Снегът започна да се топи, а това бе желанието ни, особено след дълга и продължителна зима.
Небето се оцвети  в невиждани багри, сякаш иска да ни каже: „Пролетта дойде! Няма вече от какво да се страхувате!“
Пролет! Изглежда промяната влияе благотворно. Замислям се уплашено:
„Ами ако утре ни връхлети силна снежна буря с рекордно ниски температури,….. особено през месец март.“
Но да оставим страховете настрана и да се насладим на пролетния повей, който сладко ни нашепва: „Тя идва! Пролетта дойде!“

Зимата носи много интересни оптични явления. Това на професионален език се нарича пурпурно сияние. То е добре изучено и широко разпространено, макар рядко да е толкова интензивно.
Веднъж наситен розов залез разтревожил жителите на Москва през 2010 г.
Тогава метеоролозите трябвало да успокояват столичните жители и да им обясняват, че това явление не е свързано с токсичните индустриални емисии, а е само една игра на слънчевата светлина, разпръсната в атмосферата и многобройните отражения в снежните кристали.
Пурпурния изгрев е много рядко явление. То възниква, когато слънцето се намира над хоризонта ниско до 4 градуса. Въздухът е мразовит, пълен с ледени кристали, а наоколо се простира снега.
Явлението продължава 20-30 минути. Интензивността на пурпурното сияние се увеличава с повишаване на прозрачността на въздуха и увеличаване височината на точката за наблюдение.
В такъв ден може да се види класически пурпурен залез, за сметка на ниската температура и достатъчната влага.
Освен това, този ефект е широко разпространен за сметка на многократното отражение на светлината от високослоестата облачност падаща върху снежната покривка.

Това дърво се намира в Националния парк „Секвоя“ в САЩ, в Сиера Невада.
През 19 век в района, където расте знаменитото дърво, изследователят Джон Мюир е забелязал гигантска секвоя. Той нарекал тази част от парка „Гигантска гора“ , която и днес продължава да носи това име.
Много туристи, поразени от големите размери, описват дървото на Генерал Шърман като червено-оранжев „камък“ върхът, на който не може да се види.
Дървото е наречено в чест на героя от гражданската война Уилям Шърман.
Фотографирани до огромната секвоя хората изглеждат крехки и малки.
Дълго време се е смятало, че това дърво е на 3 хиляди години, но последните изследвания определили неговата точна възраст – две хиляди години. Следователно това не е най-старото дърво в света.
Най-старото дърво в света е специален вид калифорнийски бор, който е на 4484 години. Той е бил отсечен през 1965 г. Съществува мнение, че на Земята съществуват 5 хиляди годишни дървета.
През зимата на 2006 г. дървото на Генерал Шърман е загубило част от своята корона. Паднал е най-големият клон на дървото, с дължина около 30 метра и диаметър 2 метра.
Когато клона паднал, той разрушил ограждението около него и пътя водещ към дървото. Дори и след този инцидент дървото не загубило статуса си на най-голямото дърво в света. Към него има специален път, така че хора с ограничени възможности могат да го видят. В края на пътя с тухлени плочки е показано до къде достигат корените на дървото.
Всяка година диаметъра на гиганта нараства почти с 1,5 см. Дървото на Генерал Шърман продължава да расте и добавя ежегодно дървесина, достатъчна за пет-шест стаен дом.

За жителите на северните райони на Норвегия не е непознат студа.
Условията през зимата са толкова сурови, че животно озовало се в превръщащата се на лед река, не успява да стигне брега и се преобразува в ледена статуя.
Такъв подобен случай, станал с лисица, преминаваща реката в неподходящо време, е запечатана на снимка от местен ловец.

Живяло някога обикновено селско семейство, мъж и жена. Те отглеждали ябълки, а през есента ги продавали. От това се прехранвали.
Но в една от годините, мъжът се разболял и не могли навреме да приберат реколтата. Всичките ябълките изгнили. Но нямало какво да се прави. Ако не продадат реколтата, трудно ще изкарат зимата. Мъжът събрал всички гнили ябълки, натоварил ги на каруцата и тръгнал към пазара да ги продаде.
Жена му го благословила и му казала:
– Не се притеснявай, всичко ще бъде наред.
По пътя го срещнал търговец. Виждайки, че каруцата е пълна с гнили ябълки и че селянинът се е отправил на пазара, за да ги продаде, му казал:
– Ти толкова ли си глупав? Какво правиш? Караш на пазара гнили ябълки! Никой няма да ги купи.
– Да зная, – казал селянинът. – Какво да правя? Трябва да ги продам, защото няма да можем да преживеем с жена ми тази зима.
– Разбирам те добре, – казал търговецът. – Като се върнеш без нищо от пазара, жена ти ще те изяде с парцалите.
– О, не се безпокойте за това! Аз имам златна жена. Тя ме обича и ме приема такъв, какъвто съм.
– Това не може да бъде, – усъмнил се търговецът.
– Вярно е! Жена ми е златна!
Тогава търговеца предложил:
– Сега ще се върнем у вас и ще кажеш, че ябълките са гнили, никой не иска да ги купи и няма с какво да изкарате зимата. Ако твоята жена е действително такава, каквато казваш, ще ти дам тази кесия със жълтици. Ако се окаже, че лъжеш, ще ти взема каруцата с кончето. Съгласен ли си?
– Съгласен.
И тръгнали двамата към дома на селянина. На прага ги срещнала жената, а мъжът разстроен й казва:
– Жена, голяма беда! Не можах да продам ябълките! Трудно ще изкараме зимата.
– Няма значение, мили. Ти се върна и това е добре. И гост си ми довел. Много се радвам! Навярно сте уморени от пътя, влезте. Сега ще ви полея да се умиете и ще ви сложа  да ядете. Починете и хапнете.
Жената бързо донесла вода да се измият, дала им кърпа да се обършат, поканила ги на масата и ги нахранила. Удивил се търговецът, но решил, че това е цирк за пред гости. Решил да остане по-дълго, за да види как жената няма да издържи и ще почне да се кара на мъжа си. Жената им принасяла, усмихвала се и била радостна. Търговецът от време на време подхвърлял:
– Как ще изкарате тази зима? Нали не успяхте да продадете гнилите ябълки, какво ще правите сега?
А жената весело му отвърнала:
– Все ще я наредим някак. Сега е важно на вас и на мъжа ми да ви е добре.
Търговецът се учудил още повече. Дълго седял в този дом. Накрая разбрал, че е загубил. Извадил кесията си и я подал на селянина като казал:
– Много неща съм видял в този свят, но такава жена като твоята не съм срещал никъде. Прав беше. Ето ти жълтиците и живейте щастливо.
След, което си тръгнал.
Това е поука за мъжа, любовта и прошката на жената чудеса вършат. Казват, че жената е устроена така, че може да изправи всяка грешка на мъжа си, дори и да е фатална. Тя може с желанието си да върне от фронта жив мъжа си, въпреки че смятат това за  невъзможно. Тя може да даде добър съвет на мъжа си. Жената е способна на още много неща, за които съпруга й дори не предполага.
Единствената сила, която разкрива в жената тези невероятни възможности е любовта.