Полъхваше лек вятър, който освежаваше въздуха. Станьо заедно с жена си бяха предприели една приятна разходка с колата.
Двамата безгрижно наблюдаваха сменящите се картини, които прелитаха от дясно и от ляво. Времето бе хубаво и двамата изпитваха радост, че са заедно.
Изведнъж Лора извика:
– Станьо, знака!
– Какъв знак? – мъжът тръсна глава, сякаш се събуждаше от сън и се огледа, но нищо не видя.
– Току що минахме покрай червен знак, с бяла предупредителна лента.
– Без да искам, съм се насочил в грешна посока, – измърмори Станьо и наби спирачките.
Колата спря. Станьо излезе от нея и тръгна в обратна посока. Стигна до знака, който сякаш му крещеше в лицето:
– Не влизай!
Станьо се разтрепери, като се размисли, какво можеше да се случи.
– Ще нараня не само себе си, но и жена си, а нататък можеше да причиня вреда и на други хора…..
Той бе коригиран навреме. Бедата нямаше да се случи.
Помислете добре, ако някой от нас тръгне в грешна посока, вземе неправилни решения или се подведе по желанията си и никой не го спре и му обясни, че наврежда не само на себе си, но и на другите какво ще се случи?
„Който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове“.
Поправката е израз на Божията милост.
Нека нашата любов и загриженост за благополучието на другите ни принуждават да говорим и да действаме по начини, които Бог може да използва, за да „върне този човек“ от грешния му път.
