Гравитационната биология е дисциплина, която изучава влиянието на гравитацията върху живите организми.

Оказва се, че в условията на хипергравитация размерът на клетките ще бъде по-малък, отколкото в условията на гравитацията на Земята или всяка друга планета. При условията на безтегловност клетките са в състояние да достигнат огромни размери.

Изкуствено отгледани клетки (тъкан) в безтегловност приличат на такива при животните.

Установено е, че в растенията съществува хормон ауксин, който осигурява растежа и удължаването на корена на растението.

Ауксинът се синтезира в надземните части на растението, но под въздействието на гравитацията мигрират надолу в корените.

Интересното е, че тези хормони са отговорни за растежа на растението в противоположно направление спрямо гравитацията.

Масовото отглеждане на растения в космоса разкрило много странни отговора на ефектите в безтегловност. В корените на растителните клетки се наблюдава значително изменение в хромозомите.

Освен това, някои корени на растенията  в космоса растат много по-бързо, отколкото на Земята.

Милена бе приготвила вече вечерята и викаше синовете си:

– Дани, Мишо, хайде, вечерята е готова!

Дани изтича веднага от стаята си и с нетърпение се настани на масата, гладен като вълк, готов да погълне всичко, което му предложеха.

Мишо едва едва се влачеше, като носеше със себе си любимия си багер. Седна на масата, но продължи да си играе с играчката си.

– Махни от тук този багер, – скара се майка му.

Мишо сложи до себе си играчката, но не посегна към лъжицата.

– Какво, пак ли не си гладен? – попита майката по-малкия си син.

– Мишо изяде цяла опаковка бонбони, Захари му я донесе, – каза Дани.

– Май и аз като Мишо се нуждая от повече дисциплина, – каза бащата. – Често се отвличам по телевизията и различни забавления. Така съвсем загубвам желанието да бъда в присъствието на Бога.

– Нима да се забавляваш е лошо? – попита Дани.

– Забавленията не са лоши, но те за кратко време ме изпълват с радост и задоволство, – каза бащата. –  Когато изпитвам жажда и глад за Бога, Господ ми подарява не само един миг на щастие, а много повече.

Мишо блъсна играчката си на земята, хвана лъжицата и започна да гребе от супата.

Родителите и брат му го изгледаха с изненада, а той просто каза:

– Нямам желание да се занимавам с безполезни неща, Бог ми дава всичко, от което се нуждая и то изобилно.

През 1997 г. на световно първенство по северни дисциплини в Трондхайм се разказва следния случай с Алексей Прокуроров.

На спортистът не му провървяло с метеорологичните условия. Греста за ските замръзнала и не можела да им осигури добро плъзгане.

Било нужно да се измисли нещо.

В края на краищата спортистът, след подсказване от страна на старите треньори, взел херинга и я потъркал по повърхността на ските си.

По този начин защитил самото намазване от замръзване и спечелил златния медал.

Крикетът се е появил през XVI век в южната част на Англия. Тази игра се практикува много в страни, които преди това са били колониални владения на Англия.

Така крикетът бил обикнат от жителите на Бангладеш, Индия, Пакистан, както и островите на Антигуа и Барбуда.

Собствени национални федерации на този спорт съществуват в Афганистан, Холандия, Ирландия, Канада и Кения.

Състезание по крикет на летните Олимпийски игри се е провело през 1900 г на 19 и 20 август.

Състоял се е един мач между отборите на Британия и Франция, които били по 12 човека. Двубоят бил спечелен от британците.

Това е единственият мач през всичките Олимпийски игри..

Въпреки, че Франция тогава е загубила мача, тя е спечелила сребърните медали, защото нямало други съперници.

Крикетът за много кратък период е останал олимпийска дисциплина. Той е изключен от програмата на игрите през същата 1900 г.

Курс за обучение на тема „Как да печелим приятели и да влияем на другите“ бе в разгара си.

Млад бизнесмен заявяваше пред събралата се публика как той прилага принципите на дисциплината по време на среща с потенциален бизнес партньор.

Всичко изглеждаше изключително.

– Аз точно изпълнявах всичко, за което ми разказваха, – добави той. – Топло ги поздравявах, усмихвах им се и ги питах как върви бизнеса им. Слушах внимателно , за какво ми говори той. Напълно се съгласявах с мнението му и постоянно казвах, че го считам за прекрасен човек. Той говореше за себе си повече от час. Накрая, когато се разделяхме, аз разбирах, че съм придобил приятел за цял живот.

Публиката аплодира.Когато аплодисментите затихнаха, говорителят каза озадачено:

– Ако знаеше с какъв враг се е сдобил той!…