Клоните на боровите дървета се навеждат преди дъжд и се издигат нагоре при ясно време. Това свойство притежават и сухите елхови клонки. За това от тях може да се направи прост барометър.

Значителни изменения на времето, този природен механизъм предвещава за 8-12 часа, а понякога и за по-голям интервал от време.

За да направим барометър от елови клонки е необходимо да вземем парче сухо дърво, с дължина 20-30 сантиметра, заедно с клонката, дълга 30-35 инча,,  изчистена от кората. Прикрепваме ги към дъска, която можем да закачим и на друго дърво.

Клонката трябва да се постави така, че да може успоредно да се движи спрямо дъската, нагоре при хубаво време и надолу , когато времето се разваля.

Към изработения барометър може да се постави скала, на която да е белязано „ясно“ и „дъжд“.

Вероятно такова явление сте наблюдавали в хладно, преди дъжд време или когато се очаква да вали сняг. Красиво е за наблюдение макар, че  в някои хора то всява страх поради предания и суеверия.
Това са светли кръгове около слънцето или луната. Причината за тяхната поява е пречупването на светлината в ледените кристали на перестите облаци на височина 5-10 километра в тропосферата.
В миналото тези светли кръгове около слънцето са се използвали за предсказване на времето. Виждайки ги, хората са знаели, че ще вали дъжд.
При суеверните хора това явление предизвиквало страх и повечето от тях смятали, че това е Божие знамение. Така през 1551г. император Карл  Пети оттеглил обсадата на Магдебурд, уплашен от светлия ореол около слънцето.
Това явление се среща доста често. В Западна Европа то се явява 100 пъти в годината, т. е. на всеки три дена.
Може да наблюдавате подобен ореол във влажна есенна вечер под уличната лампа. Просто повдигнете глава и се полюбувайте на светлия обръч около лампата.

Бях чула от приятели и познати, за интересно явление появяващо се на границата между дъжда и ярко осветената от слънцето земя, необикновено красива дъга. Те я наблюдавали през изобилстващите в тези  дни дъждове. Виждах в Интернет снимки на такава, наистина чудна по своята красота, но друго е, когато я видиш  със собствените си очи.

Небето бе сбърчило вежди. Гъсти оловносиви облаци покриваха небето. На шега прекарваше, но големия дъжд идваше. Бързахме за влака и тичахме към гарата. Едва се скрихме под покрива на малката гара, когато ситен  дъждец започна да покрива всичко наоколо. Купихме си билети и зачакахме влака. Колко хубаво стана, че преди да завали обилно се скрихме под навеса на гарата. Влакът дойде, притичахме през водната завеса и се качихме.

Още ненастанили се във вагона, някой извика: „Дъга! Вижте каква красота“. Голям цветен полукръг обхващаше голямо пространство. Пред нас ясно се очертаваше цялата дъга със всичките й нюанси. Под тази цветна арка беше бледо сиво, сякаш желаещо да се измъкне от тъмнината и да просветлее, а над нея черни облаци се притискаха, което още повече згъстяваше краската. А тя нежна и миловидна преминаваше от оранжево до крещящо жълто, оттам в тревисто зелено, преливащо в различни нюанси от светло синьо до тъмно синьо, завършвайки в наситено лилаво.

И друг път бях виждала дъга, но нейните цветове бяха по-бледи, губещи се и потъващи в облаците. За първи път наблюдавах контраст от тъмни и светли облаци, разделени от  цветен полукръг.
Не можехме да отклоним поглед от тази чудна гледка. Наближавахме следващата спирка, а от дъгата бе останал само единия й край, който бавно чезнеше във облаците.