Грижата за потомството е свойствена за различни животни. Тя се изразява в сложни и причудливи форми, но се отнася предимно за собственото поколение. Нито едно животно не се безпокои за чуждите деца. Защо да изразходва усилия, за да се запазят чужди гени, предаващи се в следващото поколение?

Има някои птици, кото се грижат за чуждите птиченца, но те обикновено се оказват родственици. Когато са още млади или нямат възможност да си завъдят свои, те се грижат за по-малките си братя и сестри. Това се случва само при 3% от птиците.

Изглежда тук няма да минем без изключение. Зоолози от университет в Макмастър, са съобщили за невероятно животинско поведение на птицата султан, която се грижела и за тези, които не са нейни роднини.

Тези птици живеят на групи и във всяка от тях има по 8 броя. Птицата султан е полигамна. Всеки самец се събира само с една самка. Самките, когато дойде време да снасят, полагат яйцата си в едно гнездо и ги топлят като се редуват. При това те не се безпокоят за наличие на чужди яйца и не се стараят да ги изхвърлат.

При по-голяма плодовитост, самката отделя 6 яйца, когато в колективното гнездо има не повече от 10 яйца. Така или иначе в общото гнездо се появяват повече птиченца, които често се биели, но индивидуалната победа в случая е минимална. Възможно ли е самките да не отделят чуждите яйца, опасявайки си, че другите ще им отмъстят?

Зоолозите са се опитвали да се премахнат яйца от няколко гнезда на една от женските. Някои гнезда заради това напълно опустели. Птиците престанали да се грижат за гнездото и си отивали, но в повечето случаи нищо не се променяло. Родителите продължавали да се грижат за поколението, без да проявяват един към друг агресия.

Учените предполагат, че султан е толкова толерантна заради самците. Последните имат голям принос за отглеждане на потомството, докато са още яйца, особено през нощите. Ако самеца престане да се грижи за гнездото, малките са обречени на гибел.

Да допуснем, че ревнива самка унищожи яйцата на съперницата си. Тогава самецът напуска гнездото и започва всичко от начало с надежда, че ще намери по-отстъпчиви „дами“, които с обединени усилия ще създадат повече пиленца.

Така или иначе, султанът все още остават единственото изключение, което позволява загриженост за съвършено чуждо потомство.

В Микстек, един от най-бедните райони в Мексико, миграцията в САЩ е опустошителна. В това толкова отдалечено място, където сравнително скоро са се появили автомобили, електричество и водопровод и до днес още говорят на езика митшек, трике и асмузгос много повече, отколкото на испански.
Миграцията на север е обезлюдила много населени пунктове. Някои от тях са загубили 80% от населението си и са се превърнали в градове призраци. Там живеят няколко възрастни хора, жени и деца, чийто родители са напуснали родните места.
В село Сан Мигел Куевас, чието население е наброявало повече от три хиляди, сега има само 500 души. Улиците са опустели, селскостопанската земя е изоставена. Животът тук се разпада. Цели семейства мигрират на север. Социалната структура на традиционното аграрно общество е унищожена.
Възрастни жени възпитават внуците си, изоставени от майките си, подрастващи момичета продължават работата на своите бащи, а старците седят сами, изоставени от собствените си деца.

Австралиецът Дереми Кул мечтае да пусне интерактивна книга за деца.
Кое е най-главното в такава книжкa? Правилно, картинките.
За да запомни читатателят книгата, автотът заменя цветните илюстрации с оригами. Въпреки всичко това все пак са рисунки.
Дереми Кул е графичен дизайнер от Мелбърн.
За сега от бъдещата книга за желаещи да се резвиват деца са готови портретите на действащите лица, обстановката, в която ще живеят, но още много предстои да се направи. Вероятно тази книга ще може да се чете от таблет.
Междувременно цветните илюстрации се продават като отделни картинки, изкарани на принтер, за да се доведе замисъла на автора докрай. За всяко начинание са необходими пари.

На Нова година шведите подаряват саморъчно направени свещи. Така се прави поради това, че зимата в Полярния кръг е тъмна, а свещта символизират приятелството, добротата и веселието.

В Шведските домове, където има деца, при празнуването на Нова година бащата изнася боклука, а се връща преобразен като шведския Дядо Мраз.

Когато удари полунощ, шведите хвърлят знаменца, надуват свирки и Дядо Мраз раздава подаръци.

Скандинавските подаръци са опаковани в луксозна хартия и се запечатват с восък. Ако в подаръкът няма стихове, поговорки и инструкции за това как да се използва, скандинавците не знаят какво да правят с него.