Най-обикновените приспособления са обикновено прости. Комбинация от две устройства са по-ценни, отколкото, когато са по единично. Подобно е устройството, което е съчетание на чадър за слънце и вентилатор.

Идеята е много проста. Малък вентилатор е монтиран в центъра под чадъра. Така, когато човек се разхожда с чадъра, може да включи вентилатора и да се наслади на по-хладен бриз.

Не се притеснявайте, че косите ви ще се заплетат във вентилатора, защото върху него е поставена специална мрежа. Когато чадърът е затворен той изглежда като обикновения.

Работи с 4 батерии от тип АА. Скоростта на въртене на вентилатора е 650 оборота в минута.

Този чадър може да се използва и при дъжд.

Чували ли сте някога за епифитите, растения, които не живеят на земята, а във въздуха? Те нямат обикновени корени. Mогат да живеят и на ограда, без да се опират на земята, и даже на телеграфната жица.
С какво се хранят? Всичко необходимо за своето развитие те вземат от въздуха. В него нали винаги има влага и прах, съдържащ минерални частици. И тези растения много добре са се приспособили към такова «въздушно» хранене.
Такива са например голяма част от Бромелиите, но тази черта е особено характерна за повечето от Орхидеите. Колкото и необичайно да звучи срещат се дори такива Кактуси.
Тези специфични растения са се приспособили по интересен начин на живот. Розетка се е развила по особен начин при членовете на сем. Бромелиеви. Тя е устроена, така че при дъжд да задържа вода, тъй като през останалото време растението няма  постоянен източник на влага.
Тази розетка може да формира една от най – малките екосистеми.
Много епифитни растения има във влажните, тропични гори.

Този кактус расте в пустинята Сонар, САЩ. Висок е 18 метра, тежи 10 тона и живее 200 години.
Има дебели стъбло, в което се складират осем тона вода. То е гъбесто нагънато, удвоява площта си, за да побере водата.
Притежава восъчна повърхност, за да запечата вътрешната влага. Острите му бодли не изпускат много вода във въздуха, пазят сянка на кактуса и гонят съществата, който искат да го гризнат.
Корените са плитки и разклонени, за да изсмукват колкото може повече дъжд, когато падне на земята.
Кактусовата кукумявка свива гнездо в дупка на кактуса.
Безмилостни крадци изскубват този вид кактус и го продават на начинаещи градинари. Цената му достига 1200 долара за растение високо 5 метра и на 50 долара за всяко разклонение. В Аризона са назначени полицаи за да преследват и хващат крадците.
Внимание, растението е въоръжено и опасно. Много е бодливо. Не се приближавайте до него, дори да умирате от жажда.  Сокът му е страшно отровен за хората.

Жителите на Лион се събудили на 17 октомври 1846 г. и открили, че градът им е ръждясал.
Какво се е случили?
Далеч в пустинята Сахара вятърът грабнал тонове червен пясък, който по-късно паднал като кървавочервен дъжд над града.
Когато водата изсъхнала, останало покритие наподобаващо ръжда.
Не е чудно , че гражданите са се паникьосали при вида на подобна картина.

След като даде последно сбогом на леля си, в края на града, където се помещаваше последната обител на хората напуснали този свят, реши най-после да се прибере.
Когато се приближи до колата си, забеляза слаба, възрастна женица да измъква от багажника на колата си две пазарски чанти, пълни до горе. Изведнъж като мълния през главата му премина мисъл: „Да помогна на тази жена за багажа…“. Как ли ще реагира жена му, която очакваше да отключи колата, за да се настани в нея. Въпреки объркването си, той леко се обърна и каза:
– Ще отида да помогна  на тази жена с пазарските чанти, само за минутка….
Съпругата му се опита да прикрие изненадата си. Мислите и препускаха като уморени коне в главата й: „С твоя ритъм на живот, да помогнеш на някой, който дори не познаваш…Невъзможно! Цяло чудо е, че го желаеш“. Въпреки това тя кимна с глава в знак на съгласие.
Получил одобрението на съпругата си, той се приближи до възрастната жена и попита:
– Мога ли да ви помогна?
– О, да! Много ви благодаря! – каза тя облекчено.
Той усещаше, че тази дребна проява на любезност, макар и появила се спонтанно бе, за да посрещне нуждата на тази жена. Но мъжът не знаеше какво го очаква. Всяка от чантите бе пълна с 15 килограма праскови.
Давайки си вид, че тежкия товар не му се отразява ни най-малко, последва жената по криволичещите пътечки на задните дворове, превърнали се на мочурища след поредния обилен дъжд. Подгизналите му обувки бяха най-малката грижа в този следобед.
Жената имаше артрит и вървеше бавно. На всичкото отгоре имаше някакво заболяване на белите дробове, защото се задъхваше и често трябваше да спират, за да си поеме въздух.
Когато пристигнаха бяха станали вече близки. Той бе научил всичко за тази мила жена, за безкрайните и болести, трудностите й в живота…..
Влязоха в скромния й дом. Отидоха до кухнята, където той остави чантите. След това се обърна и стисна ръката й преди да се отправи към външната врата. Жената задържа кокалестата си набръчкана ръка в неговата. Тихия й глас прибави тихо:
– Вярвам, че Бог ви изпрати, за да ми помогнете.