Във виетнамския език съществуват осем местоимения за първо число единствено число, а ние обикновено казваме само „аз“.
Използването на тези местоимения зависи от пола и социалното положение на човека или неговия събеседник.
Освен това в ежедневната виетнамска реч често събеседниците се наричат с термини обозначаващи родство, а те са не по-малко от двадесет.
Тяхната употреба е свързана с голямо количество тънкости, зависещи от пола, възраста и социалния статус, а някои от тях могат да се възприемат като оскърбления.
Например, любовниците по между си се наричат „брат“ и „сестра“.

Идва от латинската дума populares, а populus означава народ.

Значението на думата се определя, като висока степен на търсене на нещо или някого в определена област на живота, като например, популярността на онлайн игрите.

Появата на популярност в някои случаи, оказват влияние върху модата, както и обратното. Както модата и популярността е свързана с неголям отрязък от време.

Популярността често се смесва с известността, въпреки че не са едно и също нещо..

Вероятно това идва от името на идейно политическо течение на популярните, които в края на Римската република през II-I векове. пр. Хр. са се противопоставили на оптиматите и отразявали интересите на плебеите, предимно в селските райони.

Думата популярен, която днес се употребява, е взета от английски, която е била възприета от латинския език и означавала „принадлежащ на хората“.

Планината Холат-Сяхил се намира на север от Урал. Тя е известна като място, където загадъчно умират хора.
Най-известната трагедия е свързана с Героя Мъртвец, именно така се превежда Холат-Сяхил на езика манси.
В началото на февруари 1959 г. група туристи от Свердловск под ръководството на Игор Дятлов посетили планината.
Младиде хора били намерени на разстояние около километър от мястото, където последно са спрели за почивка. Те били голи и боси, въпреки че било много студено. На лицата на загиналите е застинал ужас, а косите им били бели.
Какво е накарало групата да напусне палатките си посред нощ и да бягат без да се оглеждат никой не знае.
Има множество хипотези. В гибелта на хората се обвинява всичко, като се започне от уралските духове и се стигне до извънземните.

Понякога необузданото въображение на Дони му създаваше главоболия. Веднъж при нас дойде една циганка, която се опита да ни продаде някакви диви плодове. Те приличаха на едри сливи. Спас беше живял в тоя край осемнадесет години и знаеше много добре, че тези плодове не се ядат, но без да мисли, тъй просто на шега каза:

– Никога не съм виждал такива плодове.

Това беше достатъчно за Дони. Той започна да хвали разгорещено тези „прекрасни“ плодове и колкото повече ги хвалеше, толкова повече се увличаше и възхищаваше:

–  Ял съм хиляда пъти от този плод. Трябва само да се свари с малко захар и се получавало нещо, което по вкус няма равно на себе си никъде по земята.

Той говореше само защото му правеше удоволствие да се слуша как говори. Но Спас го прекъсна и го попита:

– Защо не си купиш от тези плодове, щом са толкова вкусни?

Дони онемя за секунда-две. Беше хванат натясно, но той никога не се предаваше. Не беше от тези, които са готови да отстъпят и да признаят, че не са прави. Даде си вид, че е много радостен, задето му се удава възможност още веднъж да хапне от този толкова вкусен дар божи. Той да отстъпи от думата си? Никога.

Убедена съм, че щеше да изяде тези плодове, дори да знаеше, че ще умре след това. Той ги купи и каза най-нехайно:

– Много съм доволен от покупката и ако вие със Спас не искате да опитате това божествено нещо, то си е ваша работа.

Следващите няколко часа бяха едни от най-интересните. Дони взе една празна газена тенекия, сложи я на огъня, напълни я до половина с вода и пусна вътре тия „прекрасни“ плодове. Щом водата завря, той хвърли в тенекията шепа захар. От време на време опитваше какво се е получило.

Постепенно плодовете се размекнаха и развариха, и Дони започна да ги опитва с лъжица. Загребваше с лъжицата, вкусваше и мляскаше от удоволствие, после се питаше:

– Дали не е трябва да се добави малко захар?

След това хвърляше още една шепа и продължаваше да вари. Захарта вървеше шепа след шепа, а Дони вече два часа опитваше този „компот“. Ние със Спас умирахме от смях, подигравахме му се, дразнехме го, занасяхме го, а той,  все едно че нищо не се е случило.

Накрая Дони заяви:

– „Компотът“ вече е готов, станал е идеален.

Той бръкна с лъжицата, вкуси, млясна с уста и се впусна във възторжени хвалебствия. После ни даде и ние да опитаме. Както можахме да се убедим, тоновете захар не бяха оказали никакво влияние на този киселоч. В него нямаше и следа от онази сладост, която захарта би трябвало да му предаде.

На нас една лъжичка ни беше предостатъчна, но сърцатият Дони, този безстрашен мъченик, гълташе и хвалеше, докато зъбите и езикът му изтръпнаха, а ние в това време умирахме от смях.

Следващите два дни Дони нито хапна, нито пийна нещо. Зъбите му бяха така изтръпнали, че нищо не можеше да сложи в уста си. Дори при поемането на въздух той потреперваше, но това не му пречеше да продължава да се възхищава от своя отвратителен „компот“ и да благодари богу за тези плодове. Това беше удивителна проява на твърдост.

Зимата носи много интересни оптични явления. Това на професионален език се нарича пурпурно сияние. То е добре изучено и широко разпространено, макар рядко да е толкова интензивно.
Веднъж наситен розов залез разтревожил жителите на Москва през 2010 г.
Тогава метеоролозите трябвало да успокояват столичните жители и да им обясняват, че това явление не е свързано с токсичните индустриални емисии, а е само една игра на слънчевата светлина, разпръсната в атмосферата и многобройните отражения в снежните кристали.
Пурпурния изгрев е много рядко явление. То възниква, когато слънцето се намира над хоризонта ниско до 4 градуса. Въздухът е мразовит, пълен с ледени кристали, а наоколо се простира снега.
Явлението продължава 20-30 минути. Интензивността на пурпурното сияние се увеличава с повишаване на прозрачността на въздуха и увеличаване височината на точката за наблюдение.
В такъв ден може да се види класически пурпурен залез, за сметка на ниската температура и достатъчната влага.
Освен това, този ефект е широко разпространен за сметка на многократното отражение на светлината от високослоестата облачност падаща върху снежната покривка.