Много съвременни „моржове“ смятат, че къпането в ледена вода може не само да укрепи човешкото тяло, но и да го излекува от множество болести, стимулирайки имунната система и освобождавайки скритите ресурси на човешкото тяло.

Очевидно, такива любители на мразовитото къпане забравят, че рязкото преохлаждане може да предизвика температурен шок с моментална смърт от задушаване, конвулсии, потъване на дъното, дори и за най-опитните плувци, възпаление на белите дробове, преохлаждане, измръзване и други животозастрашаващи заболявания.

Нищо чудно, че по време на кръщение лекари в много окръжните и районните болници „са в пълна бойна готовност“, както и много спешни и интензивни отделения са готов да ги приемат в лоното си .

Има мъчителни моменти в живота на всеки индивид.  Но понякога на човек му става толкова тежко, че той не може да устои на предизвикателствата и се срива.

Трейси бе хоспитализирана с тумор в мозъка, който едва не я уби. Когато я докараха в болницата състоянието ѝ бе много тежко.

Лекарите успяха да отделят опасното образование, но по време на операцията възникнаха усложнения, които доведоха до реанимацията, а после и до последвалата я интензивна терапия.

Когато основната заплаха бе премахната, възникна друг сериозен проблем.

– Аз съм сама, а и тази мъчителна болка, – каза си Трейси след всичко, което бе претърпяла, –  няма надежда да оздравея.

Така Трейси вместо да се раздели окончателно със заболяването си, се превърна в пациент, готвещ се да умира. Човек, който нямаше за какво да живее. Тя се бе предала и нищо интересно, не очакваше в живота си.

Но един ден в стаята ѝ влезе неочаквано четириногата Даря. Куче с добри очи, излъчващи нежност  и подкрепа. То имаше опашка въртяща се от радост, като вентилатор.

Даря не бе нахална. Тя погледна пациентката на кревата и сякаш с поглед я попита:

„Мога ли да дойда при теб на кревата?“

А след като Трейси ѝ разреши вдигна муцунката си към нея и последва въпрос изразен със съчувствие в очите:

„Как си?“

Точно от това се нуждаеше Трейси. Като че ли тя намери някой, който да вярва в нейното оздравяване и искрено да го желае.

Кучето остана при жената. Скоро тя сподели с хората, които я обслужваха в болницата:

– Сега вече си лягам да спя щастлива.

Нещата за Трейси започнаха да се нареждат безпроблемно. Малкото куче успя това, което лекарите се мъчеха да направят от няколко седмици. То изцели душата ѝ. Само Даря инстинктивно разбра от какво се нуждае тази жена.

След няколко дни Трейси започна да отменя един след друг курсове на терапия. Тя не се нуждаеше повече от лечение и скоро бе изписана от болницата.

Даря направи малко чудо. Буквално спаси от ръцете на безнадежността своята нова стопанка.

С думата „страдание“ обикновено свързваме физическата болка. Но психическото страдание често е доста силно, а понякога е много по-разрушително.

Страданието може да предизвика тайна скръб или обида, която ти не можеш да откриеш даже на най-близкия си човек.

Тя може да изсуши твоите сили, да парализира сърцето ти с тревога, да разруши отношенията ти с близките, да удари толкова дълбоко душата ти, че незначителния проблем се превръща в сериозно физическо заболяване.

Но когато дойде времето за изпитания, рано или късно идва за всеки, Божията любов към нас не отслабва. Бог няма да ни остави.

Запомни: „Вечният Бог е твое прибежище; И подпорка ти са вечните мишци….“

Американски изследователи са публикували данни за своя експеримент.

Същността му е следната: от инфектирани чернодробни клетки с хепатит В извлекли ген и го вмъкнали в картофена ДНК верига. Освен това грудките на растението станали храна за експерименталните мишки.

При изследване на кръвта на последните, в нея били открити антитела срещу хепатит B. Това показва, че мишките са развили имунитет към това заболяване.

Експериментът е признат за успешен, но все още не е приключил. В бъдеще се планира да се установи връзката между количеството имплантиран протеин и силата на имунния отговор.

Навярно имунитетът ще бъде по-мощен и дълготраен при увеличаване на количествата вирусен материал.

Получените данни дават възможност да се създаде хранителна картофена ваксина против такова заболяване, като хепатит В с вирусна природа.

Това ще бъде важна стъпка в борбата срещу болестта, която в някои части на света се е превърнала в епидемия.

Лорен Руотоло от Ню Йорк се родила с рядко заболяване, поради което костите ѝ започнали да растат ненормално и станали много крехки.

Когато Лорен станала на 5 години, лекарите я посъветвали да използва инвалидна количка, но смелото момиче отхвърлило този съвет и вместо това започнало по няколко часа на ден да се занимава с лечебна физкултура.

41 годишната жена и до сега отхвърля съветите на лекарите, и се стреми по всякакъв начин да запази своята мобилност.

Въпреки крехките си кости, тя всеки ден прави дълги разходки и не може да си представи своя гардероб без любимите си обувки на високи токчета.