– Това е невероятно, – недоумявал застрахователния агент, – имате такъв голям бизнес, а нямате електронен адрес! Представете си само, какъв щяхте да бъдете, ако имахте компютър?
След като поразмислил малко, търговецът казал:
– Щях да бъда портиер в Microsoft.