Канадски учени провели изследване и установили, че успеха на лечението зависи до голяма степен от участието, което демонстрира лекарят на пациента.

В рамките на изследването специалисти от Университета по физиотерапия Алберта, разделили повече от сто пациента със заболявания на гърба на четири групи.

С част от пациентите лекарят изобщо не общувал, с друга част едва говорели, трета част получила психологическа подкрепа. Освен това някои пациенти са получили лечение, а други плацебо, но не знаели за него.

Установено е, че най-добри резултати са постигнати при пациенти, които са получили реално лечение и подкрепа от лекари. Благодарение на общението с физиотерапевти те са се чувствали значително по-добре в сравнение с останалите.

Ако се окажете в падащ асансьор, най-добрата стратегия, за да увеличите шансовете си да оцелеете, е да легнете по гръб и да се постараете да заемете колкото се може по-голяма площ от пода.

Така силата на удара ще бъде максимално разпределена по повърхността на тялото.

Разпространено е мнението, че просто трябва да подскочиш по време на удара, но това е заблуждение.

Можеш ли точно да уцелиш момента на сблъсъка и да скочиш, с такава скорост, с каквато пада асансьора?

Веднъж в дома на Глинка се събрали приятели. На трите рояла, които се намирали в гостната на композитора, решили заедно да свирят произведения на Бетховен.

Трябва да отбележим, че те много обичали музиката на Бетховен, но били дилетанти.

След пет минути Глинка сложил ръка зад гърба си и започнал нервно да крачи в салона.

– Михаил Иванович какво ви е? Защо така пристъпяте напред-назад? – попитал един от музициращите гости.

– Така не може, господа, – възкликнал Глинка отчаян. – От половин час изтезавате и без това нещастния Бетховен. Имайте милост! Бетховен никога не е писал, вашите импровизации.

–

Един човек поискал да вземе участие в строежа на храм, но бил беден и не можел да даде нищо за това. Желанието му било искрено и той започнал да търси изход.

За целта се отправил в планината, за да избере добър гранитен камък за строежа. След това той отделил време за да го откърти, издяла и полира.

Дарът бил готов, но никой не се съгласявал да откара този тежък камък за малко пари, а за повече той нямал възможност.

Когато съвсем се отчаял при него дошли четирима  малки, хилави мъже и му казли:

– Съгласни сме да преместим камъка за половин пара. Само, че камъка ще го качим на гърба ти и ще го подържаме от четирите му края.

– Но той е толкова тежък и ще ме смаже. Хората ще ми се смеят, – казал човекът.

– Ти за хората ли правиш това или заради Бога? – попитали мъжете.

– Разбира се, че за Бога, – заявил твърдо човекът.

Повдигнали камъкът на гърба му, но ……. колко странно той изобщо не го усещал. Така стигнал до строежа на храма. Когато се обърнал да благодари на малките мъже край себе си, не видял никой.

Така става със всеки от нас в живота. Искаме да направим нещо хубаво, но се страхуваме от това, какво ще кажат хората около нас. Но ако преодолеем страха, помощници винаги ще се намерят.

По пътя вървяла голяма тълпа хора. Всеки носел своя кръст на гърба си. Сред тях бил един хитър човек, на който му се струвало, че неговия кръст е доста тежък. Изостанал малко назад. Скрил се зад дърветата и отпилил малка част от кръста си.

Доволен от находчивостта си, той бързо догонил другите и продължил пътя си по-нататък.

Изведнъж пред хората се изпречила дълбока пропаст. Те сложили кръстовете си и преминали, а хитрецът останал от тази страна. Неговият кръст се оказал малко по-къс, толкова колкото бил изпилил.