Необичайната къща House with empty lot е разработена от японски архитект. Архитектурата и дизайна на жилището са предназначени за творческо семейство на музиканти. Това е хибрид от общата площ на жилището и самостоятелни жилищни пространства вътре в дома.
Неугледен, по японски скромен и деликатен спрямо съседните къщи, този дом е построен на издатина от релефа и създава илюзия  за ново ниво на строене.
Ориентацията на сградата също е била подчинена на особеностите на пейзажа. Местоположението и размерите на отворите допускат достатъчно количество светлина през цялото денонощие.
Въпреки ограниченията, поставени от архитектите за характеристиките на обекта, интериора на дома се стреми да максимизира потенциала си, оставяйки по-голямата част от таванското пространство отворено.
Геометрията на покрива, продължаваща в интериора, значително увеличава помещенията. Сдържаната прагматична организация на общата зона се компенсира от нетревиалното лично пространство на обитателите на творческия дом.
Дизайна на това жилище предлага нов способ за определяне на границите, функциите и действията в рамките на определено пространство.
Площта на къщата е 140,45 кв. метра, застроена е на 62,96 кв. м, а общата площ на помещенията е 110,06 кв. м.

На пръв поглед това твърдение изглежда фантастика, но физиците отдавна знаят този факт. Въпреки това, не е толкова лесно да се докаже. Например, жител от последния етаж на висока сграда, остарява по-бързо от живущ в частен дом. Всъщност става дума за милиардна част от секундата.

За експеримента учените са използвали два атомни часовника, които изостават със секунда за 3,7 милиарда години.

Наблюдавайки часовници, поставени на 30 см един над друг, учените забелязали, че часовникът, който е бил по-отгоре е вървял по-бързо от другия.

Атомните часовници са демонстрирали въздействието на гравитацията: колкото си по-близо до повърхността на планетата, толкова по-бавно ти тече времето. За всеки фут над морското равнище, човек живеещ 79 години, остарява с около 90 милиардни от секундата.

Живял някога бедняк. Домът му бил мрачен. В него мишките гнездили, а паяците си тъчели мрежите. Хората се страхували да влязат в този дом.

Веднъж на беднякът подарили безценна ваза. Първоначално той искал да я продаде, защо му е на него такава красота?

Но постепенно я заобичал и не му давало сърцето да я отнесе на пазара. Накъсал цветя и ги поставил във вазата. Тя станала още по-красива.

„Не е хубаво, – помислил си беднякът – такава красота да стои сред прах и паяжини“.

Изчистил дома си от паяжините, хлебарките и мишките. Измил пода, избърсал праха от рафтовете. Фурната отново блеснала.

Оказало се, че къщичката с нищо не е по-лоша от другите. Тя станала топла и уютна.

И сега се чудя. Вазата ли е била вълшебна или бедността е носела разруха на този дом?

Посред нощ на верандата на една къща избухнал пожар. Петелът се събудил и започнал да кукурига. След него залаяло и кучето, а след това се събудили и хората в дома….
Причина за пожара бил неизключен вентилатор.
Петелът и кучето събудили не само стопаните си, но и околните къщи. Един от съседите до толкова се уплашил, че изкарал навън креват с лежащ на него старец.
Пострадалите от пожара са настанени в дом предоставен им от Червения кръст.

Един човек си купил нов дом, голям и красив, заедно с градина от овощни дървета близо до къщата. До дома живеел завистлив съсед, който постоянно се опитвал да развали настроението му. Боклук пред вратата му ще хвърли или някаква друга гадост ще направи.
Един ден човекът се събудил в добро настроение. Излязъл на верандата, а там кофа с помия. Човекът взел кофата, излял помията от нея и я изчистил до блясък. Избрал най-едрите и сочни ябълки от градината си и отишъл при съседа си.
Когато съседът чул, че някой чука на вратата му, злорадо си помислил: „Навярно добре ти е дошло!“
Отворил вратата като се надявал на скандал, но мъжът му подал кофата с ябълките и казал:
– Който с каквото е богат, това и споделя!