Приготвянето ти за небесното царство е подобно на подготовката ти за дълго пътешествие. Преди всичко, трябва да вземеш решение, дали искаш да отидеш там. След това е необходимо да си купиш билет.
Почакай малко! Как смяташ да си купиш билет? С добро поведение ли или примерно благочестие? А може би с парични дарения или с помощта, която си оказална някой в беда?
Библията казва, че това е недостатъчно. Билетът за Небесното царство е много по-скъп, той струва много повече, отколкото човек може да плати.
Това означава ли, че ние никога няма да отидем там? Не! За нас някой друг е купил този билет. Това е Исус Христос и цената, която е платил е неговата скъпоценна кръв, пролята на кръста за нас.
Той ни предлага такъв билет безплатно. Защо трябва да се отказваме от него? Защо трябва да търсим друг начин, за да стигнем до Небесното царство?
Исус и днес ви кани: „Елате. И който е жаден нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота“.
Архив за етикет: дарение
Аз имам абонамент
Пасторът на една църква бил в недоумение от поведението на един човек, който идвал на богослуженията.
Всеки път, когато кофичката за дарения стигала до него, той казвал:
– Аз имам абонамент.
Накрая пасторът не издържал и попитал човека:
– Какво означава това : „Аз имам абонамент“?
– Виждате ли, преди два месец, по грешка пуснах в кофичката за даренията десет долара….
Сто за едно
В един съботен ден свещеникът се отправил да благослови народа и да събере дарения за храма. Към вечерта, той стигнал до дома на местния художник. Влязъл в дома и с такова усърдие разпръсквал навсякъде със светена вода, че намокрил скиците за престоящото изписване на иконите в църквата.
Виждайки, че трудът му е отишъл напразно, художникът сериозно се разсърдил. За да прикрие грешката си свещеникът започнал да го успокоява:
– Не се сърди, сине мой, такъв е обичая! Аз постъпвам така, както ми повелява дълга, защото зная, че върша добро дело. Всеки, който върши правда се надява на Словото на Бога: „За всяко добро дело на земята, на небето ще бъде възнаграден стократно!“ Сто за един! Запомни тези думи и не се сърди.
Художникът почакал, докато словоохотливият проповедник излязал от работилницата му, а след това изтичал до прозореца.
Виждайки, че свещеникът излиза на улицата, той излял на главата му цяла кофа с вода.
– Приемай, свети отче! – извикал художникът от прозорецът. – Ето ти стократна награда от небето, за унищожените рисунки! Сто за едно!
Гватемалските великденски килими от пясък и дървени стърготини
Всяка мебел ни отделя от земята – независимо дали е на столче или трон. Килима е напълно слят с земята. Той има непосредствен контакт с нея. И нито една форма на изкуството не е свързана с природата така, както килима.
В град Антигуа, бивша столица на Гватемала имат особено отношение към килимите. По Великден местните жители създават истински шедьоври от пясък и дървени стърготини, с които „застилат“ улиците на града.
Жителите на Антигуа се подготвят за Великден много внимателно. По време на поста всяка неделя по улиците има шествието със статуите на Исус Христос и Дева Мария. Но дори и тези мащабни действия не могат да се сравнява по красота с това, което се случва в последната седмица.
Всички, от малки до големи участват в създаването на красиви килими, които се наричат тук алфомбра. По калдъръма на гватемалския град за няколко дни се появяват истински „килимни пътеки“. За да направите това, първо всичко отгоре се запълва с пясък, създава се плоска повърхност, а отгоре се нареждат всевъзможни видове картини от оцветени дървени стърготини.
Темата на изображенията е свързана с християнската религия, вплитат се и фолклорни мотиви. Занаятчиите използват резбовани дървени шаблони, повечето от които са се предавали от поколение на поколение. Въпреки това, всяка година има новите модели, така че всеки килим е уникален. В допълнение към пясък и дървени стърготини, за да украсят килима се използват цветя, стъклени мъниста, борови иглички, плодове и зеленчуци. Килими постоянно се напояват с вода, за да не отвее вятърът частите на килима.
Многолюдните шествия унищожават така изработените настилки. Какво да се прави съдено им е да просъществуват само няколко часа.
Създаването на необичайни килими символизира личното дарение на всеки гватемалец за последния пътя на Христос.