Posts Tagged ‘живот’

Живата вода

сряда, септември 21st, 2022

Стела получи голям букет за успеха си в състезанието. Докато занесе цветята у дома си, те бяха увиснали и „уморени от пътя“.

– Какво да правя? – попита с тъга Стела. – Бяха толкова красиви …

– Натопи ги в хладка вода, – посъветва я майка ѝ. – Това ще ги освежи. Преди това леко трябва да ги подрежеш, за да пият по-лесно вода.

– Ще оцелеят ли? – разтревожена попита Стела.

– Опитай и ще видиш, – насърчително се усмихна майка ѝ.

Тя направи всичко, което я бяха посъветвали, макар да не вярваше много в благополучния изход.

Преди да си легне Стела притвори очи и си пожела:

– Иска ми се да оживеят и дори да станат по-красиви от преди….

Сутринта Стела скочи от кревата си и отиде право при цветята.

Букетът се бе превърнал във великолепна гледка. Цветята не само бяха съживени, те сияеха.

– Водата ги е направила да изгледат по-различно, – възкликна Стела. – Сега те са по-прекрасни от преди.

Не ви ли напомня това на нещо?

Спомнете си какво каза Исус за водата и какво означава тя за вярващите.

„Всеки, който е жаден, нека дойде при Мене и да пие“.

„Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее, а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века, но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот“.

Божият освежаващ Дух ни съживява днес, когато сме уморени от живота. Той е Живата вода, обитаваща в нас.

Нека пием безмерно от Нея всеки ден.

Той те чака

неделя, септември 18th, 2022

Антон израстна заобиколен от хора посветили живота си на Бога, но в училище той откри, че не всички християни се справят добре с някои въпроси свързани с християнството.

Веднъж, когато вече бе гимназист, в едно от междучасията се бе събрала малка група в столовата .

Младежите не обсъждаха музикални състави, футболни отбори или съвременната мода, а спореха по въпроса за предопределението.

Сякаш Бог бе предизвикал този дебат с цел, да се задълбочи срещата им с несътворения живот и светлината на Господа.

Никак не бе просто да се победят един друг и да покажат на останалите безумието на пътища им.

В християнския живот има безброй разсейвания, които заплашват да ни извадят от релси и да ни отвлекат от общението ни с Бог.

По време на спора Антон си спомни за един човек, който бе задал умишлено войнствен въпрос относно конкретно религиозно вярване. Той го бе поставил с цел единствено, за да предизвика дебат и дори полемика.

Друг тогава бе реагирал спонтанно:

– Нямам време да обсъждам това, моя Бог ме чака.

Да, беше грубо, но имаше нещо вярно в казаното.

Не си губете времето с празни дебати, които ви откъсват от общението с Божия Дух.

Човек може да има големи познания за християнската вяра и дори да ангажира други в името на Христос, аргументирайки се за определена позиция и вярвания, които са достойни за похвала и защита, но напълно да пропусне същността.

Бог те чака. Той копнее да общува с теб. Не пропилявай живота си в празни занимания. Не изпълвай дните си с религиозен шум или заетост, която изпълва главата ти и изпразва сърцето.

Приближавай се към Него, за да се приближи и Той към теб.

Един преобразен живот

петък, септември 16th, 2022

Бе 1708 година. В Англия се роди Уилям Гримшоу. Той израстна в християнско семейство, но докато учеше в колежа възприе светския начин на живот.

Въпреки всичко той стана пастор заради добрата заплата, но прекарваше много време в игра на карти, лов, риболов и пиене.

Един ден в неговата църква се случи трагедия. Млада жена загуби бебе то си.

Гримшоу я посъветва:

– Забавлявайте се и забравете мъката си.

Разочарован от съвета си Уилям си каза:

– Какъв сляп водач съм на слепите?!

По това време почина и жена му и той потъна още повече в отчаяние.

Тогава се зае да изучава Словото и започна редовно да се моли, търсейки Господа.

Животът му се промени. Все повече хора, които го слушаха, посвещаваха живота си на Исус.

Гримшоу се оттегли в едно село, където повечето хора бяха безразлични към Евангелието.

Той повери живота си на Христос и проповядването му придоби сила.

Хората започнаха да се стичат в църквата. Неговите послания бяха белязани с практични илюстрации, но основно проповядваше Христос.

Поглеждайки назад Уилям съжаляваше:

– Колко малко съм направил за Исус, но … радвам се, че Той толкова много е направил за мен.

Гримшоу където и да отидеше носеше огъня и разпалваше душите на хората.

Уилям е пример за това как Бог може да промени един живот.

Помолете Го да преобрази и вашия.

Ким

петък, юли 29th, 2022

Преди да го срещнат, Ким бе живял един мрачен и подтиснат живот. Вечерно време избягваше срещи с буйни малки деца, които го дърпаха за козината, ушите и се опитваха да го влачат нанякъде.

Когато търсеше подслон се натъкваше на ръмжене и единственото нещо, което правеше бе да побегне, преди да бъде наръфан.

Ядеше единствено това, което можеше да докопа от обърнатия контейнер.

Един ден доведоха Ким в приюта за животни. Той бе много слаб. Имаше огромна захапка, а лапите с форма на патешки крака го правеха нежелан.

Ким имаше нужда от семейство.

Един ден приюта бе посетен от баща и син. Когато Владо видя Ким, много го хареса.

Болните зъби и раздразнителното ръмжене, затвърдиха желанието на бащата на Владо да запази известна дистанция от кучето, което бе избрал синът му.

– Не го харесвам, – заяви той на Владо. – Той е твърде малък и грозен.

Думите на бащата причиниха голяма болка на момчето, но психиката на Ким остана невредима.

Когато отчете огорчението на сина си по лицето му, той добави:

– Добре, добре, ще го вземем, щом толкова ти хареса, – макар и с нежелание даде съгласието си бащата.

Щом го прибраха в дома си, започнаха да се проявяват неразкритите до сега недостатъци на новото допълнение в дома.

Ким си избра да лежи върху възглавницата на дивана, от където можеше да гледа през прозореца заплашителния външен свят.

Мразеше да го вдигат, но използваше всяка възможност да се свре в нечий свободен скут и да спи там продължително време.

Изненадващо бе, но всички в този дом започнаха да харесват Ким.

Желанието му да „маркира“ територията из цялата къща, се превърна в неудобство за всички. Почистиха килимите, но Ким пак успя да повтори процеса на маркирането.

Сблъскаха се разочарованието на кучето с чистенето и дезинфекцията. Резултата бе един и същ всеки път.

Ким въздишаше дълбоко и се настаняваше в скута на този, който най-много бе мърморил против „маркирането“.

Пренебрегването на тази досадна практика беше почти мигновено, тъй като привързаността на четирикракия любимец беше неимоверно изобилна.

Един ден бащата на Владо гледаше тъмното петно до Ким и бе готов отново да му се скара, когато си спомни за безпределната любов на Бог.

– Да, – каза си той, – Той ме обича и не се е разочаровал от нередностите, които върша всеки ден. Бог знае моите бъркотии и грешки, преди да се случат. Той по никакъв начин не е изненадан от тях или опасения ми.

Бог вижда всеки грях преди да бъде извършен и въпреки това изпрати Сина Си като жертва, заместник, понасяйки наказанието, което ние заслужавахме. Любовта Му към нас е дълбока и привързаността му се простира безкрайно.

Така че скочете, въздъхнете и се свийте в скута на вашия прекрасен Спасител. Христос също изпитва удоволствие от нашата привързаност към Него, защото ние сме Негови възлюбени.

Ким продължаваше да дразни обитателите на дома, които го бяха приютили, но те намираха сили, усмихваха се и казваха:

– За негово щастие , ние имаме къса памет.

Не допускайте нежелани гости

понеделник, юли 18th, 2022

Камен и Ана прекараха един прекрасен меден месец на екзотично място. Дните отлитаха като миг. Двамата бяха толкова щастливи.

Един ден Камен с нежелание спомена:

– Трябва да се прибираме у дома …..

– Вече? – натъжи се Ана.

Волю или неволю двамата стегнаха куфарите и се прибраха.

…… И се случи нещо, което двамата съвсем не очакваха.

Щастливите дни вместо хубав спомен им оставиха неприятно усещане у Ана.

– Виж, – една вечер извика тя, – какъв странен сърбящ обрив имам на краката си ….

Двойката се насочи към специалист по инфекциозни болести.

След прегледа, той ги информира:

– Малки паразити са пробили път в краката на Ана.

– Но как се е случило това? – попита изненадан Камен.

– Изглежда е получила мехури от неудобни обувки, които е носела….

– Новите ми джапанки, – изохка Ана.

– ….. през тези мехури са проникнали нежеланите „гости“.

Така една мечтана ваканция завърши с предизвикателна битка с малки паразити.

По същия начин, ако не помолите Бог за помощ да се борите с греха, мечтата ви да живеете приятен живот пред Него, ще се превърне в битка с нежеланите гости на греха и бунта.

Как можем да сме сигурни, че мечтата ни да живеем по начин, с който ще почитаме Бог, няма да бъде отвлечена от греха?

Нека държим погледа си върху Него. Да изповядаме и да се покаем за греха си и да потърсим Божествена помощ, за да се предпазим от нежеланите духовни паразити, които с удоволствие ще ровят в живота ни.