Още тогава, като малко дете, честичко заставах на морския бряг и с часове гледах играта на морето.
Случваше се понякога там да се надигне вълна̀, гигантска и заплашителна. Набъбнала от сила, със стихиен устрем се насочваше към сушата, сякаш готова с един удар да разцепи брега.
Тя тичаше нетърпеливо, уголемяваше се и изправяше острия си гребен. За нея няма земна преграда, която да възпре бурния й напор.
На пътя й застава скала, не много висока, нито твърде здрава.
Удар! За миг всичко се покрива в пяна и водни пръски. А после…. сякаш нищо не е било. Възправя се сред въртопите и се отърсва от потоците вода.
Накрая вълната, омаломощена, замаяна и усмирена, гузно се дръпва назад.

В ЮАР лекари извършили рядка операция за спасяване на бебето в утробата. Те буквално трябвало да разрежат стомаха на майката, да направят операция на белите дробове на детето, при което се наблюдавало спиране на дишането.
В 6-ия месец от бременността, лекарите съобщили на Тарин Форд, че при детето й са открити сериозни аномалии. Според думите на лекарите при детето се наблюдавало спиране на развитието на белите дробове. Кръвното му налягана било много високо. Това можело да доведе до проблеми с дишането и да спре сърцето. В подобни случаи 95 % от децата умирали.
В 7-я месец от бременността лекарите разрязали корема на жената и направо в утробата в делите дробове на детето сложили специална тръбичка. Накрая успели да извадят излишната течност от дробовете на детето, след което зашили стомаха на майката.
Удивлението на лекарите нямало граници, когато след 2 месеца чрез цезарово сечение Тарин Форд ражда здраво момче с тегло 3.36 кг. Детето е напълно здраво.

Едно дете било скрито след раждането му, защото астролозите предупредили царя, че ще се роди дете, което ще разруши царството му и го посъветвали да го убие докато е невръстно.
Три години детето живеело с дойката си в пещера. То пораснало и започнало да разсъждава за сътворението на света. Младия мъж решил да почита всички светила, докато открие кой от тях е истинския Бог.
Видял луната, чиято светлина разпръсквала мрака на нощта и я почел заедно със цялата звездна свита на небето. За него те били Бог.
На утрото, когато видял зазоряването и как луната избледняла, загубвайки силата си той ахнал:
– Светлината на луната, трябва да идва от тази на слънцето.
И той се поклонил на слънцето.
Вечерта слънцето потънало под хоризонта и отново изплувала луната със звездите. Тогава младежа възкликнал:
– Несъмнено всички те луната, звездите и слънцето имат един господар и това е Бог.

Черният ангел на смъртта се приближил до блестящия ангел на живот, и казал:
– Ти седиш на небесния престол, а аз съм под земята. Но страхът от смъртта е по-силна от живота, затова трябва да ми дадеш своя трон.
– Не, радостта от живота е по-силна от смъртта! – Възкликнал ангелът на живот.
– Хората се радват на живота в детската възраст, но когато те са по-възрастни, по-често мисля със страха за смъртта – не се съгласил ангела на смъртта.
– Хората творят, а творчеството е безсмъртно! – казал ангела на живота.
– Своя талант използват единици, – усмихнал се ангела на смъртта.
– Вярата в Бога дава на човек вяра в безсмъртието, – не отстъпвал ангела на живота.
– Вярата усилва страха. Хората се страхуват от възмездието за греховете си, – усмихнал се ангела на смъртта.
– Любовта е по-силна от смъртта! – Възкликна ангел на живот. – И ще го докажа.
Ангелите се спуснали на Земята и видели майка, която прегръщала неизлечимо болното си дете.
– Вашето дете ще бъдат излекувани, ако му дадете живота си, – каза ангелът на живота.
– С радост ще умра за сина си – с усмивка, отговорила майката.
После ангелите отлетели към двама безутешимо влюбени. Момичето било затворено в една кула, защото се влюбило в беден момък.
– Аз ще те пренеса на кулата, където е любимата ти, – предложил ангела на живота, – но сутринта стражите ще те убият.
– Един миг до любимата ми, е по-скъп от цял живот без нея! – Възкликнало момчето.
Ангелите полетели по-нататък. Видели тежко ранен войник.
– Аз ще изцеля раните ти, но ти отново трябва да се сражаваш, – казал ангела на живота.
– Ако ми дадеш сто живота, аз ще ги дам всичките за Родината си! – Казал раненият войник.
– Любовта е по силна от страха за смъртта, – прошепнал черния ангел и изчезнал…..

Един син попитал баща си:
– Ще вземеш ли участие с мен в маратона?
Бащата въпреки, че имал проблеми със сърцето казал:
– Да.
И те преминали целия маратон заедно. По-късно често участвали и в други маратони. Бащата винаги отговарял с „Да“ на сина си, когато той го молел да преминат трасето заедно.
Веднъж синът попитал баща си:
– Татко, можем ли да вземем участие в Ironman?
Бащата отговорил:
– Да, – както винаги.
За тези, които не знаят, Ironman?, което на английски означава „железен човек“, е най-трудният триатлон в света. Трасето се дели на три части. Първо трябва да се пробягат 41 километра по крайбрежието. След това трябва да се преплуват 3,86 километра през океана и накрая да се изминат 180, 2 километра на велосипед. Баща и син завършили това състезание заедно.
В телевизионно интервю Дик Хойт разказал:
– Когато Рик беше в утробата на майка си, пъпната връв била увита около врата му. Тя прекъснала достъпа на въздух до мозъка му. И когато Рик се роди  лекаря, който се грижеше за него ни каза, че той никога няма да ходи, нито да говори. Посъветва ни, да го оставим.
Но бащата не могъл да направи това. Вместо това взел сина си на ръце и го отнесал в къщи. Още от началото към него се отнасяли като към нормално дете.
Веднъж момчето видяло по телевизора маратон и за първи път помолил баща си да участва….
В едно от интервютата нарекли Дик герой, на което той отговорил:
– Аз просто обичам много моето семейство….