Християнството не е само обичаи и традиции. То ни дава и по-ясна представа за нещата около нас. Много е важно, християнството да се възприема от хората, особено от политиците, не като нещо архаично, а като основа върху, която да изграждаме живота и дейността си.
Една от опасностите на съвременната цивилизация е възприемането на християнските ценности като нещо, което е имало място само в миналото.
Религиозната мотивация се задушава от новите „ценности“ на века, които не са свързани с християнските традиции.
Прогласява се една фалшива „свобода“ на личността. Разбирането за добро и зло е размито. Така обществото по-лесно се манипулира чрез информацията по медиите и финансовата зависимост.
Връзката с църквата и християнството се реализира на дело, като се защитават нравствените ценности в обществото.
Архив за етикет: дело
Двадесет минути закъснение
Много известна е защитата на адвоката Ф.Н.Плевако на собственичката на малка лавка. Тя била полуграмотна жена. Обвинили я, че е затворила лавката си 20 минути по-късно в навечерието на някакъв религиозен празник.
Заседанието по нейното дело било насрочено за 10 часа сутринта. Съдът влязъл със закъснение 10 минути. Всички били налице с изключение на защитника Плевако.
Председателят на съда наредил да потърсят Плевако. След 10 минути адвокатът, без да бърза, влязъл в залата, седнал на мястото на защитника и си отворил папката. Председателят на съда му направил забележка за закъснението.
Тогава Плевако извадил часовника си, погледнал го и казал:
– Но сега е единадесет часа и пет минути.
Председателят посочвайки часовника на стената казал:
– Не, 11 часа и 20 минути е.
Плевако попитал председателя:
– А вашият часовник колко показва?
Председателят погледнал часовника си и казал:
– Според моя е 11 часа и 15 минути.
Тогава Плевако се обърнал към прокурора и го попитал:
– А колко показва вашият часовник, господин прокурор?
Прокурорът явно искал да предизвика проблеми на защитника, затова с ехидна усмивка отговорил:
– Моят часовник показва 11 часа и 25 минути.
Той не знаел какъв капан му е заложил Плевако и как това негово изказване ще помогне много на защитата.
Съдебното разследване завършило много бързо. Свидетелите потвърдили, че обвиняемата е затворила лавката си 20 минути по-късно. Прокурорът поискал подсъдимата да бъде призната за виновна.
Думата била дадена на Плевако за защита. Речта му продължила само две минути. Той казал:
– Подсъдимата наистина е закъсняла с 20 минути. Но, господа съдебни заседатели, тя е стара жена, необразована и зле се справя с часовника. Ние с вас сме грамотни и интелигентни, а как стоят нещата с нашите часовниците? Когато часовникът на стената показва 11 часа и 20 минути, часовника на председателят показва 11 часа и 15 минути, а на прокурора – 11 часа и 25 минути. Навярно най-точен е часовникът на господин прокурора. Това означава, че часовникът ми е изостанал с 20 минути и аз съм закъснял с 20 минути. Винаги съм смятал, че часовникът ми е точен.
Така че, как можем да искаме от една полуграмотна търговка да има точен часовник и отлично да го познава, когато ние не можем да бъдем прицизни в отчитане на времето?
Съдебните заседатели се съвещавали една минута и оправдали подсъдимата.
Матриархат
Съществуват много анекдоти за това, кой командва в къщи. Шеги ли? Мъжете от китайското племе мосо, неговото неофициално име е Кралството на дъщерите, знаят, че именно жените управляват света.
Тази невероятна народност населява югозападната провинция Юнан и днес наброява близо четиридесет хиляди души. Това е единственото село в Китай, където повече от две хиляди години е запазен матриархата.
Жените в племето мосо извършват всичките основни работи. Те домакинстват в дома, решават социалните проблеми, занимават се със земеделие, лов, животновъдство….., а най-смелите усвояват военното дело. На мъжете е отредено място в сферата на обслужването, търговията и занаятите. Към тях се отнасят като към по-слаб пол. Често мъжете прекарват времето си в игра на дама и съвсем не изпитват угризения за безделието си.
Специален подход в това племе има, относно въпросите засягащи любовта и брака. Тук жената избита мъжа и може всеки момент да го изгони ако не ѝ угоди в нещо. Жените на това племе могат да имат по няколко мъже, но това се случва рядко. Във всяка една е заложено чувството за справедливост: „Нужно е за всяка да има достатъчно“.
Бракове не се сключват, защото децата винаги се възпитават от майката. Невероятно е, но децата не се интересуват кой е техния баща. В езика на племето мосо няма дума съответстваща на „баща“.
Майка може да се нарече всяка жена от племето. Когато се ражда дъщеря е празник, благословение от боговете, а когато се роди момче всички се отнасят доста хладно към случилото се.
Разбира се, племето мосо е пример за това, какъв би бил света, ако жените го ръководят. Подобно разпределение на силите би удивило и най-заядливите феминистки.
Интересни са размишленията на китайката Фен Ксиоян относно равноправието. Тя смята, че нарастващата роля на жената в обществото, може да доведе до появата на женски киборги, които биха могли да минат и без представители на по-силния пол.
Възхитителни модели от хартия
Хартията е един от най-гъвкавите материали на земята. Трудно бихте изброили всички неща, които можете да направите от нея. Художникът Кайл Бийн от хартия и картон създава малки шедьоври.
Бйин е илюстратор на списание New York Times и канал ВВС, а в промишлеността работи по външния вид на техниката от компаниите Selfridges, Liberty и Hermes.
И все пак слава му носи неговото хоби, а то е да изработва всевъзможни модели от хартия и картон.
Бийн е изработил изтребител, вълшебен замък, ръчен часовник и офисно кресло само от картон, а коледна елха, набор от музикални инструменти за цял оркестър от папие-маше.
Много от нас отдавна са забравили какво е да направиш нещо от хартия, даже обикновен книжен самолет или кораб. Навярно всичко това ви изглежда детинско и несериозно, но Кайл Бийн макар и възрастен не се отказва от хартиеното и конструкторско си дело. И трябва да призная, че в това е достигнал доста високо ниво.
Парадоксът на Евал
Някой си Евал се учил при Протагор. Те сключили договор, в който се казвало, че ученика трябва да заплати обучението на учителя си, ако спечели първото си дело в съда. И обратно, ако го загуби отпада споразумението за плащане.
Свършвайки обучението си Етвал не бързал да се включи в някое съдебно дело. На Протагор му омръзнало да чака Етвал и го дал под съд. Своето искане той аргументирал така: „Каквото и решение да вземе съда, Етвал трябва да ми плати. Ако спечели, трябва да ми заплати според договора, ако загуби, то ще плати съгласно решението на съда“.
На това Етвал отговорил: „Ако спечеля, съда ще ме освободи от необходимостта да платя. Ако решението на съда не е в моя полза, то аз съм загубил първото си дело и няма да плащам по силата на нашия договор“.
Този парадокс се отнася към неразрешимите спорове. Защо?
Според мен парадокса възниква, поради недостатъчно уточнение на договора. Ако в договора е казано, че Етвал трябва да загуби или спечели в качеството си на защитник, тогава претенциите на Протагор биха били обосновани и не би се стигнало до процес. В случая Етвал е бил обвиняем и иска на Протагор се явява странен.