Тя гласи: „Живей, за да се забавляваш!“
Не бързайте. Не се притеснявайте! Вие посещавате този свят за кратко време, така че спрете се, за да вдишате от аромата на розите.
Американският психолог Уолтър Харен твърди, че една сбъдната мечта може да лекува рак.
В столицата на Белгия има един любопитен надпис. Окачен е в местните кафенета и барове. Надписът е необичаен: “ 11 заповед: живей, за да се забавляваш!“
Какво е това, хитър търговски ход ли, който кара посетителите да дават повече пари или е някакво важно напомняне, различно от 10-те забрани на Христос?
Преди да отговорите на този въпрос, чуйте един интересен научен факт.
Немски психолози работещи с деца, болни от рак в последен стадий, решили да проведат един необичаен експеримент. Решили да изпълнят най съкровените желания на децата и наблюдавали как това ще се отрази на самочувствието на малките пациенти. В експериментът участвали няколко тежко болни деца, обречени на смърт.
Четиригодишно момченце, живяло на село, пожелало да се вози на трамвай. 11-годишно момче поискало да язди кон. 13-годишно момиче искало да бъде принцеса, да има много слуги, които да й целуват ръка.
Психолозите наели трамвай и два часа разкарвали с него малкото момченце, пожелало си това. За по-голямото момче осигурили чифт коне. Най-трудно било да се изпълни желанието на момичето. Но те намерили начин. Наели стар замък и красиви дрехи подходящи за случая. Облекли придворните и момичето като принцеса. Малката принцеса се разхождала из залите, а слугите и придворните й целували ръка.
Желанията на останалите пациента също били изпълнени.
Резултата от експеримента бил невероятен. При едно от децата ракът изчезнал нацяло, а при останалите спрял да се развива.
Този експеримент потвърждава истината, която са знаели древните лекари. Нашите емоции имат много силно и непосредствено влияние върху нашето самочувствие и здраве. Положителните емоции и добрите мисли доставят не само радост и усещане за щастие, но могат да победят и най-страшната болест.
Ето защо фразата „живейте, за да се забавляваш“, не е шега, а много важна истина.

– Дори ако узнаеш, няма да ревнуваш?
– Да ревнувам? По каква причина?
– А какво ще стане, ако аз си мисля за някоя жена от моето минало и тя се намира до теб? Няма ли да се безпокоиш, че мога да си тръгна от теб и да отида при нея? Няма ли да ти е тежко?
– Не.
– Предполагам, че не ме обичаш тогава.
– Любов и ревност. Ти не разбираш, за какво говориш. Любовта няма нищо общо с ревността и страха от загубата. Аз те обичам, но ако искаш да си тръгнеш, защото не можеш да забравиш другата жена, това ще бъде добре, но поне ще знам истината. Защото ако останеш, това означава да ме лъжеш. Ако ти си тръгнеш, приемам, че така е трябвало да стане. Защото ако останеш ще заемеш мястото на този, който е подходящ за мен. Този, който ще дойде при мен и няма да си тръгне и да ме изостави. Няма за какво да се безпокоя. Всичко съдейства за добро.
– Странна е любовта ти… Ти не умееш да се привързваш, затова и не ревнуваш…
– Ти все още не разбираш това, за което говориш. Любовта няма нищо общо с привързаността. Да се привързваш към някого и да го ревнуваш, означава, че не обичаш себе си. Считаш себе си по-лош от другите. Смяташ, че такъв като теб никой няма да обича. Сравняваш се. Но ти не можеш да се сравняваш с другите. Ти си си ти. Ти имаш свой живот. Това е дар. Не го губи като се сравняваш с другите. Това е подвеждащо. Гледай внимателно, преценявай и няма да сгрешиш.

Кражбите в България са се усъвършенствали и са достигнали най-високото си равнище. За това не са могли да си мечтаят нашите хановете, болярите, та дори и ръководителите при социализма.
Сега организирано и планомерно крадат в самата ни държава. Как ли? Чрез корупция!
Като се започне от най-скъпите и необходими природни ресурси като нефт и газ, та се стигне до най-малките неща, комисионите в банките…. Всички крадат и от живи, и от мъртви, даже и от тези, които още не са се родили…
И крадат всичко…
На първо място, разбира се, за себе си, за своите „услуги“.
Без кражба България практически  почти не би могла да съществува, а теоретически изобщо е немислимо.
Нека погледнем истината в очите и да признаем, че всяко предприето дело за „борба с корупцията“, не само е безсмислено, но е и вредно, защото корупцията е „източник“ на нашето съществуване.

Една истина, която не си струва да бъде отричана е, че животът е пълен с горчиви моменти, огорчения и нещастия.

Живеем до седемдесет, най-много осемдесет години, но последните десетилетия, в случай че ги достигнем, са трудни. В тях виждаме намаляване на всичките ни способности, които правят животът ни по-приятен и забавен. Струва ни много да повярваме, че не понасяме болка, далеч по-големи от тези, които сме приемали доброволно и дори сме считали за умерени. Забелязваме, че след някое огорчение, неприятност, дълбока скръб, пропиващи ежедневието, думите и действията ни, като че ли всичко това предшества деня на смъртта.

Това поведение е разбираемо, но нито е най-добро, нито смислено. Миговете на щастие са тъй редки, че трябва да се научим да ги използваме. Колкото и да не ни харесва, сигурно е, че нашето схващане за бъдещето рядко съвпада с действителността, която ще успеем да изживеем. Да помрачаваме щастието си с предположения за едно несигурно бъдеще означава да угасим оскъдните искри, които са ни дадени.

Винаги си мислим, че нашето съществуване би могло да бъде по-добро, но трудно можем да си представим колко лошо би могло да бъде.

Не изключвам твърдението, че нашите страдания служат да ни научат на нещо. Ето защо миговете на щастие представляват лукс, което ни се доставя по време на трудно обучение. Да се отказваме от него е все едно да заприличаме на каменоделец, койти се отказва от почивка, храна и възстановяване на силите си и упорито продължава да троши камъни с чука си.

Да оценяваме лошото и хубавото в живота може да бъде полезно, но е лишено от смисъл, ако служи само за помрачаване на дните, часовете и минутите на щастие. Може би сме само просяци на щастие, вместо да бъдем властелини на радостта. На кой просяк му идва на ум да хвърли в кладенец монети, получени през деня?

Учениците задавали много въпроси за Бога. Тогава учителят им казал:
– Никой не знае достатъчно за Бога. Да опознаеш Бога с ума си е невъзможно. Всяко изявление за него и какъв да е отговор на вашите въпроси ще бъде само извращение на истината.
Учениците били озадачени:
– Тогава защо но говориш за Него?
– А защо пеят птиците?