Една студена вечер Ломоносов, вече професор, вървял по една петербургска улица към дома си. Неочаквано, от една врата, към него се спуснали трима крадци.
Ломоносов грабнал двама от тях и им ударил главите. Те се строполили на земята, изгубили съзнание. Третият хукнал да бяга. Ломоносов го догонил.
– Какво искахте да правите с мен? – попитал го разгневеният професор.
– Да ви разсъблечем, – изкрещял неясно крадецът.
– А, ето каква била работата! Тогава събличай се. Сваляй всичко!
Крадецът треперейки свалил всичките си дрехи.
– Вържи ги на възел, – заповядал Ломоносов.
Крадецът безропотно изпълнил всичко, както му било заповядано. Ломоносов взел възела  и отивайки до най-близкия канал, хвърлил трофея във водата….

Парите играят не малка роля в нашия живот. Те ни дават храна, дрехи, покрив над главата, уют, комфорт, …..
Някой би казал, че важността на парите във нашия век е прекалено надценена. Наистина те могат да накарат хората заради богатството да станат безнравствени, аморални, да постъпват недостойно, въпреки законите.
Има една пословица, която гласи: „Най-хубавите неща в живота не могат да се платят с пари“.
Едно от най-важните неща, което не можеш да купиш с пари е надеждата. Тя идва от самия човек и притежава необикновена сила. Когато човек попадне в трудна ситуация, надеждата му помага да преодолее това трудно време. Без надежда човек се разпада.
Мирът също не може да се купи с пари, защото ако това беше възможно на планетата ни нямаше да има войни, убийства, …. Мирът дава безопасност на хората и им помага да се ценят и уважават.
За да си купиш безсмъртие или вечен живот не биха ти стигнали купища злато и скъпоценни камъни. Вечния живот е дар от Бога и ние го получаваме чрез вяра, поради милостта и любовта на нашия Отец.
Най-съкровеното чувство на земята е любовта. Вечният огън, който движи хората. Тя не се купува с пари. Истинската любов е преданост, грижа, отговорност, доверие към другите и нуждаещите се от това.
Днес светът е превърнал парите в самоцел, но ние се заблуждаваме ако смятаме, че те могат да ни дадат всичко.
Преосмислете ценностите си и намерете верния път в живота си!

Англичанин, французин и българин разглеждали картината „Адам и Ева в рая“
– Погледнете, колко са спокойни, улегнали и стабилни, – казал англичанина. – Съвсем ясно е, че са британци.
– Глупости, – казва френцузина. – Те са голи, но и прекрасни. Не могат друго да бъдат освен французи.
– Вие какво, слепи ли сте? – казал българина. – Те нямат дрехи, нито дом. Имат само една ябълка. Нима това е рай? Веднага се разбира, че са българи.

Празници. Веселие. Очакване на несбъднато. И все пак…..
Малко момче се прибира от празника проведен в детската градина. Целия изцапан, изподран, а дрехите измачкани… На главата му прясно оформена цицина…
Бащата поглежда сина си, почесва се по главата и пита заинтригувано:
– Сине, какво се е случило?
– Нали разбираш, татко, – започва невинно малчугана, – в градината имахме празник. Направихме кръг около елхата и потропнахме хорце ….. Децата бяха малко, а елхата беше толкова голяма …..

Един човек публично обиди мъдрец :
– Ти си безбожник! Ти си пияница! По скоро крадец! ………
В отговор на това мъдрият човек само се усмихнал. Добре облечен младеж, наблюдавайки тази сцена, изумен попита:
– Как можеш да търпиш такива оскърбления? Нима не ти е обидно?
Мъдрецът се обърна към младия човек и каза:
– Ако искаш да узнаеш моята тайна, ела с мен.
Мъдрецът заведе младежа в един прашен килер. Запали една треска. Порови се в един сандък. Намери окъсан, мръсен, стар халат и го хвърли на младежа, като му каза:
– Примери тоя, той ти пасва точно.
Младия човек се възмути:
– Защо трябва да обличам тези мръсни парцали? Виждаш, че съм облечен прилично. Облеклото ми е доста добро. Да не си полудял?
И хвърли дрипата обратно.
– Обърни внимание, – каза мъдрецът, – на причината поради, която не пожела да се облечеш с тези дрипи. Така и аз не поисках да приема тези мръсни думи, които ми предложи този човек. Можеш ли да се обидиш, когато осъзнаеш, че това е като дрипа, която е свалена от чужди рамене и ти я хвърлят, за да се „премениш“? Никой не ти забранява да „опиташ“ оскърбленията на някой, дори да ги поносиш, ако се окаже, че не притежаваш свои собствени дрехи.