Имало някога един обущар. Овдовял рано и живеел само с малкия си син. В навечерието на Рождество момчето казало:
– Днес при нас ще дойде Спасителят.
– Сигурен ли си? – попитал обущаря.
– Ще видиш, ще дойде. Самият Той ми каза.
Чака момчето скъп гост, през прозореца поглежда, а там няма никой. И изведнъж вижда как две деца бият малко момченце, а то даже не се и съпротивлява. Хукнал синът на обущаря към улицата, разгонил побойниците, а спасеното момченце поканил у дома си. Нахранили го, измили го, сресали го и синът на обущаря казал:
– Татко аз имам чифт ботуши, а на новият ми приятел пръстите се подават от обувката. Позволи ми да му ги дам, виж колко е студено навън. А днес е и празник.
– Добре, направи както искаш, – съгласил се бащата.
Дали на малчугана ботушите, а той радостен и сияещ си тръгнал за в къщи.
Минало известно време, а синът на обущаря стои при прозореца, скъп гост очаква, Спасителят.
По край домът им минал просяк:
– Добри хора, утре е Рождество, а аз три дена хляб в устата си не съм слагал. Дайте ми нещо да похапна, заради Христа!
– Влез дядо, – поканило го момчето. – Да ти даде Бог здраве!
Нахранили и напоили старецът и той си тръгнал весел.
А момчето все Христа чака и започна вече да се безпокои. Настъпила нощта, запалили уличното осветление, снежната виелица намитала още сняг. Изведнъж синът на обущаря завикал:
– Татко до стълба стои жена с малко дете на ръце. Те са бедни, а вън е студено!
Излязъл синът на улицата и довел жената с детето в стаята. Нахранили ги и ги напоили. А момчето казва:
– Къде ще отидат в този студ? На вън такава виелица вилнее. Татко, нека пренощуват у дома.
– Но къде ще спят у дома? – попитал обущаря.
– Как къде? Ти ще спиш на дивана, аз на сандъка, а те на леглото.
– Ами, добре.
Накрая всички легнали да спят. И сънува момчето, че най-накрая при него идва Спасителя и ласкаво му говори:
– Сине, мой! Бъди щастлив през целия си живот.
– Господи, аз толкова много те чаках, – удивило се момчето.
А Господ му казал:
– Та Аз три пъти при теб идвах, скъпи мой. Ти и трите пъти Ме прие, по най-добрия начин. По-добре едва ли би могло да стане.
– Господи, кога си идвал? Не съм те забелязал.
– Ти не Ме позна и въпреки това ме прие. Първият път, когато спаси малкото момче от хулиганите, Мен спаси. Както аз получих оплюване и бях наранен от зли хора, така и това момче… Благодаря ти, мой мили приятелю!
– Господи, а кога за втори път си идвал? През цялото време гледах през прозореца, но не те видях, – попитало момчето.
– Втория път, като просяк седнах на трапезата ти. Вие с баща ти сух хляб ядете, а за празника ме гостихте с торта.
– Добре, а третия път, Господи? Ако бях Те видял, сигурно щях да те позная.
– Третия път, Аз нощувах у теб с майка си.
– Как така?
– Когато бягах от Ирод в Египет с родителите си, ни дадоха подслон, както направи и ти с баща си. Бъди щастлив, сине мой, през целия си живот.
Когато се събудило сутринта, синът на обущарят попитал:
– Къде са жената и бебето? Виж в къщи няма никой.
Ботушите, които вчера бе подарил на момченцето, стояли в ъгъла. Тортата на масата била недокосната. А в сърцето на момчето имало толкова много радост, колкото никъде другаде.

Това не е просто дом, а истински шедьовър със цветя. Собствениците на къщата внимателно и грижливо са я покривали с цветя в продължение на 26 години.
Ан и Робин Стрейндж посвещават цялото си свободно време на дома си. Те добавят по едно цвете на ден към него.
Всяка година тази възрастна двойка изразходва хиляди фунта стерлинги за семена и растения, които отглежда в оранжерия. а след това ги изнасят в средата на юни, за да им се радват и другите хора.
Когато били в Ню Йорк видели красиви кошници с цветя и решили да си направят такива сами. На всяко Рождество една жена им изпраща подарък от цветарски магазин, в знак на благодарност за красотата, която създават.
Собственикът на къщата г-н Стрендж е зает с цветята всяка неделя и нощ. Самият той се е питал неведнъж: „Колко пари ще бъдат похарчени за всичко това“? Но след това с гордост е заявявал: „Струва си!“
Всичките цветя се напояват автоматично, със специална система за поливане. Така, че собствениците на дома няма да се страхуват, че могат да загубят тази красота.

Компанията  „Алфа застраховане“ в Москва е признала за „похитители“ три кучета.
Млада жена отворила вратата на автомобила и вместо собственика на предната седалка имало три лаещи кучета. Потресена от случилото се тя заснела инцидента с мобилния си телефон.
При разследването било установено, че  собственикът на превозното средство е оставил кучетата в колата, на паркинга на търговския център, а той отишъл по работа.
Животните привели колата в движение. Тя преминала няколко метра до най-близкия автомобил. В момента на сблъсъка, в отсрещната кола нямало никой. Собственичката на блъснатия автомобил се намирала в търговския център и видяла само последиците от аварията.
Девойката побързала към автомобила, който се бил врязал в колата й и отворила вратата му, но… на седалката на водача седели три кучета, които лаели. Тя снимала всичко на мобилния си.
Извикала служители на пътна полиция. Докато те съставяли протокол кучетата продължили с колата по-нататък. Колата с кучетата изминала още няколко десетки метра.
За това пътно транспортно произшестие е платена застраховка.

Археолозите са открили, че през бронзовата епоха жените са се занимавали с типично мъжки професии като, например, обработка на метал.
На територията на Австрия учените са открили заровени в могила, от Бронзовата епоха,  инструменти за обработка на метал.
Изследователите са установили, че в могилата е погребана жена. Заключението се основава на анализ върху черепа. Скелетът е изваден с отсъстващи кости, в това число и таза.
Това била първата находка от такъв род. До скоро се смяташе, че в бронзовата епоха с метал са работили изключително мъже.

От 1993 г. на територията Германия, Австрия и Франция били извършени 40 престъпления, в това число 6 убийства. На местопрестъплението или на телата на жертвите са намирали образци на ДНК на жена.
Предполагаемата убийца нарекли „Фантом от Хейлброн“. Полицията не могла да намери никакви улики и нищо общо нямало между случаите. Били различни жертвите, местата и съучасниците.
Едва през 2009 г. било установено, че между тези случаи връзка няма. Разбрали, че ДНК пробите били взети от памучни тъкани, които първоначално са били замърсени с ДНК на техните опаковчици в австрийски завод.