ООН обръща специално внимание на подобряване на благосъстоянието на децата с трудности в развитието.
Световен ден на информираност за аутизма се определя от резолюция на Общото събрание на ООН на 21 януари 2008 г. Целта на тази дата е да се подчертае необходимостта от помогне на хората, страдащи от нелечимо заболяване, както и да се подобри живота им.
Брой на децата с аутизъм е висок във всички региони на света и оказва огромно влияние върху децата, семействата, общностите и обществата. Очаква се на 2 април специализирани държавни и обществени организации разпространят информация за болестта. Например, да се изнасат лекции или да се раздадат брошури потемата.
Аутизъм е нарушение в развитието на нервната система, която се проявява през първите три години от живота на индивида. Тази болест се диагностицира при наличие на три симптоми: липса на социално взаимодействие, нарушена комуникация, ограничени интереси и повтарящо се поведение.
Примери за описание на тези признаци могат да бъдат намерени в исторически источници, които са се появили много преди въвеждането на термина „аутизъм“. Например в беседите на Мартин Лютер се споменава 12-годишно момче, вероятно с тежка форма на аутизъм. Такива симптоми могат да бъдат установени в описанието на „диво момче от Аверон“ – Маугли на XVIII век, който е живял във френските гори и попаднал между хората на 12 години.
Терминът «аутизм» е въведен от швейцарския психиатър Блойлер Ейген
през 1910 г., когато описва симптомите на шизофренията. В основата на този неолатинизъм, означаващ „ненормално вглъбяване“, той поставил гръцката дума „ауто“ – „сам“, подчертавайки желанието на пациента да се отдели в своя си свят. Всяко външно въздействие се приема от болния като непосимо натрапване.
Резолюцията на ООН подчертава, че през цялата си история организацията се фокусира върху подобряване на благосъстоянието на хората с увреждания, включително деца с трудности в развитието. През 2008 г. е влязла Конвенция за правата на инвалидите.

Всяка секунда върху земята падат по 50 мълнии, но само веднъж на ден пада супер мълния.
При обикновените мълнии в земята удря главният разряд, а след него следват повторните разряди. Тези разряди са отделени едни от други на десетки, а понякога и на стотици метри.
При супер мълнията дължината на „огнения път“ надминава 10 км.
Най-потресаващата мълния е паднала в Тексас. Тя е „пробягала“ разстояние от около 170 км.
Къде още са падали такива мощни мълнии?
Най-много са засечени в тихоокеанския регион, особено в Япония.
Но това са дреболии сравнени със супермълниите, които падат на Юпитер. Те са 100 пъти по- мощни.

Не се шегувам, този ден е 12 март и се празнува всяка година в Китай.
Сун Ятсен, водещ революционер в Китай е предприел инициативата за масово засаждане на дръвчета. Днес в това дело вземат участие партийни и държавни ръководители.
През 1981г. на четвъртата сесия на Петия национален народен конгрес в Китай е приета резолюция за национално доброволно засаждане на дървета.
В резолюцията се казва, че всеки дееспособен гражданин на възраст от 11 до 60 години трябва да посади и се грижи за три, най-много до пет дървета годишно. Ако не може да засади някой дърво по някаква причина, трябва да изработи еквивалентна на тази работа, като сеитба, култивиране, плевене, подрязване и др.
Интересното е, че произхода на Деня за засаждането на дървета е от американския град Небраска. Такъв ден официално е постановен през 1872г. от видния политик и министъра на земеделието на Съединените щати Стерлинг Мортон.
Такъв ден се отбелязва и в някои страни, но в различни сезони.
В Тайван този празник традиционно се отбелязва от 1972г. През 1914 г. основателят на Земеделски колеж на Нанкинския университет, предлага на Министерството на земеделието и горите да се приеме в САЩ ден за засаждане на дървета.
Чудесна инициатива и не само като празник. Не е ли странно, че в България повече изсичаме и унищожаваме дървета, отколкото да ги садим? Озеляването на някои места е капка в морето  спрямо унищожените гори.

Нежността е ценно лекарство. Трябва да се приема всеки ден по капка по капка.
Отначало може да прибавя от нея в началото на фраза преди всяко изказване.
Тя е много крехка и с много малък срок за годност
Прилага се в топло и светло жилище! Само в нечие любящо сърце….
Употребява се при: самота, болка, обида, огорчение, остър пристъп на мизантропия.
Това лекарство не причинява алергии. Несъвместимо е с лъжата и на студа замръзва.
Считайки се богати с него, можем да го подарим на най-близките си и не съвсем близки, съвсем мъничко, като поставим дланите си!

Бил много горещ ден, Двама мъже вървели през пустинята. Мъчила ги жажда, но през целия път не видели никъде вода.
– Мечтая за чиста студена вода от извор, – казал по-младия.
– Мечтата винаги води към целта, – казал другия, – а ти знаеш ли каква е твоята цел?
– Не е ли очевидно? – изненадан попитал младежът. – Моята цел е да намеря извор.
По-възрастния се усмихнал и двамата продължили пътя си. Скоро стигнали до оазис. Старецът пийнал от езерото с топла, слабо солена вода и предложил на по-младия да направи същото, но той се отправил към палмовите насаждения да търси извор. Младежът се върнал късно след залез.
– Защо си толкова ядосан? Не намери ли извор? – попитал възрастният.
– Намерих, – казал младия човек, – но се загубих в храстите, разкъсай дрехите си, бях принуден да се провирам през тръни, нараних краката си, настъпих остър камък. И сега след като се напих, мисля си, заслужаваше ли си всичко това?
– Твоето недоволство е напълно закономерно. Ти прие за цел средството за достигане на тази цел. Помисли си,  беше просто жаден, но желанието ти те застави да изразходваш повече енергия в преследване на една илюзия. И как завърши всичко? Ти си разочарован, а аз съм умиротворен, но и двамата вече не сме жадни. Да, аз утолих жаждата си с не много чиста и вкусна вода, но отдавна съм забравил за това. Това за мен не беше важно, както и зъбите на коня, който своевременно ни докарва до нужното място. За това ми остана време, сили и желание да се любувам на залеза, с радост срещнах първите изгряващи звезди и се наслаждавах на мъдростта на древните. Ето ти отдавна искаше да прочетеш това, – той се усмихнал и подал на младежа старинен свитък.
– Благодаря, не днес…. – сънено казал юношата, обърнал се и покрил главата си с одеялото.