Доживял Матей до преклонна възраст. Никого не обиждал, с честен труд спечелил богатството си. Синовете му били вече възрастни и му помагали в работата.
Умрял старецът и душата му отлетяла пред вратите на рая. Дълго чакал, но вратата не се отваряла. Започнал да размишлява Матей какво е сбъркал. Припомнил целия си живот, но не намерил нищо лошо в него.
Накрая вратата се отворила и излязъл един ангел, който му казал:
– Твоето име го няма в книгата на живота, ти си виновен пред Бога.
– В какво? – попитал Матей изненадано.
– Ти си грешен пред децата си, – обяснил му ангелът, – не си им оставил нищо.
– Как нищо? – възмутил се Матей. – Цялото богатство и всичко, което притежавах им оставих, не е справедлив Божия съд.
Колкото и да му обяснявал ангела, Матей си стоял на своето. Тогава ангелът го взел и с него се спуснал към земята.
– Погледни, – казал Божият пратеник.
Погледнал Матей, синовете му ги няма. По-големият седи в затвора, защото убил брат си по време на делбата на имуществото. А най-малкият се скитал по света. Стопанството разрушено. Хамбарите празни. В къщата цари бедност. Дъщерята седи в дрипи, а около нея полуголи деца жално викат:
– Мамо, искаме да ядем! Дай да ядем!
– Виждаш ли, – казал ангелът. – Ти не си се погрижил за душите на децата си. Твоята грижа е била насочена към суетното и преходното.
Разбрал Матей вината си и признал праведността на Божия съд.
Вие можете да притежавате богатство, но не трябва да му позволявате, то да ви владее. Трябва да разберете едно важно нещо, че грижата за човешката душа е много по важна от всички материални облаги на този свят.

Двама туристи почивали в едно село. Изведнъж се разнесъл вик:

– Селото гори!

Единият от туристите станал и побързал да помогне, а другия всячески ги задържал и му казвал:

– Защо да си губим времето напразно? И без нас ще се намерят достатъчно желаещи. Какво ние грижа за тях, те са чужди хора.?

Но другият изобщо не го слушал и хукнал към горящите къщи, а въздържащия излязъл след него без да бърза. Спрял на достатъчно голямо разстояние и наблюдавал какво ще стане по-нататък.

Около една горяща къща стояла майка, тя плачела и отчаяно викала децата си:

– О, децата мои! Хора, кой ще ми помогне да спася децата си?

Чувайки вопъла на майката, първият турист хукнал към дома, обхванат от пламъци. Всички мислели, че ще загине. Но той скоро изкокнал от дома с опърлена коса и две малки деца в ръце си. Дошъл до майката и й предал децата.

Навярно много ще кажат:

– Това не е наша работа. И без това ще се намерят много други, които ще го направят.

В същото време много хора погиват в пламъците на пороците и греховете си и няма кой да да ги спаси. Бог ни е поставил за стражи. Той иска от нас да не допускаме хората да отиват към бездънната, огнена яма на ада.

Къде сме? Стоим ли на местата си, за да предотвратим гибелта им.

Една девойка от детството си е запомнила едно правило: „Постъпвай с другите така, като искаш с теб да постъпват“. Тя се стараела да следва това правило в живота си и всеки път в отговор получавала това, което искала.

Но когато се омъжила това правило престанало да работи. Когато искала мъжът й да се грижи за нея, тя старателно се грижела за него и той приемал нейната грижа. Когато искала да й се обърне внимание, тя питала мъжа си за работите му. Той с радост й разказвал за себе си, но изобщо не питал за нейните работи.

Тогава младата жена отишла за съвет при старата си баба. Бабата я изслушала и казала:

– Мила, това правило в семейството не работи, защото мъжът и жената не са еднакви. Те имат различно предназначение. Мъжът е създаден , за да удовлетворява желанията на жената. И когато ти започнеш да се грижиш за него, той смята, че това е твоето желание и ти дава възможност да го правиш. Мъжът не може да чете мислите ти. Той вижда постъпките и слуша думите ти. Така че , ако искаш да се грижи за теб кажи му, а ако искаш нещо да споделиш, не чакай да ти задава въпроси, а му разкажи.

В страните, където грижата за природата не е просто още една точка към дъното на изборните листовки, са намерили друг начин за направа на екологичен велосипед.
Такава цел си е поставил израелският предприемач Ицгар Гафни. Той предложил да се правят велосипеди от рециклиран картон.
В резултата на това се получила лека, но издръжлива конструкция, която издържа тежестта на ездач до 300 фута.
Външният вид на този вече не железен кон е много привлекателен със силни футуристични линии.
Цената е повече от демократична, между 9 и 12 долара, в зависимост от конфигурацията.
Убедил се, че това негово детище стои здраво на колелетата си, Гафни продължава да усъвършенства своите картонени велосипеди, казвайки, че за това няма предел.

Забелязала съм, че където има организация, там винаги мисли най-много един човек, а останалите живеят без грижи и следват само него. Организацията е най-умното нещо. Всички се познават, но никой не принадлежи на себе си. И на всички им е добре, само на първия му е зле, той трябва да мисли.
При организацията много излишни неща могат да се отстранят от човека, но не се правят.
На тебе ще ти е трудно, да бъдеш най-нещастният, да живееш сам и отделно, над другите.
В организацията всички живеят заедно, макар по някога това да е само привидно.