Сара Милавей и нейният мъж, които живеят в Тенеси, решили да направят основен ремонт в дома си и започнали от мазето.

В един прекрасен ден работниците, залели пода на мазето с бетон и излезли на двора, за да обсъдят със собствениците по-нататъшния план на действие.

Именно тогава двегодишната Изидора, оставена от родителите си без надзор в къщи, отишла в мазето да търси мама и татко.

Работниците дълго се смели на детето, което оставило „следи в историята на мазето“ и даже предложили на Сара и съпруга ѝ, да оставят всичко така, за да запазят за спомен този куриозен инцидент.

Родителите категорично отказали да оставят върху пода в мазето следите на своята дъщеря, но все пак направили няколко снимки, признавайки, че ситуацията като цяло действително е много комична.

В Сингапур се провежда необичаен експеримент. Целта му е да се повиши безопасността на хората.

Път с дължина около 400 метра, по който пешеходците обичат да се разхождат не само през деня, но и през нощта, бил покрит с различни материали, които съдържат светлозелени вградени нетоксични минерали.

През деня тези зелени частици поглъщат ултравиолетовата светлина, а през нощта излъчват мека такава.

Властите са призовали хората повече да ходят по необикновения път, за да се изясни, дали тази идея е добра, а също и да се избере, кой от материалите за покритие се явява най-комфортен.

Седях на склона на планината и гледах шествието на бурята, която се разрази в долината. Небето се покри с мъгла и земята се разтресе от гръмотевици.

Прекрасният пейзаж, който се разкриваше пред мен, внезапно се измени и цялата красота, изглеждаше сякаш за винаги загубена.

Но бурята се скри за пределите на долината. И ако бях останала на същото място до другия ден и попитах:

– Къде е страшната буря с мъглата?

От зелената трева щях да чуя отговор:

– Частица от тази буря се съхранява в мен.

Полските цветя биха казали:

– И в нас е скрита част от тази буря.

Плодове, растения и всичко, никнещо от земята, ще повтори:

– Част от тази буря е пуснала корени в нас.

Молили сте някога Господа, във вас да се отрази образа Му? Копнеете ли във вас да се умножи плода на Духа? Молили сте се за нежност, кротост и любов?

Тогава не се страхувайте от вихъра, който бушува във вашия живот в даден момент. Този ураган носи със себе си благословения и в бъдеще ви очаква богата реколта от духовен плод.

Видях един ден човек да рисува черни точки на една хартия. Нищо не можех да разбера. Възприемах ги като неправилно разположени черни петна.

След това, той прекара няколко линии, постави паузи, после сложи ключ в началото на линиите и тогава разбрах, че това са музикални знаци. Под звуците на тези ноти прозвуча чудесен химн.

Имало е много черни точки и петна в нашия живот и ние не разбираме, защо Бог ги допуска. Но ако позволим на Бог да влезе в живота ни и Му дадем възможност да установи нужния порядък между тези точки, да постави тези линии, които са Му угодни и да настани паузи на нужните места, то от черните точки и петна в нашия живот Той ще създаде прекрасна хармония. Не бива да Го възпрепятстваме в това Му дивно дело.

Много хора в живота си са достигнали слава благодарение на това, че е трябвало да преодоляват големи трудности.

Когато музиканта докосва черните клавишите на един голям орган звуците, които възпроизвежда  са красиви, но те са също толкова очарователни, когато докосва и белите клавиши. За да използва всички качества на инструмента, той трябва  да използва всички клавиши.

Пролет. Ясен слънчев ден. Листата тепърва започват да се разпукват. Младата трева си пробива път към повърхността. Птичките прелитат и радостно чуруликат.

Двама души излязоха на улицата.

Единият дълбоко пое свежия пролетен въздух, щастливо се усмихна на яркия нов ден и одухотворен, тръгна към предстоящия живот.

Вторият човек не се въодушевяваше от пролетното оживяване на природата.

Изведнъж той видя на тревата изпражнения, оставени от четириноги приятели и техните безотговорни стопани. Мощна вълна от справедливо смущение нахлу в него.

Той негодуваше, сърцето му бясно биеше. Животът за него се оказа напълнен със всякакви мерзости.

Да, ние не сме съвършени, хората не винаги извършват достойни за възхищение постъпки. Природата не е в състояние да угоди на всички наши прищявки….

Но ние решаваме на какво да акцентираме вниманието си.

Мисля, че хора, които могат да видят красотата около себе си, са готови да я създават. Те могат да извършват добри дела и да допринасят за хармонията в света.