Изглежда калмарите не са само вкусен деликатес. Учени от Калифорнийския университет са намерили начин да превърнат хлъзгавия морски обитател в съставна част от маскировъчна тъкан.
Използвайки структурен протеин наречен рефлектин, открит в калмарите, на изследователите им се е отдало да оформят уникално светлоотражателно покритие, което ще помогне на човек напълно да се слее с околната среда. Това е първата стъпка при създаване на ефективна невидима броня.
В природата рефлектинът е незаменим за съществуването на калмарите, тъй като протеинът помага на калмара да променя цвета си и да отразява светлината, за да избегне нападението на хищниците.
Когато протеинът се изолира и се отгледа в бактериална култура, той създава тънък слой, който имитира кожата на калмара. Той може да променя цвета си и да отразява светлината.
Това помага на материала да изчезва и да се появява във зрителното поле при използване на инфрачервена камера.
Това откритие мотивира учените да открият други естествени материали за създаване на невидими покрития. Основната идея е сега да се създадат дрехи, които да променят шарките и цвета си в зависимост от околната среда.

Става дума за джайнизъм. Това е една от древните религии в Индия. Практикуват я повече от пет милиона човека.
Основния й принцип е да не вреди на никое живо същество, за това не ядат месо и не носят оръжие.
Сред тях са отделени така наречените „облечени в светлина“, които не не носят никакви дрехи.
За да не погубят някоя дребна мушица, те вдишват през марля, а пътя пред себе си метат със специална метличка.
В храненето джайнистите са прекалено въздържани. Те смятат, че са много святи ако гладуват.

Занимават се предимно със лихварство и безжалостно подтискат длъжниците си. Какво противоречие, да се стремят да не навреждат на никое живо същество и същевременно да практикуват даване на заеми, съпроводено с преследване на неиздължилите се.

Това е съвременна вещица, живееща и процъфтяваща в наши дни. През 1977 г. е удостоена с официалното име „вещица от Салем“ от губернатора на Масачузетс.
Когато била на шест години Лори поразявала възрастните със своите откровения. Тя казвала, че всичко това й разказвал някакъв „глас“. На 14 години тя отишла в Бостън., където се срещнала с две вещици, които са забелязали в момичето истински дар в окултните науки. Те започнали да я обучават на всичко, което е необходимо да знае една вещица.
Лори се оказала много смела и в края на 1960 г. решила открито да заяви, че тя е вещица.
Кабот започнала да носи дълги черни дрехи и други ритуални украшения. Първоначално й се присмивали, но се боели от нея и накрая привикнали с нейното присъствие.
Лори се преместила от Салем в Масачузетс  и започнала да учи хората да гадаят на картите Таро. Успоредно с това, благодарение на ясновидството си помагала на полицията да разкрива заплетени престъпления. Виждайки аурата на човека правела диагностика на заболяването му.
По-късно основала „Лига за обществено признаване на вещиците“.
Тя е написала книгата „Силата на вещиците“, където разкрива предназначението на вещиците.

Един отшелник живеел в подножието на една планина. Една вечер там отишъл един крадец. Но там нямало какво да открадне.

Връщайки се от гората, отшелникът заварил крадеца в колибата си.

– Ти навярно си изминал дълъг път, за да ме навестиш, – казал той на крадеца, – за това не трябва да те изпращам с празни ръце. Моля те вземи като подарък моите дрехи.

Зашеметен крадецът взел дрехите и се изнизал.

Отшелникът седял гол и гледал луната:

„Бедния човек, – разсъждавал мислено той, – как ми се искаше да му подаря тази прекрасна луна“.

Студенти от Сингапур са разработили революционна пералня.

Принципа на работа на това нововъведение е сходен на този при химическото чистене. На замърсената дреха се подават отрицателно заредени йони, въздух под високо налягане и антибактериални дезодоранти. Йоните играят ролята на перилен препарат. Те не само обезвреждат бактериите и неутрализират миризмите, но и събират праха на специално отредено място.

Идеята за създаване на такава пералня е дошла на студентите, когато са наблюдавали битови йонизатори.

Тази нова придобивка спестява перилни препарати, вода и електроенергия. Освен това така почистените дрехи няма да се сушат.

Единственото, което ни огорчава за сега е, че такива машини няма скоро да се произвеждат масово.