Учим се да живеем, т.е. да обичаме.

В утробата на майката тялото на детето се изгражда за земния живот.

Сега ние готвим душите си за вечността. Покаяние и новорождение са първите стъпки. После идва любовта към Бога и човека.

За това да не се оплакваме от трудностите. Да не роптаем против непоносимия съсед. Да не се дразним от досадния колега. Да не се ужасяваме от ужасния квартирант и дребнавата хазайка. Те са допуснати в живота ни, за да се научим истински да обичаме.

Това е задачата ни. Любовта към ближния се предхожда от усилия, които са само приготовление за това.

Исус разделя хората на спасени и погинали. не става дума за престъпление или срамен грях.

Исус ни пита: Обичате ли ближния? Блажени са любещите! Те са спасени. Горко на нелюбещите! Очаква ги гибел.

Не трябва да пропускаме ден, без да проявим любов, без да кажем блага дума. Нека вливаме радост и утеха в наранените сърца.

Не можем да вършим добро, без да обичаме, но не можем да обичаме и да не вършим добро.

Забравете фразите: „Осем чаши на ден“ или „половин литър вода на ден“.

Вместо това погледнете в тоалетната.

Ако отенъкът на урината ви има цвета на лимонада, вие сте достигнали оптималното състояние на хидратация.

Ако урината е абсолютно прозрачна, трябва да започнете да пиете по-малко вода.

По-тъмните нюанси в жълто е знак, че трябва да пиете повече вода.

Когато сме в Христос, в сърцето ни свети пламък. И ние виждаме това, което по-рано не сме виждали.

След това трябва да открием тайната, как да пренесем този пламък във всеки, който сме срещнали.

Срещат ни скучен, пуст и сив ден, изпълнен със с празни и скучни задължения, а също така и празни души, които се опитват да заглушат пламъка в сърцето ни.

За да не загасят пламъка в сърцето ни, трябва да знаем тайната да пребъдваме в Христос.

Денят бе слънчев. Петър с приятелите отидоха на разходка с колелета си.

Изведнъж едно от момчетата забеляза, че в канавката нещо шава.

То извика:

– Там има нещо!

Това привлече вниманието на останалите. Те оставиха колелетата си и хукнаха към канавката.

Там лежеше куче, кокер шпаньол. Животното охраняваше пакет.

Това, което видяха в пакета, накара момчетата да потръпнат. Там имаше четири мъртви кученца. Те бяха скоро родени.

Благодарение на състраданието на момчетата кучето, което нарекоха Лена, бе настанена в един дом, където се отнасяха много добре с нея.

Навярно бившите собственици на Лена бяха я изхвърлили заедно с кученцата ѝ. Въпреки всичко кучето не се бе откъснало от малките, независимо от това, че бяха мъртви.

Казва се: „Искайте и ще получите“.

Един ден Светльо помоли един американски мисионер:

– Моля ви благословете младежкото ни служение с notebook.

Мисионерът веднага се съгласил, без да задава излишни въпроси, за вида, големината, марката на исканото от младежа.

Няколко ден по-късно Светльо получил като подарък  купчина тетрадки ….