Архив за етикет: дом

Неприятна ситуация

Да бъдеш само на пет години и да попаднеш в такава неприятна ситуация.

Един ден никой не прибра от детската градина малкото момче Сяо. Възпитателката позвъни на бащата, който всеки ден го взимаше и го отвеждаше у дома.

Мъжът бе категоричен по телефона:

– Няма да дойда за момчето.

– Но, кой ще го прибере? – попита възпитателката.

– Вижте, направих ДНК – тест, който показа, че Сяо, не е мой син.

Не истинският баща на детето още сутринта бе сложил в чанта дрехи за подмяна, мобилен телефон. Бе го завел до детската градина и там го бе зарязал.

Всички в детската градина направиха разследване.

Майката на момчето не можеха да намерят дълго време, защото тя се криеше.

Намериха дядо му, но той заяви:

– Сяо не ми е нужен.

Обърнаха се още един път към неистинският баща на детето, но той остана непреклонен:

– Няма да отглеждам чуждо потомство.

Законът защитаваше този мъж. Според него той не трябва да се грижи за син, който не е от него.

Но ако майка откаже да се грижи за момчето, я чака затвор.

Не знам

Петрана бе преместена в десетия си приемен дом. Тя бе неспокойно момиче и трудно се задържаше при поредните си родители.

Един ден Петрана попита учителя си:

– Ако повечето хора в обществото не вярваха в Бог, щяха ли хората все още да вярват в Бог?

Според Петрана хората вярват в Бог поради социални норми, а не поради истинска, лична вяра.

– Не знам, – призна учителят.

Откровеността на този човек накара Петрана да задава повече въпроси относно вярата и да търси Баща, когото винаги е искала.

Тя нямаше да намери този баща в следващия си приемен дом, където хората твърдяха, че са християни, а действаха насилствено.

– Изглеждаше, че християнството и разговорите за Исус са маски, които хората носят, за да скрият греха си, – казваше Петрана. – Аз не искам маска. Искам да бъда обичана такава, каквато съм.

В 13-ия си приемен дом Петрана намери търпение, доброта и искрена грижа. Нейната самотна приемна майка я заведе в здрава църква и направи лични жертви в името на новата си дъщеря.

– Спасението ми не се случи в един велик момент, а чрез малки чудеса, които постепенно разсееха везните на скептицизма, – споделяше по-късна Петрана. – Видях Бог по-ясно. Колкото повече време прекарвах сред хора, които преследваха благочестието, разбирах коя съм в Христос въпреки това, което бях направил и какво ми беше направено. Бащата, когото винаги съм искал, се оказа Бащата, който винаги е бил там, Бащата, който ми се разкри в един миг.

Добрата битка

Скоро след като Сийка прие Господа, намери дома си ограбен.

Първата и реакция бе да извика:

– Татко, Ти нали си моя Защитник? Аз съм твое дете. Това не трябваше да се случва.

Чувствата ѝ към Бога бяха разбити този ден, но тя остана непоколебима. Чрез вяра чувствата ѝ бяха възстановени.

Това е борба, с която всеки може да се сблъска. Борба между чувствата и вярата.

Знайте, че има битка. Плътта ви иска чувствата ви да победят, а Бог иска вярата ви да победи.

Ако сте будни борете се с добрата битка между чувствата и вярата си, нека вярата победи.

„Воювайте в добрия бой на вярата, хванете се за вечния живот, към който и вие бяхте призовани… Аз водих добрата борба, завърших състезанието, запазих вярата“.

Колко струва една душа

В последните дни Румен Захариев бе неспокоен. Продаваш собствения си дома и се притесняваше как ще се развият нещата.

Двама брокери посетиха в дома му, огледаха го и уговориха условията, които ще бъдат искани от бъдещите купувачи.

Единият от тях скоро се обади на Румен:

– Имам оферта с пълна цена за къщата ви и тя е за условията, които обсъдихме. Ще я приемете ли?

Захариев се съгласи веднага:

– Да, риемам предложението.

Половин час по-късно му се обади и другият брокер:

– Имам оферта за къщата ви. Всичко е в брой и е с 10 000 лева повече от пълната цена. Ще я приемете ли?

Румен бе изкушен от предложението, но твърдо заяви:

– Не, не мога.

– Защо? Това е повече от, което искахте!

– Току-що казах на другия брокер, че ще приема предложението му, – обясни Захариев.

– Но вие все още не сте подписали офертата.

– Знам, – пое дълбоко дъх Румен, – но аз дадох дума, а тя означава много повече за мен от 10 000 лева.

След няколко години Захариев влезе в един ресторант. Една жена стана от мястото си, отиде при него и му каза:

– Навярно сте ме забравили, но аз съм брокера, чиято висока оферта отхвърлихте.

– Съжалявам, но тогава ви обясних …….

– Искам да ви кажа, че тогава не бях християнка. Същата вечер излязох с приятелка, която беше християнка. Говорихме за вярващите в Бога хора и тя каза, че такива държат на думата си.

Захариев я гледаше изумен , а тя продължаваше да говори:

– Тогава си помислих за вас. Човек, отказал се от 10 000 лева заради дадената дума. Приех Господа същата нощ и сега Му служа. Просто дойдох да ви благодаря.

Румен даде дума и Бог я използва, за да повлияе за спасението на тази жена.
Само една душа, а колко ценна е тя за Бога.

Реки от жива вода

Валя почти цял ден. Всички се бяха скрили в домовете си, но пороя ги изгони и от там.

Каква трагедия, мощния поток завличаше коли и камиони. Хората бяха отчаяни и се чувстваха безпомощни.

Ради гледаше през прозореца. Реката бе изляла от коритото си и влачеше със себе си всичко, до което се добереше.

Домът им бе по-нависоко и водата не ги достигна, но тези по-надолу….

Баща му се приближи и каза:

– Като гледаш това отвън, представяш ли си колко е мощен Божия Дух?

– Той не би напакостил на хората, – сбърчи нос Ради.

– Да, така е, – съгласи се баща му, – тази стихия притиска и гони хората, изпълва ги с мъка и болка.

– Когато приемаме Божия Дух, изживяваме повече от Христос, – възкликна Радо. – В Неговото присъствие има мир и спокойствие.

– Всъщност, – баща му се почеса по брадата, – целта е ….. да представим Христос. Не е достатъчно само да се почувстваме добре за момента, но да станем по-ясен образ на Исус.

Радо мълчеше и разсъждаваше, а баща му продължи:

– Когато предадем живота си на нашия Господ, се превръщаме във фуния, през която Божия дух преминава и докосва околните.

– „Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му…“, – Ради цитира стих от Библията.

– Какво трябва да искаме още от Бога, Който ни е дал толкова много? – попита баща му.

– Да ни помогне, – малко нерешително каза Ради, но след това вдигна глава и повиши глас, – да вдигнем очите си, за да видим онези в света, до които ни е призовал да достигнем ….

Баща му се усмихна и разроши косата му.