Веднъж Франц Лехар е трябвало да дирижира малък оркестър в един провинциален град. Оркестърът свирел много лошо. След първата репетиция композиторът безцеремонно заявил на местния диригент:
– Скъпи Маестро, Тромпетистът и барабанистът толкова силно свирят, че аз изобщо не чувам цигулката и виолончелото…..
– Но ние към това и се стремим, – с въздишка отговорил диригента.
– С каква цел? – удивено попитал Лехар.
– О, скъпи господине, по-добре и не питайте….
– Но защо?
– Защото веднага след като чуете нашите цигулари и виолончелисти, сами ще разберете….

Когато за първи път чух тази мелодия, тръпки ме полазиха. Тогава не знаех, що за композиция е това. Когато отново го чух, реших да разбера, кой е композитора и как се нарича. Когато научих подробностите, кръвта ми застина във вените.
По време на мъчения, изтезания и екзекуции в концентрациония лагер, „Яновский“  в Лвов, винаги свирели музика. Оркестърът се състоял от затворници, те свирели една и съща мелодия – „Танго на смъртта.“  Композиторът на тази мелодия е неизвестен. Между музикантите били Штрикс професор от Лвовската държавна консерватория, диригента на операта Мунт и други известни музиканти
На територията на Лвовска област бил построен Яновскийя лагер.
Застанали във кръг, при виковете и писъците на изтезаваните жертви, музикантите свирели в продължение на няколко часа една и съща мелодия – „Танго на смъртта“.
В навечерието на освобождението на Лвов от Червената армия, германците ликвидирали Яновския лагер. На този ден 40 музиканта плътно се наредили един до друг в кръг заградени от охраната на лагера.
Раздала се команда: “ Музика“. И диригентът на оркестъра Мунт, както обикновено размахал ръце. Изведнъж се чул изстрел и диригентът паднал. Но звуците на тангото продължавали да звучат.
По заповед на коменданта всеки музикант влизал в центъра на кръга, оставял инструмента си на земята, събличал се гол, след което се чувал изстрел и човека падал мъртъв на земята.
През цялото време на съществуването на лагера, били убити 200 хиляди евреи, поляци и украинци.

Директорът на една компания заболял, но той имал билети за концерт. Желаейки да зарадва своя заместник, той му дал билетите.
На другия ден получил доклад, в който било написано:
Като част от моята работа, аз бях изпратен от вас на концерт, на който главното произведение беше Незавършената симфония на Шуберт. Въпреки, че по мое мнение не трябва да се прима незавършена работа, проследих изпълнението и по-надолу описвам някои съществени недостатъци, които забелязах.
1. Първият и главен недостатък се заключава в това, че всичките 22 музиканта в оркестъра свирят една и съща мелодия! Това показва, че някои укривайки се зад другите, изобщо не работят. Мисли, че повечето от тях могат да се уволнят.
2. Човекът на ударните инструменти почти през цялото време нищо не прави. Предлагам да се отбелязва, точно колко време работи. Така ще му се заплаща само отработеното време.
3. Много откъси се повтарят многократно. Няма никакъв смисъл в това обоя да повтаря частта, която флейтата  току-що е изсвирила. Ако тези повторения се премахнат, цялата симфония може да се просвири за 20 минути, вместо за 2 часа.
4. По повод на оборудването, обърнах внимание на стандартизацията на инструментите, особено на струните. Има големи и малки цигулки, такива, които се държат под брадата и такива, които се опират на земята. Мисля, че стандартизацията относно големината може да помогне, както на свиренето, така и за разходите по подържането на оборудването.
5. Диригентът, най-отговорният служител, не е просвирил нито една нота през целия концерт. Той показва пълно пренебрежение към публиката, като през цялото време стои с гръб към нея. В повечето случаи той заплашва подчинените си с палка, практика, която трябва непременно да се забрани. Аз бих го пуснал в отпуск.
6. Смятам, че ако уважаемият господин Шуберт беше избегнал по-горе споменатите забележки, би могъл успешно да завърши своята симфония.