Женствеността не се измерва с количеството модни обувки, изкуствен грим и скъпи бижута.
Тя изхожда от самото естество.
Това е, което се крие в самата същност на всяко момиче и жена.
Нейното предназначение е да бъде женствена.
И ако тя е разкрила това в себе си, ще бъде женствена във всяка форма на изява в живота.
Posts Tagged ‘жена’
Женственост
вторник, декември 17th, 2013Кое е по-важно
четвъртък, декември 12th, 2013
Веднъж Здравето и Щастието за спорили. Те не могли да решат, кое от тях е по-важно.
- Аз съм по-важно!
- Защо?
- Без мен на хората им е лошо. Те все ме търсят. Все за мен говорят. Всеки иска да е щастлив.
- Но всеки иска да бъде и здрав!
- Виж за здравето малко говорят, но за щастието постоянно.
- Нима смяташ, че хората нямат нужда от здраве?
- Щастието е по-важно, без него хората не могат. Ето идва едно момче, нека да го попитаме , кое е главното, щастието или здравето.
И те се обърнали към момчето:
- Момче, кое за теб е по-важно, щастието или здравето?
- Разбира се, че щастието! – без много да се замисли казало момчето.
- А ти щастлив ли си?
- Да, аз съм щастлив!
- Ето виждаш ли! – плеснало с ръце Щастието и подскочило от радост. – Нали ти казвам щастието е по-важно от здравето.
- Кажи, момче, ти здрав ли си? - попитало Здравето.
- Да, здрав съм!
- Късметлия! – намесила се в разговора жена, която минавала от там. – Ако имах твоето здраве и аз щях да съм щастлива.
Погрижил се
сряда, декември 11th, 2013
Лошо е да си болен.
Баба Нина настина и легна болна от ангина. В дома си живееше сама. Не можеше да става от леглото и плачеше безпомощно.
Тя имаше куче, късокосместо, от неизвестна порода. То стоеше неотклонно до кревата й и я гледаше с безпокойство.
Изведнъж животното, като че ли нещо се сети и излезе от стаята.
След малко се върна. В устата си държеше мазен, миризлив кокал. Вероятно, той е бил скрит за „черни дни“.
Кучето постави кокала на възглавницата и започна да го побутва с носа си към болната жена. Сякаш й казваше:
- Хапни си!
Баба Нина обърса сълзите си. Усмивка заля лицето й. Погали кучето и вече развеселена добави:
- Благодаря! Много си грижовен.
Скръб за душата на погиващия
събота, декември 7th, 2013
В един град живеел ковач. Той не вярвал в Бога, но бил много начетен и можел умело да обори аргументите на християнството. Възрастен проповедник искрено искал да доведе този човек до Христа. За тази цел, той изучил много аргументи за и против християнството и когато решил, че е достатъчно подготвен отишъл при ковача. Но ковачът бил непоколебим и само с няколко думи опровергал всичките доводи на християнина. Накрая проповедникът заплакал и казал:
- Аз нищо не мога да отвърна на твоите доводи, но много скърбя за твоята душа.
Когато християнина се прибрал в дома си, казал на жена си:
- В Божиите дела, аз съм само пречка. Но Бог ми е свидетел, че много ме боли за тази неспасена душа. Нищо не можах да докажа на ковача, той опроверга всичките ми твърдения.
След като проповедникът си отишъл, ковача се прибрал и казал на жена си:
- Днес проповедник ми каза нещо, което не можах да разбера. Той ми каза, че много скърби за моята душа. Какво означава това?
Жена му казала:
- По-добре иди и го попитай.
Когато ковачът влязъл в дома на християнина, чул го да се моли:
- О, Господи, в Твоите дела аз съм само пречка! Ти знаеш колко много ме боли, че тази душа не е спасена. Не можах да го убедя.
В този момент ковачът бил победен. Без да почука, той влязъл в стаята, където християнина се молел на колене. Ковачът извикал:
- Не, не! Ти не си пречка в Божиите дела! Мислех, че знам всички доказателства срещу християнството, но ти ми даде доказателството срещу, което не мога да устоя. Ти каза, че дълбоко съжаляваш за душата ми, моля те, помоли се за мен.
Ковачът паднал на колене до Божия служител и приел Исус Христос за свой личен Спасител.
Настойчивост и правосъдие
вторник, декември 3rd, 2013
На високо място, подпрян отвсякъде с възглавници седи съдията. Около него са разположени секретари и различни чиновници. Пред него група хора и всеки настоява, че неговото дело е неотложно.
По-разумните постъпват по друг начин. Те не се смесват с викащите, шушукат си с чиновниците, дават подкупи. Назованите размери на подкупите се прехвърлят от ръка на ръка и отиват, при когото трябва, като всеки придвижващ „даването“ се облагодетелства от него.
Когато нискостоящите наситят алчността си, един от тях отива при съдията и му пошушва нещо. Така се дава ход на делото и то с искания изход. Нещата добре се задвижват за този, който е предложил повече пари.
А сега вижте друга картина.
Силните викове на тълпата са прекъснати от бедно облечена жена. Тя стои на края и вика към съдията. Казват й да мълчи. Укоряват я, че всеки ден идва тук.
- Няма да престана да идвам тук, докато съдията не ме изслуша.
Най-накрая съдията маха с ръка и казва:
- Попитайте я какво иска.
Веднага му разказват историята й. Тя е вдовица. Синът и взели войник, а тя сама не може да обработва земята. Освен това бирниците искат от нея данък, от който тя може да бъде освободена като вдовица.
Съдията зададе няколко въпроси и отсъди:
- Освободете я от данъците й.
По такъв начин настойчивата жена била възнаградена.
Очевидно е, че ако тя имаше пари, за да подкупи чиновниците, нейното дело можеше да се реши много по-бързо.
По време на молитва ние се чувстваме като бедната вдовица самотни, безпомощни, всички ни лъжат и никой не ни изслушва. Но истинската ситуация е съвсем друга.
Нашият любящ Баща няма нищо общо с недостъпния съдия. Ние винаги имаме достъп до Него. Той е наш Застъпник, Който ходатайства за нас.
Когато Бог забавя отговора си, ние си мислим, че на Него не Му е до нас, но по-това време Той иска да поправи нещо в нас. Божията милост винаги е с нас.
Ако бедната вдовица успя да придобие правосъдие даже от безсърдечния съдия, то „Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?“
За любовта към себе си
вторник, декември 3rd, 2013
Една жена решила, че никой не я обича. Обидила се на семейството си, събрала си нещата и отишла в неизвестна посока.
Когато синът узнал това, изтичал при баща си:
- Защо пусна майка? Къде е отишла? Ами ако и се случи нещастие? Защо не я задържа? Нима не я обичаш?
Бащата повдигнал бавно глава и казал:
- Можех да я задържа, но душата й ще продължава да се руши. А сега тя може да намери тази част от себе си, която е загубила в последно време. Не напразно поклонниците отиват към далечни места. По пътя те откриват прости отговори на сложни въпроси, оздравяват и се връщат към себе си. Да обичаш не означава да вържеш някого за себе си. Много по-важно е навреме да го пуснеш…
Минало време и жената се върнала и те дълго живели заедно и им било добре.
За да живееш в хармония, трябва да намериш себе си, да се обикнеш такъв какъвто си и да се стремиш към най-доброто. От себе си никой не може да избяга.
Успяла да оживее в три аварии
неделя, декември 1st, 2013
Невероятно, жена е оцеляла в три катастрофи на кораби от един и същи клас, включително и “ Титаник“.
Медицинската сестра Виолет Джесоп успяла да уцелее след като лайнерът HMHS Britannic попаднал на немска мина през 1916 г. А лодката, в която била евакуирана потънала под върттящото се витло.
Четири години преди това тази медицинска сестра се намирала на кораба „Титаник“ и тогава също успяла да се спаси.
През 1911 г. Виолет била на борда на „по-стария“ брат на споменатите по-горе два големи лайнера – „Олимпик“, когато той се блъснал в крайцера „Хоук“. В тази авария никой не пострадал.
С Него мога всичко
събота, ноември 30th, 2013
В болницата лежала жена. Виждало се явно, че изпитва много силна болка. Тя се мятала от едната страна на другата в леглото и стенела:
- Никой не е страдал като мен.
- О, имало е Един, който е претърпял много повече, – чул се слаб глас.
Той принадлежал на петнадесет годишно момиче в противоположния край на стаята. След минута жената отново простенала:
- Тези страдания, които аз търпя, не са по силите на никой!
- И все пак има един, Който може да ги понесе, – обадил се от тази страна същия слаб глас.
Жената обърнала глава по посока на гласа и казала:
- Вие навярно говорите за себе си?
- Ни най-малко, аз говоря за Исус Христос. Хората го разпнаха с двама разбойници и те Му се присмиваха, но той издържа без да се оплаква.
Настъпило мълчание. Влязла медицинската сестра и донесла освежаващо питие.
- Благодаря, – казало момичето, – а на Него са Му дали оцет, за да утоли жаждата си.
- О, тя говори за Христос, но на мен не ми става по-леко от тези разговори.
- Тихо, – едва казало момичето, – Той бе разпнат за нашите грехове. Понесе наказанието, за да ни даде мир. В Неговите рани ние сме спасени.
Болната жена затихнала. Дали тя е разбрала значението на тези думи за себе си? Дай, Боже!
След няколко дена момичето преминало във вечността.
- Отивам си в къщи, при моя Спасител, – прошепнало то и затворило очи.
Всеки път, когато казваме:
- Ние не можем, – ние забравяме за Исус Христос, с Когото можем всичко.
В Христос християнина има мир във преживяванията си, утешение в скърбите и светлина в окръжаващата го тъмнина. Бог в Исус преобразява нашите стремежи в земни планове, скърбите в радост, разочарованията в постижения, неуспехите в успехи, загубите в печалби, болките в удоволствия, нашите духовни падения във възходи, всички наши сълзи, тъга и дори смърт в победа.
Задачата
събота, ноември 30th, 2013
Жената е незаменим помощник на мъжа.
Тя трябва да го мотивира, вдъхновява и хвали.
Да подчертава неговите изключителни качества, забележими само на нея.
Така че всеки ден, когато отива на работа, среща се с хора в бизнеса, придвижва някакви проекти, мъжът да разбира, че той е най-добрия.
Дори ако другите наоколо мислят иначе, той има вътрешната увереност, за състоянието си, което му дава съпругата.
Такъв мъж ще постигне всичко! Такава е и задачата му……
А заедно те ще преместят планини!
Най-добрата опора
петък, ноември 29th, 2013
Женствената жена не воюва с мъжа, не шантажира, не манипулира. Тя разполага със своята красота, изразява внимание, разбиране и грижа за другите.
Женствената жена не осъжда любимия си, не го преценява. Тя има много други важни функции. Именно такава жена без много проблеми, правила и критики, която цени мъжът такъв, какъвто е, е нужна на мъжа. За такава жена мъжът е готов да извърши подвизи….
Защо мъжете се женят? Заради чистите ризи и чорапи? Разбира се, че не, за този случай могат да си купят пералня. Не и заради вкусната храна и меката постеля…..
Мъжете не се женят просто, защото искат някой да им готви и да ги пере, за това могат да наемат домашна прислужница. Те искат да имат до себе си сродна душа.
Женят се, за да има кой да ги чака и срещне, обича и разбира….
Не е трудно на една жена да дойде до вратата, когато се е върнал любимия, да го целуне и да каже:
- Липсваше ми, чаках те!
Такава жена е най-добрата опора за мъжа!
