Гъбар от град Цехоцинек отишъл в гората в околностите на Бидгошч, за да събира последните гъби. Едва ли е предполагал, че това невинно занятие ще го направи герой в историите на различни международни медии.
Всичко започнало от там, когато мъжът забелязал в гората огромна манатарка. Тя тежала 3 кг, а диаметъра на шапката й бил 40 см. Гъбарят е решил част от находката да остави за рождествената вечеря тази година.
Гъби виреят на височина до 9 хиляди метра. Учените смятат, че, заедно с бактерии, те могат да повлияят на климата на нашата планета.
Освен факта, че гъбата може да окаже влияние върху скоростта на образуване на облаците и валежите на Земята, те още извършват височинно „околосветското пътуване“, като допринася, включително и за разпространението на различни заболявания.

Една прекрасна утрин един човек се прибирал у дома си. Изведнъж му дошло на ум, че може да съкрати пътя си. Да зареже прашния път и да хване през гората.
– Какъв хубав ден, – казал си човекът, като се обърнал към гъсталака –  ден, в който човек може да срещне щастието си.
Щом свърнал, още преди да успее да се огледа, паднал в добре замаскирана вълча яма.
– Хубаво направих, че тръгнах по краткия път, – казал си човекът, като легнал по-удобно в ямата. – Ако сред тази красота може да ми се случи такава неприятност, какво ли ме очаква на прашния път? Е, там не може да се случи нищо интересно!

В гъста гора живеели двама души. След единият от тях, когато ходел тихо из гората и събирал ягоди и други плодове, всички животни, което било край него, както кучето бягали около него, а тези които били по-малки катерици, белки, зайци, таралежи се захващали със зъби и нокти в неговите овехтели дрехи и закривали очи от удоволствие.
Другият и хляб в гората не носел, за да храни животните и да им говори ласкаво. Животните не отивали при него и със страх поглеждали към него скрити зад дърветата.
– Какво е това братко? – сърдел се този християнин.  – Лошо не им правя, а те не идват при мен, както при теб!
– А ти какво си мислиш за тях, когато не идват при теб?
– Мисля, че са неблагодарни! Храня ги, от залъка си отделям, а те въпреки това не ме обичат!
– Не можеш да накараш никого да те обича заради подаръците, които им носиш. Можеш да скриеш лошите си постъпки от децата и зверовете, но лошите мисли не. Те виждат всичко.
Светлина огрява църквата независимо дали има хора там или не. Така и хората трябва да правят добро, без да мислят дали някой ги гледа или не.
Не казвай нищо, когато показваш милост, но не мълчи, когато ти правят добро.

Всеки знае за град Припят, града изоставен след Чернобилската авария. Но малцина знаят, че подобен мъртво населен пункт се намира на остров Кипар. Става въпрос за Вароша, някога модерен средиземноморски курорт, който за броени дни се е превърнал в призрак.
Извесно е, че на малкия остров Кипър паралелно съществуват две държави – Гърция и Турция. Единна държава на това място е имало за малко време. Това е било в периода от 1960 г. до 1974 г., след добиване на независимост от Великобритания до началото на Гражданската война.
Причина за станалото е било нарастването на националистическите чувства у гръцките кипърци, което е довело до военен преврат и обявяване от страна на хунтата присъединяване на Кипър към Гърция. Турция, един от гарантите на независимостта на държавата, не пропуснала да изпрати войски за защита на турското население на острова.
В резултат на последвалата война там се появил град призрак. Преди конфликта, той е бил един от най-популярните и луксозни курорти в региона, който е привличал богати хора от цял ​​свят, включително и звездите на музиката и киното. Въпреки това, през 1974 г. района се оказал на линията на огъня, а властите били принудени да евакуират местното население, състоящо се главно от гърците.
Хората напускали домовете си, смятайки, че това е само за няколко дни, докато конфликтът не бъде решен. Но историците имали други планове. Почти 40 години Вароша е празен, ограден от всички страни с масивна ограда, охранявана от турски войски и миротворци от ООН.
Някогашните луксозни хотели и вили са празни и унищожени, стоят без прозорци, врати и мебели. Растителността си пробива път през асфалта и превръща Вароша в гъста гора. Единствено са разчистени пътища за патрулиращите коли.
И най-интересното е, че в непосредствена близост до изоставените квартали са разположени доста обитаемите райони на град Фамагуста, турската част на Кипър.

Един отшелник живеел в подножието на една планина. Една вечер там отишъл един крадец. Но там нямало какво да открадне.

Връщайки се от гората, отшелникът заварил крадеца в колибата си.

– Ти навярно си изминал дълъг път, за да ме навестиш, – казал той на крадеца, – за това не трябва да те изпращам с празни ръце. Моля те вземи като подарък моите дрехи.

Зашеметен крадецът взел дрехите и се изнизал.

Отшелникът седял гол и гледал луната:

„Бедния човек, – разсъждавал мислено той, – как ми се искаше да му подаря тази прекрасна луна“.