Тези дни отново се очакваше топло време. За Васко и Пламен нямаше значение дали вали или не. Те растяха в големия град. Когато бе топло, се криеха под сенките, а валеше ли се събираха по домовете си.
Изсипалият се като из ведро дъжд, задържа двамата приятели в дома на Васко. Пламен бе затихнал и гледаше през прозореца. Васко забеляза, че приятелят му изобщо не го слуша и рязко попита:
– За какво копнее душата ти?
Пламен не реагира.
– Може би мечтаеш да имаш много пари? – продължи настойчиво Васко. – Или ти се иска да поспиш малко повече, тъй като снощи седяхме до късно?
Пламен само леко се усмихна, но остана безмълвен.
– Или жадуваш нещата да стават по твоя начин? – продължи да гадае Васко.
Пламен поклати отрицателно с глава.
– А може би ти се иска да се изразяваш без задръжки? – предположи Васко.
– Какво знаеш ти? – махна с ръка недоволно Пламен.
– Никога няма да изпиташ радостта, определена за твоя живот, докато не решиш за какво жадуваш изобщо, – Васко погледна Пламен, чиято кисела физиономия не предвещаваше нищо добро.
– Е, и? – заяде се Пламен.
– Когато най-накрая започнеш да жадуваш за Божието присъствие и да вършиш нещата по Неговия начин, а не по своя, ще получиш Неговата радост.
Пламен наведе глава и нищо не каза.
– Когато най-накрая разбереш, че твоят живот не е за теб, а е за Господа, – Васко стана още по- настойчив, – тогава ще преживееш радостта, която може да се намери само в Неговото присъствие. Най-съкровени копнежи на душата ти ще бъдат задоволени единствено от Бога.
– Днес се ядосах на Ставри и още ме е яд на него, – призна си най-после Пламен.
– Следващия път, когато ти дойде нещо до гуша и си готов да избухнеш, по-добре изпей песен в прослава на Бога, – посъветва го Васко. – Пренастрой реакциите си от гняв към песен, от невъзможност да се промени ситуацията към поклонение и от раздразнение към хваление. Бог наистина се интересува от това как откликваме на тези ежедневни житейски положения.
– Как да пея, като изобщо не ми се пее? – повиши глас Пламен.
– Това е въпрос на избор, – добродушно отбеляза Васко. – В такива случаи аз предпочитам да пея.
– На мен ми е трудно да го направя, – сподели Пламен, – но следващия път ще опитам.
