Живял някъде един човек. Той донесъл на един мъдрец камък и го помолил:
– Благослови този камък.
Мъдрецът взел камъка и го сложил на земята.
– Сега той е благословен, казал мъдрият човек, – защото е на своето място. Когато се намира в ръката ти, камъкът е неустойчив. Той зависи от теб за времето, когато си го държал. Нека сега да лежи на земята и да заеме мястото си. Така ще бъде спокоен и независим. Сега благославям теб и душата ти!
Човек може да благославя, но Божието благословение е по-силно. Човек благославя, но и сквернослови.

Долината Нахани в северозападните територии на Канада се смята за една от последните неизследвани земи на Земята. Намира се на север от 60-я паралел. До там може да се достигне само по въздух, вода или чрез дълъг път изминат пеша от селото Тангстен. Въпреки, че тази област остава неизследвана, тя е обявена за национален парк в 1976 г. и като Зона на световното наследство в 1978 г.

Местните племена разказват истории за неизвестното зло живеещо на „200 мили в ждрелото“ и се стараят да избягват това място. Те говорят за племе живеещо в планината, известно като Наха. Но никакви следи на такова племе не са открити до сега.

Тази местност носи страшното име „Долината на обезглавените хора“. Това име се дължи на серия от необясними инциденти, които са ставали в дефилето по време на златната треска в началото на 20 век. Двамата братя Уили и Франк МакЛаоди тръгнали на пътешествие през 1906 г. Опитали се да се доберат до Клондайк през долината Нахани. През следващите две години никой нищо не чул за тях. Говори се, че са намерили голяма жила на злато, но въпреки това никой не е направил опит да ги открие.

През 1908 г. друга експедиция изследвала долината. Тя открила два обезглавени трупа, в които били разпознати двамата братя. Този инцидент би бил отбелязан като още една ужасна история на Севера, ако това били единствените намерени обезглавени трупове.

През 1917 г. , до изгоряла колиба, било намерено тялото на швейцарския златотърсач Мартин Йоргенсон обезглавено. През 1945 г. тялото на миньора от Онтарио, името на когото се е загубило в разказваните истории, било намерено в спалния му чувал, без глава. Траперът Джон О’ Брайан бил намерен замръзнал около изгаснал огън със стиснати в ръцете клечки от кибрит.

Съществуват много теории относно това, което се е случило с тези хора. В този район са изчезнали повече от 40 души. Някои преписват тези атаки на мечки гризли, други на конкуренти златотърсачи, а трети смятат, че това е дело на местните племена.

Твърди се, че областта естествено се загрява от горещи извори и е практически тропически рай. На дъното на долината лежи самородно злато.

Вероятно убийствата са ставали, за да се намали притокът на пришълци в долината, а обезглавяването е традиция на древните племена, предназначена да всява страх във враговете.

Само глупак може да се замисли дали да размени всичко което има срещу истината.

Веднъж, по време на петролния бум, в една малка страна хората с готовност разпродавали своите участъци земя на петролните компании, които плащали за тях баснословни суми.

Само една жена категорично отказвала да продаде земята си.

Предложенията достигнали астрономически висоти. Накрая една нефтена компания й съобщила, че е съгласна да й заплати каквато цена поиска. Но жената не дала съгласието си.

Нейна приятелка, която била много развълнувана от ситуацията, я помолила да й обясни защо отказва да продаде земята си:

– Нима не разбираш, – казала жената, – че ако се съглася да я продам, ще загубя единственият си източник на доходи.

През 1896 г. Колорадо става 38-я щат на САЩ. Второто му име е „Щатът на столетието“.

В превод от испански „колорадо“ означава боядисан в червено. Именно такъв отенък има месната земя..

Сега на територията на щата живеят около 4,6 милиона човека.

Един от необичайните закони на Колорадо е, че не може да се язди кон в пияно състояние.

В магазините на град Арвада, продаващи алкохол, е задължително да бъдат добре осветени, за да могат клиентите да прочетат какво пише на етикетите.

В Денвър е забранено да се заема прахосмукачка от съседа.

В Пуебло на глухарчетата им е забранено да растат в рамките на града……

Веднъж учениците дошли при учителя си и го попитали:

– Защо лошите наклоности лесно се усвояват от човека, а добрите трудно и си остават негови слабости?

– Какво ще стане ако здравото семе се остави на слънце, а болното се зарови в земята? – Попитал учителят.

– Доброто семе оставено без почва ще погине, а болното заровено в земята ще порасте и ще даде лош плод, – отговорили учениците.

– Така постъпват и хората. Вместо тайно да вършат добро и дълбоко в душата да растат добри начални познания, те ги оставят на показ и ги губят. А своите грехове и недостатъци, за да не ги видят другите, ги крият дълбоко в душата си. Там те растат и поразяват човек в сърцето му. Но вие бъдете мъдри!