Те бяха задружно семейство. Лидия и Андрей много се обичаха, а децата им Ана и Борис бяха добри и любвеобилни.
Един ден Ана се върна от училище и завари майка си припаднала до масата в кухнята. Лидия бе в безсъзнание. Телефонни обаждания, линейка, суматоха и накрая в болницата.
Този ден се бе превърнал в кошмар за цялото семейство.
Изминаха 12 дни от злополуката, но Лидия не се събуди. Лекарите посъветваха Андрей:
– Не се знае колко време ще остане жена ви в кома. Предлага ме ви да изключим системите за поддържане на живота ѝ.
Сърцето на Андрей се сви. Той все още хранеше надежда, че жена му ще отвори очи и двамата ще разговарят, както преди.
Когато Андрей съобщи на децата за предложението на лекарите, те останаха безмълвни. Без майка животът им поне на първо време щеше да бъде мъчителен, изпълнен с терзания и угризения.
Това бе изключително трудно решение, което трябваше да вземат и тримата.
– Нека уважим желанието на майка ви, – тихо каза Андрей. – Тя искаше да стане донор на органи.
Болката и мъката бяха големи, но решението бе взето. Щяха да бъдат изключени системите за поддържане живота на Ана.
Отидоха в болницата и всеки от тях се приближи към безжизнената жена, за да ѝ прошепне прощалните си думи.
Андрей се наведе над ухото на Ана и прошепна:
– Трябва да се бориш. Винаги си била добър боец. Не се отказвай сега….
Ана не можеше, да говори и да се движи, но чуваше всичко. Тя извика:
– Полагам всички усилия да победя, – но никой не я чу.
Андрей се наведе над жена си, да я целуне за последно и тогава…. стана чудо.
– Боря се, – прошепна Ана и отвори очи.
Семейството бе смаяно. Системите бяха изключени, но тя бе жива.
Никога не се отказвайте и не губете надежда!
