Най-западната европейска страна, Исландия, в зависимост от географското местоположение, климатичните и геоложките й характеристики е най-необичайната страна в Европа. Територията на страната представлява голям вулканичен остров, което облагодетелства жителите й да използват възобновяеми източници на енергия без никакви проблеми.
Днес, геотермалната енергия се използва широко от исландските експерти за генериране на електрическа енергия, която се допълва от ефективната работа на водноелектростанциите. Получената енергия е достатъчна, за населението и промишлеността на Исландия като цяло. Тази островна нация произвежда толкова големи количества енергия, че част от нея се изнася в съседни държави. В момента се произвеждат мощни електропроводи, общата дължина, на които е над хиляда километра, предназначени за транспортиране на електроенергия във Великобритания.
Въпреки големият излишък от енергия, голяма част от населението се придвижва на автомобили използващи двигатели с вътрешно горене, които са подходящи за тамошните пътища. Подобен избор е оправдан главно заради особености на местния пейзаж и климата, както и факта, че повечето от пътищата на държавата са не асфалтирани. В тази връзка в момента Исландия не може да бъде наречена най-чистата, в енергетичен смисъл, страна в света. Въпреки високата цена на вносни въглеводородни горива, исландците не са склонни да преминат на автомобили с електрическо задвижване. Според статистиката, триста и тридесет хиляди е населението на Исландия, а имат не повече от две дузини електрически автомобили.
Освен това, въпреки простия, екологичен и безопасен способ за получаване на възобновяема енергия чрез използване топлината на Земята, в Исландия има доста противници за получаване на енергия по този начин. Някои изследователи предполагат, че по-честата поява на астма сред населението може да бъде причинена от работата на геотермални електроцентрали, които, по тяхно мнение, замърсяват въздуха със серни съединения. Освен това, там има проблем с излишната вода от работните станции, която трябва да се очисти по подходящ начин.
Както може да се очаква, правителството не бърза да се откаже от такъв евтин източник на възобновяема енергия. В момента, съответните агенции са подготвили няколко големи проучвания, които ще оценят всички негативни фактори на геотермална енергия и ще набележат сериозни мерки, за да ги отстранят.

Разумният човек още от древни времена е строил пътища, за удобство при своето придвижване.
Какви ли не покрития са използвани за тези пътища: камък, дърво, пясък, кирпич, асфалт.
Но за автомобилните пътища в Европа може да се измисли нещо по-добро!
Съществува такъв проект Solar Roadways, при който всички пътища ще бъдат оборудвани със слънчеви панели, които ще образуват огромна мрежа от слънчеви електростанции.
Вдъхновители на тези идеи и тяхната разработка са американските инженери Скот и Джулия Брюсоу.
В този проект има големи плюсове.
Традиционните електростанции ще останат в миналото. Други ще осигуряват самоочистването си от снега и леда.
Пътните знаци ще станат интерактивни и управляеми. Надписите ще се осветяват и при необходимост ще се променят.
Ще настъпи ерата на електромобилите, които ще се зареждат от пътищата.

Множество легенди и поверия за подкови идват от реалния живот. В раните векове на нашата ера, желязото е току-що открито в Европа. То било много скъпо и всеки железен предмет имал висока цена.
В селските дворове желязото било много рядко срещано. Ако някое семейство е намерило на пътя желязна подкова, то това се считало за голям успех. От нея можело да се направи, например, нож и няколко гвоздея.
В различните европейски страни съществуват различни легенди за подковата, като символ на благоденствие, късмет и щастие. Ето и една от тях: За преподобния Дъстън и дявола. Това е англо-саксонска приказка.
При бъдещият архиепископ на Кентърбъри Дъстън дошъл дявола и го помолил да подкове копитата му. Трябва да отбележим, че преподобния бил ковач по съвместителство.
Дъстън подковал дявола толкова здраво, че той от болка се завъртял на едно място и помолил за пощада. Цената, с която дяволът платил свободата си била клетва, че никога няма да влезе в дом над вратата, на който е окачена подкова.

Резултатите от изследванията показват, че за разлика от обикновените лампи, енергоспестяващите са източник на електромагнитно радиочестотно излъчване. Границите за допустимите норми се нарушават в радиус около 15 см от цокала на лампата.
Това означава, че ако такава крушка е поставена на тавана, ние не попадаме в зоната на по-високото й електромагнитно излъчване. Но край нощни лампи, покрити осветителни прибори, човек прекарва повече време, а това е риск за здравето му.
Електромагнитното поле от такъв мащаб може да не доведе до конкретно заболяване, но може да бъдат катализатор на заболявания, особено на централните нервната и имунната системи, евентуално и сърдечно-съдови нарушения. Организмът винаги реагира на такова въздействие, като към допълнителен , неблагоприятен фактор от външната среда, което го кара  да изразходва жизнени ресурси в повече. Това отслабва организмът на човек и може да доведе до изостряне на хронични заболявания, до намаляване на съпротивителните сили на организма към вируси.
При включване тези лампи внасят високочестотни смущения в електрическата мрежа. А това още повече води до „замърсяване“ от гледна точка на електромагнитната екология. Огромно количество от включени енергоспестяващи лампи може да доведе до заплаха за електротехническата безопасност, тъй като те не са проектирани  за такова натоварване на мрежата.
И накрая още една опасност. Тези лампи съдържат живак. Единична лампа не е достатъчно голяма, за да отровят някой. Те не трябва да се изхвърлят в кошчето с другия боклук. Нужно е да се събират в специални пунктове. А къде са те?
Защо Европейския съюз преди години забраняваше използването на живачни термометри, като евентуална заплаха за здравето, а сега мълчи за енергоспестяващите крушки?
Отговорът е много прост. В Европа се планира да се премине масово на много по-безопасни светодиодни енергоснабдяващи лампи, а не компактните луминисцентни, които професионалистите смятат за междинен вариант,
А до тогава? Освен това, сега използващите се енергоспестяваши крушки съвсем не са евтини, а за качеството да не говорим, въпреки обещанието на опаковката.

Растението Росен, което се среща в южна Европа, северна Африка и централна Азия може да се възпламени спонтанно в горещо време.
При запалването си растението отделя растителни етерични масла.
Най-интересното е, че това растение не се поврежда по време на горенето.
Някои предполагат, че горящия храст в Библията е подобен на Росен.