Бог иска понякога да ни научи на нещо и не ни дава това, за което сме го помолили, за да ни даде нещо по-добро, което не осъзнаваме и затова не можем да го пожелаем.

Господ иска да почувстваме Неговата любов, която е над всички оценки, които се заключават в успех, деца и т.н.

Много е важно напълно да се доверим на Божията воля и да кажем:

– Господ знае, кое е добро за мен и кое ще ме направи силен.

Благодарение на това, у нас ще се появят невероятни качества за  съществуването, на които дори не сме подозирали, че ги има.

Когато дете в училище каже на учителя си:

– Не ми давайте тези упражнения, не мога да ги изпълня.

Учителят разбира, че детето се подценява. Но ако направи обратното и му даде по-трудни задачи….

Вие бихте попитали: „Защо го прави? Нима иска да му навреди?“

Напротив, той иска да го привдигне, за да не се подценява повече. В противен случай у детето ще останат скрити способности и талант и то никога няма да ги види, ако не му се създаде дискомфорт, т.е. даде му се упражнение, което то мисли, че не може да направи.

Ще мине известно време и упражнението ще бъде направено. Така детето ще получи самочувствие и увереност във възможностите си.

Така и Бог ни учи. Преодолявайки „невъзможното“ израстваме в Него.

Днес Мария реши да обясни на малката си дъщеря, за какво са необходими на човек веждите. И тя започна малко по-отдалеко:

– Лили, ти вече знаеш защо на човек са му нужни очите?

– Да, за да вижда, – бързо отговори детето.

– А носа?

– За да диша и мирише, а устата, за да се храни и говори, – каза Лили отегчено.

– Добре, а за какво са му на човек веждите, знаеш ли?

– За да не бъде глупав.

Когато видя учуденото лице на майка си Лили поясни:

– Е какво толкова? Лице без вежди изглежда глупаво.

Валери бе малко момче, почти четиригодишно дете.

Той подритваше топката в къщи и без да иска удари полилея. В резултат на това падна един плафон на пода.

Валери разбирайки, че е направил нещо лошо, се скри под масата.

След като изчака малко и се увери, че никой няма да му се кара, излезе изпод масата, въздъхна и обобщи:

– Навярно и Бог не е успял да забележи …..

Не е нужно да имаш специален талант, за да се наслаждаваш на „обикновена“ разходка в гората през есента.

Не трябва да си „изключителен“, за да изпиташ задоволство, изпълнено с привързаност, когато прегръщаш детето си.

Можеш да се наслаждаваш на добра волейболна игра, макар да не си много добър играч.

Какво ви вдъхновява?

Музика? Ходена в планината? Плуване? Храна? Пътешествия? Разговори? Четене? Учене? Спорт?

Не е нужда да си най добрия в тях, нито да си прочут, за да им се наслаждаваш.

Ето това е  „звукът“ на музиката, който трябва да усилите в живота си, за да се справите с бедите, отчаянието, депресията, несгодите, мъката….

Свикнали сме да обвиняваме родителите. Пият, пушат, правят аборти, не лекуват навреме получилите се инфекции.

Но днес никой не е застрахован от раждането на дете с увреждания.

Съществуват загадки и се появяват аномалии при ражданията, дори и при напълно здрави родители, без някакви генетични предразположения и рискове, точно изпълняващи съветите на лекарите.

Такива случаи според медиците са станали все по-малко. Повечето от патологиите в плода се лекуват в много ранен период.

Например, при наличие на порок на сърцето успешно се оперират бебета, дори още в утробата. Хидроцефалия също не е безнадеждна.

Особеностите при детската палиативна помощ, много се различава от тази при възрастните.

Организмът на детето е подвижно и гъвкаво, то може да се самовъзстановява. Случвало се е деца, които са можели само да лежат, да се изправят на крака. Такива се научават да се самообслужват и правят своите измъчени майки щастливи.

Главното е, човек да не се отчайва.