Когато момичетата са малки мечтаят за принцеси, искат да бъдат и те такива или най-малкото да ги срещнат в живота си.

Малката жителка от Сиатъл успяла да срещне принцеса по време на разходка с майка си.

Истината е, че момиченцето е приело за приказна героиня булка в бяла сватбена рокля, но от това усещането за вълшебство съвсем не губи от стойността си.

Скот Робъртсън и неговата млада съпруга не веднъж са позирали за своите сватбени фотосесия. Така, че фотографът им успял да снима милите и трогателни кадри на срещата на момиченцето с принцесата на нейните мечти.

Освен това детето седнало в ръцете на булката, получило бяло цвете от букет, като сувенир за спомен.

Всяко възпитание започва с вътрешните взаимоотношения в едно семейство.

Някои родители не искат да възразяват на капризите на детето си и са готови да изпълнят всичко, което иска тяхното чедо.

Други родители не понасят излишните „глезотии“ и за това натоварват детето с „полезни занятия“.

В резултат детето има лошо поведение и е наказано. Освен това то намира приложените мерки за несправедливи.

Вследствие на това се пораждат конфликти между „деца и родители“.

За да се избегнат ненужните наказания, нужно е родителите да се разберат помежду си какво точно да изискват от детето и най-вече да разберат какви са неговите потребности.

„А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа“.

Къде има подобно нещо? Понякога в живота и литературата срещаме подобни образи.

Двама души силно се обичат и решават да сключат брак. За тях казват, че са станали една душа. Но колко често малко след това те се развеждат.

А тук имаме не двама, а хиляди души.

Какво чудно явление и то сред един свят, в който човекът за човек е вълк. До скоро тези хора са били чужди един на друг. Не са се познавали.

По правило във всеки непознат подозираме неприятел. Дори и малкото дете по инстинкт счита непознатия човек за враг.

Тогава как да си обясним това странно явление, което се е случило сред първата християнска църква?

Това са били хора, които са посветили сърцата и живота си на Исус Христос. Обърнете внимание, не се казва „множество от човеци“, а „множество от повярвали“.

Истинската пълна вяра води до единодушие.

Била 1945 година. Започнало щурмуването на Берлин.

Под куршумите и снарядите съветски сержант спасил от смърт малко немско момиче, като я закрил с тялото си.

Като символ на самоотвержеността и безкористната смелост, издигнали паметник на сержант Вучетич.

Той представлява войн освободител  с дете на ръце.

Би ли разменил своето дете с друго по-умно от него? Не, разбира се!

Навярно всеки си спомня приказката, в която враната трябвало да занесе храна от лястовичката на лястовичето ѝ.

Когато враната попитала:

– А как да го позная?

Лястовичката отговорила:

– То е най-хубавото.

Отишла враната, гледала, гледала, но по-хубаво от нейното гардже не видяла и дала храната от лястовичката на него.

За човек е важно да роди и отгледа дете. Можеш да се преместиш другаде да живееш, да смениш професията, можеш да се разведеш и да се ожениш отново, можеш да се скараш с родителите си и да живееш далече от тях, ……, но детето е за дълго време, то не е за ден два, а после да го изхвърлите!

Разбира се хората искат да имат деца, особено девойките. Някои искат сега, други след като завършат института.

Даже някои момичета се обиждат:

– Как да не искам дете? Да не съм непълноценна?

Момчетата могат да ви кажат на 16 години, колко деца биха искали да имат, за да са щастливи.

Нима човек може да приеме, че може да остане без деца?