Делото на Кирил и Методий е велик принос в оформянето на християнски корени.
Културното наследство, завещано от солунските братя на славянските народи, е плод на тяхната вяра, която те посяват у своите последователи. По-късно от нея израстват нови клони, раждащи изобилни плодове. Те обогатяват онова мисловно и художествено достояние, за което целият свят им е признателен . От тяхното свидетелство могат да се поучат днес всички. Европа трябва да се завърне към своите християнски корени.
Историческият опит показва, че възвестяването на християнската вяра не унищожава, а напротив проявява истинските човешки ценности, огрени от светлината на Христовото благовестие. Тя допринася за преодоляването на противоречията. Ориентира към разбиране на отношенията между хора, които не само търсят своите права, а и истината. Вярата е вечен порив, неутолима жажда. Разбирателството и съпричастността са основни измерения на човечността, стремеж да разбереш, да разшириш своя хоризонт.
Силата, която сближава вярата и културата е свързана с истината за Бога и действителността като цяло. Колкото повече една култура свидетелства за истината, толкова повече тя ще бъде в състояние да се оприличи на нея.

Тълпа. Болни, дрипави, просяци, слепи, прокажени вървят далеч от групата на подозрително шушукащите фарисеи.

В гъмжилото изплуват уплашените лица на учениците. Шареният народ се притиска до стените на преторията. Наоколо неспокойно обикалят войници.

Христос е в двора на преторията. Гордо изправен в бяла тога пред него стои Пилат и го пита:

– Твоят народ и главните свещеници те предадоха на мен. Какво си сторил?

Христос каза:

– Моето царство не е от този свят, Ако беше царството ми от този свят, служителите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите.

– Ти цар ли си?

– Ти право казваш. Аз за това се родих и дойдох на света, за да свидетелствувам за истината ……

Много стара история.. История ли? Не това е истината за голямата любов, изпълнена с надежда, към хората обезверени и нещастни в този свят. Защо стоите? Той ви чака….. Подарете Му нещо, което нищо не ви струва – любовта си. За Него това е напълно достатъчно!

Човек трябва понякога да се посмее и над себе си, иначе ще откачи…
За това, за съжаление, знаят много малко хора и за това в света има толкова много луди.
Живея и не ми е скучно.
Главо моя, ти постоянно мислиш, че е по-добре да забравя, за да бъда в безопасност.
За да научиш ходовете наизуст, ти никога не действаш по план.
За това пък всеки жизнен урок за теб не е от полза, по-скоро е лишен от дълбок смисъл.
Благодаря ти, че не ми даваш да се съгласявам със всичко, което става с мен. Че можеш да различаваш истината от лъжата.
И въображаемото няма да се обърка с настоящето…..

Окръжният съд от град Волин имал доста печален опит, едва не осъдил невинен човек.
Един селянин влязъл в градината и видял, че кравата на съседите е изяла всичкото зеле, а момчето, което я пасяло спокойно спало. Той се разгневил, ударил момчето с пръчка и го убил.
Родителите на момчето се били скарани със съседа и го обвинили в убийството на детето. Предали в съда невинния човек и представили свидетели.
Съдиите изслушали свидетелите, които твърдели, че обвиняемият е убил момчето и присъдили на невинният човек 15 години затвор.
Но се случило нещо необичайно. Дошъл истинският убиец и с разтреперан от вълнение  и страх глас, разказал защо и как е убил детето.
– Как може да бъде това, а свидетелите? – попитал съдията.
– Всички те лъжат. Ето пръчката, с която убих момчето и никой не ме видя, – решително казал убиецът.
Тогава съдът решил да освободи обвиняемия и истинския убиец, а на лъжесвидетелите да даде 15 години затвор.
– Господи, – проплакал един от лъжесвидетелите, – нима за двадесет лева, трябва да лежа в затвора 15 години?
Ние сме длъжни да говорим истината. Да не свидетелстваме против някого лъжливо или в полза на друг. Лъжесвидетелството означава много повече от уговаряне на някой за пред съда. Това е лъжа срещу личността на човека.
„Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който говори лъжи няма да се спаси“.

Макар и стара тази история е твърде странна.

Ето ги напускат източните земи увенчани като царе, загърнати в тайнственост. Преданието ги е запомнило като Мелхиор, Каспар и Валтазар. Чрез тях на интересното събитие се озовава целия свят на мъдростта, който наблюдава звездите на Халдея и слънцето на Персия.

Те търсят истинските неща. Жадни били за истината. Всъщност това била жаждата им за Бога. Те са взели своята награда, но какво точно са получили?

За да разберем това, трябва да осъзнаем, че за философията се е изпълнило неизпълнимото.

Мъдреците са търсели мъдрост, а светлината за тях е станала просветление.