Неизвестна приказка на Ханс Кристиан Андерсен е намерена в родния му град.
Датски историк е открил копие на приказката „Лоената свещ“ на дъното на кутия между архивите на писателя. Той е намерил текста още през октомври, но решил да го провери щателно, преди да оповести откритието си.
В приказката се разказва за една свещ, която не признава вътрешната си красота, но след като я запалили я е осъзнала. Може би Андерсен я е написал по време на обучението си през 1820 г., в такъв случай, тя му се явява първата приказка.
Това е сензационно откритие, не толкова, че това е първата приказка на Андерсен, а защото показва, че той започва да пише в този жанр още в младостта си. Датският експерт Ейнар Стиг Аскгор участва в разглеждането на документа и твърди, че няма никакво съмнение – авторът на текста е чудесния разказвач на приказки.
Стихотворни фрагменти написани от Андерсен периодически са откривани в местата, където е живеел. По-голям текст за последен път е открит в средата на 1920 г., който лектор Ханс Брикс намира в мемоарите на разказвача в Кралската библиотека на Копенхаген.
Ханс Кристиан Андерсен (1805-1875) е автор на стотици световно известни приказки, включително „Малката русалка“, „Грозното патенце“, „Флинт“…. Негови творби са преведени на 125 езици, отстъпвайки в това само на Библията.

Всяка зима в китайския град Джингуетан разтваря врати истинска страна на чудесата, където всеки желаещ може да види най-удивителните и невероятни скулптори, създадени от най-добрите майстори на света.
Преминава още едно феерично събитие на територията на националната гора в Джингуетан, която в този период се преобразява до неузнаваемост. Гигантска скулптура на непознати същества, красив принц, приказни замъци и величествени сгради, срещу които бледнее най-модерните архитектурни шедьоври, са сред малкото, които очакват посетителите на фестивала тази година.
Първата в експозицията от безброй скулптори на фестивала е станала снежната църква, за построяванвто, на която са се трудили 8 човека и е отнело време за около седмица. В тази векичествена постройка могат да се помести цяло семейство, в чиито вени тече аристократична кръв.
Усърдната работа продължава две седмици но интересната скулптура „Дивите коне“ е едва на половина. Хао Мин китайски скулптор, чиято скулптура „Дивите коне“ има всички шансове да стане най-добрия шедьовър на  Джингуетанския фестивал за 2013 г. казва: „За да се създаде такава голяма и невероятно сложна скулптура са необходими три неща: талант, търпение и топли чорапи.“ Моделирането става при температура  минус 15 градуса.
Националната гора  Джингуетан се разпростира на 200 кв. км  и е една от най живописните области в провинция Цзилинь. Девствената природа на това място е живописен пейзаж върху стръмни възвишения и буйна гора, в която има повече от 30 вида дървета.

През 1865 г. в Англия е приет закон за ограничаване скоростта на всички самодвижещи се превозни средства, включително и раните автомобили.
Според него в чертите на града превозните средства могат да се движат с не повече от 3 км/ч, а извън града 6 км/ч.
Екипажът на колата трябвало да се състои от трима човека. Един от тях трябвало да върви 50 метра по-напред с червен флаг или червен фенер през нощта.
Едва след 31 години тези ограничения били съществено смекчени.

В град Радин имало mikvah, място с вода използвано за пречистване и измиване. През зимата го загрявали, като доливали вряща вода от отделен резервоар, под който имало запален огън.
Веднъж Хафец Хаим дошъл  и попитал, дали в mikvah е топла водата. Балан му казал, че току що е долял вода от резервоара.
Но водата била студена. Хафец Хаим попитал какво не е наред. Балан посочил резервоара. Хафец Хаим пробвал водата в резервоара. Тя била топла.
Равинът обяснил, ако в резервоара водата е гореща в  mikvah ще бъде топла, а ако в резервоара водата е топла в  mikvah ще си остане студена.
Така е и с възпитанието. Човек трудно ще стане по-добър, от тези, които са около него.

В етиопския град Лилибела се намира комплекс от скални църкви от 13 век.
Те са уникални с това, че не са построени, а са издълбани в скалата, както външния облик, така и всички вътрешни помещения.
Най-известната от тези църкви е църквата „Свети Георги“. Тя има кръстообразна форма и е изсечена така, че покрива й се намира на едно ниво със земята. Самото здание надолу достига до 12 метра.