В Южноафриканската република е открит магазин, в който гражданите могат да си купят дрехи срещу вътрешните си органи.

В магазина Exchange, всеки може да си купи дрехи и аксесоари, но не за пари, а за вътрешните си органи.
Купувачите могат да закупят бутикови панталони, поли или рокли само с подписването на договор, в който се казва, че могат да се използват техните собствени органи за трансплантация на други хора в случай на смърт.

Рокля за двата бъбрека или тениска за сърце, може да изглежда като много висока цена за обикновените хора. Въпреки това, създателите на Exchange имат различно мнение:

– Магазинът ще работи дотогава, докато продадем и последната вещ, – казва авторът на проектът Райън Макманъс. – Ние търсим някакъв начин да замени парите в процеса на потреблението.

Един купувач в магазина може да спаси живота на повече от седем, нуждаещи се от трансплантация на органи, хората. Ако купувачите придобият всичките 700 продукта, които са представени в магазина, те ще бъдат в състояние да даде живот на почти 5 милиона души.

Южна Африка няколко пъти е в центъра на скандали с контрабандата на вътрешните органи. Така, през 2010 г., лекарите в болниците на тази южна африканска държава са били обвинени в „трафик на органи“ за израелски пациенти. Според разследването, в африканската държава са доставяни продадени органите на „черния пазар“ от бедните хора в Бразилия.

През 2001 и 2002. в болницата „Свети Августин“ в град Дърбан на източния бряг на Южна Африка са проведени повече от 100 незаконни бъбречни трансплантации.

В Мексико почитат най-добрият приятел на човека. Жителите на град Отумба смятат, че най-добрия приятел на човека не е кучето, а магарето. За това на тези животни посветили местния фестивал.

За да вземат участие в празника идват хиляди мексиканци от цялата страна, а с тях и гостите дошли специално да го посетят. В програмата на празника има надбягвания, конкурс за красота „Мис магаре“, състезание за най-хубаво име на животно, поло за четвероноги, а също много музика и танци.

Местните жители украсяват любимците си с карнавални „дрехи“. Магаретата минават през града накичени като индианци, известни звезди, даже и в костюми на членовете на известният наркокартел Зета.

Отумба чества своите магарета през пролетта, вече шеста година. Хората устройват този празник, за да покажат ролята на магаретата в местната икономика.

Много отдавна тези животни са били най-добрите приятели и помощници на местните фермери. За това жителите на този град смятат, че магаретата заслужават да имат свой фестивал.

Един мъж решил да приключи с ергенския си живот и да създаде свое семейство. Той имал три любовници. Решил да се ожени за една от тях. За целта дал по 5000 долара на всяка от тях, за да види какво ще направят те с тях.
Първата решила да направи всичко възможно, за да изглежда зашеметяващо. Тя си купила скъпи и стилни дрехи. Посетила най-добрия фризьорски салон. Използвала най-добрата козметика.
– Аз те обичам и искам винаги да се гордееш с мен, – казала му тя.
Втората похарчила всичките си пари за любимия. Купила му скъп костюм, риза и вратовръзка. Поръчала необходимите части и инструменти за колата му.
– Ти си всичко за мен. Аз живея само за теб. За това похарчих всичките пари само за теб, – чул мъжът от втората.
Третата пуснала парите в оборот, удвоила ги и ги дала на мъжа.
– Готова съм за теб на всичко. Направих така, защото ти знаеш, че аз съм самостоятелна, умна и икономична.
Замисли се мъжът. Труден бил изборът му.
Мъже, а вие коя бихте избрали?

Един мъж решил да приключи с ергенския си живот и да създаде свое семейство. Той имал три любовници. Решил да се ожени за една от тях. За целта дал по 5000 долара на всяка от тях, за да види какво ще направят те с тях.
Първата решила да направи всичко възможно, за да изглежда зашеметяващо. Тя си купила скъпи и стилни дрехи. Посетила най-добрия фризьорски салон. Използвала най-добрата козметика.
– Аз те обичам и искам винаги да се гордееш с мен, – казала му тя.
Втората похарчила всичките си пари за любимия. Купила му скъп костюм, риза и вратовръзка. Поръчала необходимите части и инструменти за колата му.
– Ти си всичко за мен. Аз живея само за теб. За това похарчих всичките пари само за теб, – чул мъжът от втората.
Третата пуснала парите в оборот, удвоила ги и ги дала на мъжа.
– Готова съм за теб на всичко. Направих така, защото ти знаеш, че аз съм самостоятелна, умна и икономична.
Замисли се мъжът. Труден бил изборът му.
Мъже, а вие коя бихте избрали?

Факт е, че в Америка сядат на пода. Хората седят на пода в музея, офисите, летищата….И никой не може да каже, защо го правят?! Няма ли по добро място за сядане? Не е ли мръсно?
Всеки има право да седи там, където си иска. Освен това, там не е толкова мръсно, че да се нацапаш, а после да пуснеш дрехите си в пералната.
Гледах как една жена седна на стъпалата на една обществена градина. Тя беше обута в бели панталони. Когато стана, по дрехите й нямаше нито едно петно или прашинка.
Защо там улиците са толкова чисти, че хората не се страхуват да седнат върху тях?
Исках да разбера, защо всички обичат да сядат на пода. Ако ги попиташ, те ще вдигнат ръмене и ще кажат:
– Така е по-удобно.
А думата „удобно“ има решаващо значение.
Всичко това изглежда като някаква приказка.

Приспособления за гладене на дрехи са били измислени много отдавна. През 4-ти век пр. Хр. в древна Гърция са използвали начин за плисиране на дрехи от платна с помощта на горещ метален прът, приличащ на точилка. За изглаждане на дрехи в древността са използвали нагрети камъни, леко преработени.
Преди появата на ютията тъканите се гладели с желязо сплеснато като тиган, което се нагрявало на горещи въглени или рубел, приспособление от дървена плоскост и прът. Дрехата, която трябвало да се изглади, се намятала на пръта и се търкаляла върху дъската.
Първото споменаване за ютия намираме в книгата за разходите на кралския двор. Записът датира от 10 февруари 1636 г. Упоменава се и ютия струваща 5 монети, принадлежаща към най-простия нагряващ се тип. Тя тежала 10 килограма и била доста монолитна.
През 18 век имало ютии, в които се духало. Те имали капак който се отварял. Вътре се поставяли въглища и се запалвали. За се разгорят въглищата периодически се духало в страничните отвори на ютията.
След това се появили ютии, в корпуса на които се намирала метална тръбичка, която се свързвала с газова бутилка. Отгоре на ютията се намирала помпа.
Имало и спиртни ютии, напомнящи на керосинова лампа. Повърхността на такава ютия се нагрявала със спирт, който се наливал вътре в нея и се запалвал, когато било необходимо. Поради дефицита на спирта, тези ютии не просъществували много. До такива ютии имали достъп много малко хора, за тях това било разкош. Интересното е, че за стойността на една спиртна ютия можело да се купи цяло стадо овце.
Имало и алуминиеви ютии, но те не били създадени за гладене, а за изнасяне на цветни метали в чужбина.
С появата на електричеството и развитието на техниката се появили електрическите ютии. От гледна точка на електротехниката, техния принцип се основавал на отделяне на топлина енергия при преминаване на електрически ток през нагревателен елемент.
Като правило, конструкцията на ютията е замислена така, че нагревателния елемент да се намира близо до основата, а дръжката да се прави от термоизолационен материал, за да се избегнат изгарянията.
В съвременните електрически ютии има малък резервоар с вода, използващ се за образуване на пара, което спомага за по-добра ефективност при гладенето.