Известният майор Андре рискувал сигурността на младата американска нация чрез прибързани и злополучни“предателски действия“. за това той бил осъден на смърт.

Маршал казва за подписването на тази смъртна присъда, подписана от Вашингтон:

– Може би няма случай в живота на главнокомандващия, когато да се е подчинил с по-голяма неохота на суровите заповеди на дълга и политиката.

Дабни отбелязва, че страданието на Вашингтон към Андре е „истинско и дълбоко“ Той е имал пълната власт да го убие или да го остави жив.

Защо тогава е подписъл смъртната му присъда?

Дабни обяснява:

– Волята на Вашингтон да подпише смъртната присъда на Андре не произлиза от това, че състраданието му е повърхностно или престорено, а от факта, че разумно е уравновесено от комплексни висши решения …. на мъдрост, дълг, патриотизъм и морално възмущение.

Представете си, че Андре има защитник, който чува думите на Вашингтон:

– Правя това с най-голяма неохота и желание..

Тогава защитникът би казал:

– Щом си върховен в тази ситуация, ти имаш пълната физическа възможност да оставиш тази писалка. Но по по подписването на тази заповед ще разберем, , че съжалението ти е лицемерно.

Съжалението е истинско, но е възпрепядствано от по-висш мотив. Вашингтон е имал служебната и физическа власт да освободи престъпника, но не е имал одобрението на собствената си справедливост.

По същия начин стоят нещата и с Бога. Божията безкрайна мъдрост направлява цялата му воля, ръководи и хармонизира, без да подтиска всичките действени закони.

Той иска всички човеци да се спасят и да им бъде простено за всеки грях, защото ги обича, но той не може да пристъпи това, което е постановил. „Заплатата за греха е смърт“. Единственото разрешение на въпроса е кръсната смърт на Исус. Приемането с вяра на това, което Божия Син  е направил за нас ни спасява.

В едно село през 1890 г. живяла бедна, но богобоязлива вдовица. Тя дължала на някого 20 гулдена. Срещу този дълг искали да конфискуват кравата, единствения източник на препитание  за вдовицата и децата й.
Когато не намерила помощ и милост у хорта, тя уповала на Бога и в молитва Го помолила да й помогне.
Докато се молела, дотичал малкият й син и й подал две монети, които той бил изкопал от земята, докато си играел. Когато покопали още малко изровили 10 добре запазени златни старинни монети, холандска и немска изработка.
Този дар им бил изпратен от Бога в последната минута. Той не само запазил кравата им, но ги избавил от трудното им материално положение.
Господ никога не остава в нужда хора, които уповават на Него.
Без Господа не само град и дом за човека, но и гнездо за гургулица не се построява.
Да уповаваш, означава да вярваш и очакваш с надежда Бога да ти помогне, без да се смущаваш.

Една вечер по време на гръмотевична буря, железничар оглеждал своя участък. Най- накрая уморен си тръгнал към дома.  Изведнъж мълния го заслепила и силен гръм го повалил на земята. Мълнията повредила релсите и  предизвикала пожар в къщата на работника.
Когато дошъл на себе си, човекът видял, че домът му гори, той искал да тръгне да гаси пожара, но чул сигналът на приближаващия локомотив. Запалил фенера, но силен вятър го изгасил. Откъснал червено парче от ризата си, прикрил с него фенера и го издигнал високо. От далече се виждали две светлини, идвал пътнически влак.
Машинистът забелязал червеният сигнал и влака спрял на няколко метра от разрушените релси. Работникът загубил дома си, цялото си имущество, но изпълнил дълга си, спасил пътниците във влака от явна смърт.
Това е посвещение. Готовност да се жертваш за благото на другите. Забравяйки своите нужди и интереси единствено, за да се спасят хората, да им се окаже помощ.
Християнинът отричайки се от себе си, следва и изпълнява волята на Христос. Той се отказва от собствената си  гордост, гняв, завист, омраза, нетърпение, алчност, егоизъм и следва Христовата кротост, любов и търпение. Нека Бог ни помогне в това, изцяло да посветим живота си на Него, ако още не сме го направили.

Папа Франциск написал безпрецедентно писмо до редактора на ултралевия атеистичен вестник  Repubblica, който се обърнал към понтифика с въпроси, отнасящи се до религията и вярата. Папата положително се е отзовал за евреите.
В своето обръщение понтификът призовавал за открит диалог между вярващи и атеисти. Отговорил е на въпроса за обещанието, което Бог е дал на еврейския народ. Папата е отбелязал, че евреите са свещения корен на християнството. Той казал, че Бог никога не е прекъсвал връзките с народа на Израел, който независимо от страшните изпитания през последните векове е съхранил своята вяра в Бога.
Папата е написал, че ние като християнска църква, така и цялото човечество, оставаме с дълг пред тях.
Още, когато бил архиепископ в Буенос – Айрес папа Франциск казал, че евреите трябва да бъдат пример за християните.
Веднъж той казал: „Един християнин не може да бъде антисемит, защото истински християнин трябва да разбира, историята и традициите на еврейския народ“.

Какво необикновено има в това?
Нали това е дълг на всеки лекар. По време на война и стълкновения за лекарят няма чужди и свой. Всички, които са пострадали и наранени са хора, които се нуждаят от медицинска помощ.
Много лекари са пострадали за това, че са изпълнили хуманния си дълг, независимо от пол, раса, политически и какви да е различия.
Ето ви още един пример, как лекар изпълнява задълженията си спрямо „враг“.
Вижте снимка!
На масата лежи ранен представител на Ку Клус Клан, който мрази чернокожите. Такива като него убиват негри и се борят за лишаване от правата им, колкото и малко да са.
Но именно чернокож медицински персонал се бори за спасяването на живота му.