Стоян се прибра и забеляза, че жена му е нещо разстроена. Приближи внимателно към нея и я попита:
– Диди, добре ли си?
Тъй като не последва отговор, той продължи по-настойчиво:
– Какво е станало? Изглеждаш ми много отчаяна.
Но Диана наведе глава и нищо не каза.
„Милият, колко добре ме познава, – помисли си тя. – Не е нужно нищо да му казвам, но по лицето ми той прочита всичко. Не знае какво е станало, но не му е безразлично как се чувствам“.
След като децата си легнаха и двамата останаха сами, Стоян погледна жена си. В погледът му се четяха хиляди въпроси. Той не искаше нещата да останат неразрешени.
– Виждам, че те притеснява нещо, – тихо с много нежност промълви Стоян. – Какво мога да направя, за да се освободиш от това подтиснато състояние?
Дълго двамата се гледаха и мълчаха.
След това Стоян зададе точните въпроси, които помогнаха на Диана да разтовари натежалото си от проблеми сърце. Всичко, което се бе насъбрало в нея през последните няколко месеца, излезе спонтанно, но и реакцията на съпруга ѝ бе повече от добра.
Той я придърпа към себе си, задържа главата ѝ на гърдите си, обви ръце около нея и с много любов каза:
– Ти си много ценна и важна за мен. Сърцето ти е нежно и много чувствително, за това не бива да носи само толкова тежки товари.
Диди се разплака на гърдите му. Той я галеше по косата и шепнеше:
– Ти означаваш много за мен и аз няма да те оставя ….
Понякога животът ни изглежда убийствен, доста неща ни идват малко в повече. Дори и най-хубавото време от живота ни може да ни хване напълно неподготвени.
Чакащи в тъмните и сухи сезони, забравяме кои сме и на Кого принадлежим.
Важното е, че има някой, Който никога няма да се промени. И това е Исус, сигурната скала, на която можете да се опрете независимо от обстоятелствата.
Това звучи успокояващо и ни изпълва с надежда.
