Жеко бе сериозно притеснен:

– Казах „да“ вместо „не“ и това обърка всичко.

Димо изгледа изпитателно съученика си и го накара, да се поразмисли:

– Знаеш как да ядосаш майка си, а не си ли се замислял понякога, да ѝ кажеш друго така, че да ти се размине?

Жеко започна да се оправдава:

– Някои думи считаме за мъдри, а други за глупави. Как да реша кои какви са?

– Баща ми непрекъснато повтаря: “ Чети книги, за да знаеш как да се изразяваш. Учи, за да успееш“, – усмихна се Димо, – но да бъдем наистина мъдри, е необходимо да търсим мъдрост от Този, Който я е създал.

Димо се почеса по главата и продължи с разсъжденията си на глас:

– Божията мъдрост е безкрайна и често неразбираема за нас, но колкото повече време сме с нея, толкова повече тя открехва тайните си за нас.

– Божията мъдрост, – повтори като ехо Жеко.

– Чрез нея придобиваме мир, неразбираем за мнозина, – подчерта Димо, – а това ни дава възможност да владеем емоциите и думите си.

Гошо неколкократно доказваше, какъв ужасен съпруг е.

Жена му Марта го помоли:

– Натовари ето тези три кутии, пълни със стари DVD-та и играчки в колата, за да мога да ги дари в местния магазин за стари вещи, щом имаш възможност.

– Разбира се, ще го направя веднага щом имам възможност, – каза Гошо, като прие буквално думите на жена си.

Не, че бе особено заангажиран, просто чатеше на телефона си.

Марта скръсти ръце и спря за момент, за да подчертае, че наистина има предвид „точно сега на секунда“, но за съжаление, Гошо не успя да разчете ясната невербална комуникация на жена си.

Вечерта, когато мина покрай трите кутии той въздъхна:

– Ако тя искаше да го направя сега, защо не ме помоли да спра това, което правя, и да го направя веднага?

Когато приятели на Гошо коментираха случая, те го питаха:

– Това е сериозно, стигнали сте до конфликти. А ти …. ?

– Добре съм, – омаловажаваше ситуацията той.

Когато Тодор беше малък и го питаха:

– Какъв искаш да станеш като пораснеш?

– Искам да бъда като Димитър.

Това бе по-големият му брат. Той бе атлетичен, общителен и винаги имаше добри оценки в училище.

Колкото и да се стараеше Тодор бе тромав, плах и се бореше със затруднения в учението.

Той винаги бе искал да има близки отношения с по-големия си брат, но бе отхвърлен с думите:

– Много си скучен.

Тодор прекара доста години от живота си, преследвайки напразно любовта на Димитър.

Но един ден Исус срещна Тодор и той се научи да почива в любовта на своя Спасител.

Когато изпитваме отхвърляне, нека намерим утеха и почиваме в любовта на Бог, който компенсира това, което ни липсва.

Павел бе напрегнат. Той бе споделил с приятели, че видял как ескимоси убиват вълк.

Когато някои от тях чуха това, настояваха:

– Разкажи ни. Изглежда, да е доста интересно.

Павел потръпваше при спомена, но не можеше да се отметне.

За да се освободи от натрапчивото желание на приятелите си с неохота започна:

– Ескимосът намазва ножа си с животинска кръв и го оставя да замръзне. Добавя се още един слой кръв, след това още един, докато острието се скрие напълно.

Всички мълчаха и слушаха внимателно, само Симо, както винаги бързаше:

– А после?

– Остави го да разказва, – сръгаха Симо.

– Ловецът забива ножа си в земята с острието нагоре. Вълкът следва миризмата, намира източника и ……. започва да ближе, – продължи Павел, виждайки неприятната картина пред себе си. …… Възбудено от вкуса, той облизва окървавеното острие прогресивно по-бързо и по-силно. ….. Не забелязва откритото острие, което пронизва собствения му език, …… нито че сега консумира собствената си топла кръв.

– Е, той жадува за още повече, – отново се обади Симо.

Този път никой не се обади, нито реагира на думите на бързака.

– …… и така, докато падне мъртъв, – завърши с тъга Павел.

Всички мълчаха потресени.

Мълчанието бе нарушено от бай Манол:

– Жалко за вълка!

И малко по-спокойно разясни:

– Това е една ужасна история, но трогателна илюстрация за това как ние също сме в опасност да бъдем погълнати от собствените си страсти.

Младежите се съгласиха.

Млада жена водеше малко момченце за ръка. Магазина бе препълнен, но тя упорито дърпаше рожбата си, която питаше:

– Мога ли да взема това?

А след това упорито настояваше:

– Моля те? Моооооооооооляяя!

Молбата на детето се бе превърнал в крясък.

То знаеше, че ако вдига шум, майка му, за да се отърве от крясъка му, може и да му го купи.

Но тя бе упорита жена и влачеше към изхода крещящото дете.

Дразнещо е, нали? Защо децата го правят?

Защото работи, макар и не винаги, зависи от родителя.

Така и понякога хората се молят за нещо веднъж и смятат, че това трябва да е достатъчно.

Нека вземем за пример от това дете. Не да бъдем хленчещи и досадни, а постоянни, да искаме и да продължаваме да искаме с вяра.

Какво става , когато поискаме и не го получим? Ние се обезсърчаваме.

Когато не го получиш веднага, Божият отговор не е „Не, не можеш да го имаш“, а вместо това е „Не, още не е готово“.

Ами ако ти още не си готов за това? Или какво, ако е „Имам нещо по-добро за теб“?

Би ли променило начина, по който се молиш, ако осъзнаеш, че това не е правилният начин, точното време или правилното нещо за Него да каже „да“ на тази молитва?

Бог не е нашият вълшебен джин в бутилка, който само чака да натъркаме Неговата вълшебна Библия с няколко подбрани християнски звучащи думи. Бог е толкова много повече от това.

Не се сърди на Бог като детето в магазина, но следващия път, когато се молиш, не забравяй, че постоянството е ключът към побеждаващи молитви.