Японската компания Hitachi Zosen съвместно със специалисти от университета в Киото е разработила нова система от заграждения срещу цунами, която автоматично реагира на удъра на вълната и задържа разпространението на водния поток.

Загражденията се правят в приземните части на здания, които са особено уязвими от наводнение.

Обикновенно металалните стени лежат на повърхността на земята. Когато вълните започват да прииждат, те заемат вертикално положение под техния натиск.

Височината на ограждението е само един метър, но това е достатъчно, за да се преустанови настъпването на цунами и дава възможност на хората да се евакуират.

Предимството на системата е, че тя е механична и не се нуждае от външен източник на енергия. В много градове на Япония вече действат аналогични ограждения.

При мощното земетресение през март 2011 г., след което се появило цунами, са били разрушени тогавашните защитни стени и било изключено захранването към тях.

Изследванията показват, че тези, които са успели да се евакуират за 21 минута от района са се спасили. Имено новите метални ограждения спомагат за увеличаване срока на евакуация.

Не е тайна, че пластмасата се смята за синтетичен замърсител, защото се произвежда в големи количества, а в природата се разлага невероятно дълго.

Група от студенти от университета в Йейл в САЩ са направили откритие, което може да повлияе на утвърденото до сега.

По време на експедиция в тропическите гори на Еквадор специалисти по молекулярна биофизика и биохимия идентифицирали неизвестен досега вид гъбички, които като източник на енергия използвали полиуретани.

Те са единствените до сега, които могат да рециклира пластмасата в среда с ограничено количество кислород.

Полиуретанът е много често срещан полимер и той се използва за направата на много продукти, като се започне от твърдата пластмаса и се стигне до синтетичните влакна в облеклото. Основната причина за дългото разлагане на пластмасата е нейната висока химична устойчивост.

Откритите гъбички са наречени Pestalotiopsis microspora.

Студентите са успели да извлекат ензима, чрез който микроорганизмите разлагат пластмасата и са го изследвали. Получените резултати са се оказали многообещаващи.

Голяма част от съвременните микрочипове, при достатъчно малък пробив, излизат от строя. За това експерти от Калифорнийския технологичен институт решили да дадат на микросхемите някакво подобие на имунитет, така че те да могат да се възтановяват при поредния пробив.
Учените са се опитвали да решат задачата с помощта на микроскопични сензори, които да следят за температурата на микросхемата, силата на тока, напрежението и мощността. Получената информация отива в микропроцесор, който анализира състоянието на чипа и при необходимост го регулира.
На миниатюрен усилвател, която се превръща в експериментален чип са инсталирани над 100 хиляди микроскопични транзистори, някои от които са резервни. В случай, че някой от транзисторите откаже да работи,  централния процесор  преразпределя задачите на резервните транзистори.
При настоящото проучване учените са изследвали 20 микросхеми. Освен това регенериращата система консумира много по-малко енергия и ефективност й е много по-висока.
Самовъзтановяващите се чипове в бъдеще, могат да се използват за почти всяка електроника – от мобилни телефони до сензори и радари. В идеалния случай, тези чипове ще бъдат защитени от токови удари и прегряване, както и физически щети.

В Китай скоро ще построят здание напомнящо иглено ухо.
Дизайна на небостъргача е създаден от студио SOM.
Кулата ще се появи в бизнес центъра Greenland Group Suzhou Center в Уцзян.
Височината на съоръжението ще бъде 358 м. Сърцевината на небостъргача ще бъде куха, така че голяма част от офисните помещения ще имат достъп до естествена вентилация.
Небостъргачът ще бъде икономически по-ефективен в сравнение с подобен размер съоръжения.
Той ще консумира 60% по-малко енергия и 60% по-малко вода.

В Япония са изобретили материя, която абсорбира достатъчно количество слънчева енергия и може да служат като зарядно устройство за мобилен телефон.
Собственикът на дрехи направени от тази тъкан, за да зареди телефона си, просто трябва да включи захранването върху дънките или пуловера си.
Платът не е пуснат още в производство и продажба, тъй като учените смятат, че е необходимо някои неща да се доправят, преди да се отправи към пазара.
Преди да се пристъпи към търговската страна на нещата, трябва да се решат редица въпроси. Става въпрос за покритието на плата, за съединителните проводници и за увеличаване на срока на живот на тъканта.
С разработчиците на „чудния плат“ вече са се свързали редица производители, които са се заинтересували от изобретението.