Днес Симо се бе развихрил. Готов бе да доказва и най-невероятните неща. Не можеше да му се отрече нищо, беше ерудиран и знаеше какво говори. Обикнвено смачкваше опонентите си за броени минути.

Гледаше Владо закачливо и отново подхвана:

– По-сигурно е да си прасето на Ирод, отколкото негов син.

Владо добре познаваше историята, както древната, така и по-новата. Той разбираше на къде бие Симо, но искаше да чуе аргументите и тогава да отговори. Но нещо го караше да се  усъмни в казаното и за това  уклончиво каза:

– Не го проумявам това.

– Думата „син“ и „прасе“, както знаеш са сходни, – започна настъпателно Симо. – Освен това Ирод е изповядвал религията на евреите, за това никога не би убил прасе. Но в замяна на това не е изпитвал никакво неудобство, да елиминира член от семейството си, към когото е хранел подозрение.

– Разбирам, – каза спокойно Владо.

Симо се разпали още повече:

– По негова заповед била убита жена му и били умъртвени стотици евреи, в чиято лоялност се съмнявал.

Смеейки се на глас Симо продължи:

– Имам чувството, че не е смеел да затвори очи от страх, да не би някой да му грабне трон.

Това повече беше монолог, но Владо добре познаваше приятеля си. Той го обичаше и за това винаги му даваше предимство.

Те бяха добри приятели. И при всека от срещите си, единият научаваше нещо ново от другия, за това не търсеха първенство, а се ровеха в книгите и откриваха интересни неща.

Невероятно трогателна история.
За да изпълнят мечтата си момчета са създали върху понтон футболно игрище.
Мечтите се сбъдват, само ако ги пожелаете истински.
Преди почти 30 години, децата от малък рибарски остров край бреговете на Тайланд са демонстрирали невероятното си желание да играят футбол.
Остров Koh Panyee е толкова малък, че идеята да се намери парче земя, подходяща за тренировка, изглежда  просто нелепо.
Въпреки това, децата намерили изход от положението и дали пример на бъдещите поколения.
Още един пример за използване на плаващ „парк“ за тренировки е скейт рампа на езерото Тахо в Калифорния.

Жизнерадостните и живописни платна на Лиза Фитапалди обикновено се харесват на зрителите. Удоволствието да разглеждаш тези красиви картини се сменя с изумлението, че те са нарисувани от сляп човек.
Сляпа художничка? Докато не се видят творбите на Лиза, това трудно може да се повярва. Творчеството на авторката за пореден път доказва, че талантът и силата на човешкия дух могат не просто много, но понякога правят и невъзможното.
Уникалната история на Лиза Фитапалди се състои в това, че жена, която е престанала да вижда през 1993 г., за първи път е взела четка и бои в ръцете си две години по-късно, през 1995 г. Завършила за счетоводител и финансов анализатор, Лиза заедно със зрението си загубва работата си, независимостта си и смисъла на живота.
Продължителността на тежката ѝ депресия продължила повече от година, докато един ден мъжът ѝ не донесъл детски бои за рисуване. За изненада на околните, Лиза взела боите и започнала да рисува.
Тя не може да научи техниката на рисуване с гледане от учител, не може да разглежда други картини, но това не я спряло. Измислила своя система за обучение. Прослушала много адиокниги за изкуството и заедно с мъжа си посещавала известни музеи, за които преди  не е намирала време.
За да се ориентира в бъдещата композиция, слагала мрежа от въжета върху платното, но с времето се е научила вече да не я използва.
Критици и други художници я съветвали да рисува абстракции и цветя, но тя никога нямаше да стане истинска художника, ако не се научи да изобразява хора и сцени от живота. Това било силно предизвикателство и Лиза му отговорила достойно.
През 1998 г. нарисувала първата улична сцена и от тогава прави това постоянно.
За всички остава загадка, как Лиза успява да рисува без да вижда цветовете и боите. Самата тя твърди, че не знае как става това.

Женската е ранена и е в много тежко състояние. Удари я кола и тя  падна близо до пътя.
Мъжкият ѝ носи храна. Грижи се  за нея с любов и състрадание.
Донася храна отново и отново, но веднъж я намери мъртва.
Отказвайки да разбере, какво е станало, той се опита отново да я раздвижи…..
Сломен от това, че любимата му е умряла и никога няма да бъде с него, той надава страхотен писък със всичка сила.
Безсилен да направи каквото и да е, стои до нея, смазан от нейната смърт…
Разбирайки накрая, че тя е умряла и повече няма да я види, не се отдалечава от нея потънал в скръб и печал.
Това не е измислена история, а истинска. Появила се по страниците на френски вестници със снимки на фотограф, трогнат от случая.
А много си мислят, че птиците нямат разум и чувства…..

Купил си един дядо стол от IKEA …. И това преобърнало всичко в живота му.
Ето такава реклама ни липсва….
„IKEA ви кани да започнете нещо ново. Тъй като това е времето, когато трябва да предприеме действия. Променете нещо, направете нещо различно. Големи или малки неща няма значение, важното е да се започне! Почерпете вдъхновение и го направете“.

Една промяна в живота ви може да започне с купуването на парче мебел … е традиционно медийно съдържание, но все пак това е още е най-доброто място да се разкаже една страхотна история. Може би се разчита на съпричастност от всички, независимо от по-кратките минути внимание отделени от потребителите.
Рекламодателите са доста оригинални, но същността в случая не е в рекламата, а смисъла в нашия живот.
Не стол, а много повече неща могат да променят живота ни и да го преобърнат. Защо това да не бъде днес? Нека тази промяна да води към нещо положително и вдъхновяващо.