Става дума за Александрийския фар. Построен е на острова срещу пристанището. Той е  бил чудо на технологията и архитектурата.
Проектиран е от малоазийския грък Состратос. По всяка вероятност е завършен през 279г. пр. Хр.
Издигал се е насред покрит с колонада двор и е имал четири етажа.
Квадратният долен етаж е бил осеян с множество прозорци и в него имало около 300 помещения, в които бил настанен обслужващият персонал. В центъра имало двойна спираловидна стълба, по която с помощта на машини се вдигало горивото.
Вторият етаж бил осмоъгълен и се заемал изцяло от спираловидната стълба. Над него се издигал кръглия трети етаж, след който идвал ред на самия фар.
На върха вероятно е имало някакво тайнствено огледало, което изпълнявало ролята на гигантска увеличителна леща, с чиято помощ се наблюдавали корабите на голямо разстояние. Същевременно  то можела да фокусира и насочи слънчевите лъчи към неприятелската флотилия и да я подпали.
Според една легенда византийският император искал да нападне Александрия, но се уплашил да не би „магическото огледало“ да открие и унищожи корабите му. За това изпратил свой агент, който спечелил благоволението на халифа и му казал, че под фара лежи заровено съкровището на Александър Македонски.
Халифът наредил сградата да бъде разрушена и преди жителите на града да успеят да се намесят, двата горни етажа, включително и магическото огледало, рухнали в морето
Оттогава фарът бил само жалък остатък от някогашното величие, а на върха му горял голям огън.
Днес от него е останало още по малко.

В британския град Дидкът 200 къщи вече се отопляват с биометан, получен от екскрементите изхвърлени в градската канализация.
Технологичния процес за получаване на това гориво отнема 23 часа. Колкото и да бърчат чело някои сноби, топлината в къщата в този случай не мирише.
Първоначално този проект е бил предвиден за малък град от 25 хиляди души. В него са вложени 2,5 милиона евро. При по-широкото приложение на тази технология разходите за придобиване на биометан ще бъдат намалени значително.
Във Великобритания най-големите енергийни компании са планирали в скоро време да внедрят тази технология в цялата страна

Идеята да се заместят класическите двигатели с много по-ефективни и по-малко енергозависими устройства, отдавна се обсъжда в научните кръгове. Накрая от теория изследователите преминаха към практиката. За първи път в историята на космическите апарати към друга планета се отправя нов вид апарат – слънчево платно.
Експерименталния апарат IKAROS е стартиран на 21 май от Танегасима заедно с Akatsuki. Двата апарата ще излязат в орбита около Венера през декември. Вторият ще събира данни за атмосферата и активните вулкани, а IKAROS ще потвърди експериментално възможността за използване на слънчев вятър, като източник на енергия за дългите космически полети.
От 3 до 10 юни около IKAROS, с диаметър 1,6 метра и тегло 320 кг, ще се отвори квадратно платно, с диагонал 20 метра и дебелина0,0075 мм. В бъдеще платното ще остава опънато благодарение на центробежните сили, възникващи при въртенето на апарата около оста му. За целта инженерите са поставили в ъглите му тежести, отказвайки се от огромните щанги. Снимките от отвореното платно ще се предават от камера поставена върху устройството.
Слънчевото платно създава сила от милиони Нютона, но с постоянно действие, което може да предаде на апарата огромна скорост. Това е единствения начин да се реализират дълги междузвездни полети, защото в случая отпада необходимостта да се носи допълнително гориво.
Ако се използва друг двигател реактивен или йонен, трябва да се вземе гориво и за връщане, но машината става твърде тежка.
Интересен е факта, как космически кораб ще се добере до планета близка до Слънцето, като използва енергията на частиците движещи се от нашето светило.
Японски учени от JAXA са изчислили относителното положение на три небесни тела, при които прилагането на подобен „фокус“ е напълно възможно.
За обезпечаване на нуждите на апарата електроинженерите са поставили върху платното слънчеви батерии. Освен това в него са вградени различни сензори, които ще следят за състоянието на апарата и системите му.