Случвало ли ви се е в детството да вземете любимата си играчка и да излезете на улицата. Там съседчето ви предлага да направите смяна. То ви дава красив бонбон, а вие играчката си. Правите смяната и другото дете си отива. Изяждаш бонбона и всичко свършва…. Седиш и си мислиш: „Как стана всичко това?“
Защо децата вършат такива грешки? Защото не знаят цената на нещата. Но само в детството ли вършим такива глупости?
Ето например семейството. Понякога глупаво и то безвъзвратно го заменяме с „три сладки бонбона“.
Сега е време да узнаем кои са тези „сладости“, които ни разделят от семейството.
На първо място това са материалните ценности.  90% от разводите са по финансови причини. Хората преследват материалните блага, влизат в дългове и вземат заеми. Напрежението расте постепенно, но когато стигне точката на кипене, човек губи самообладание и губи семейството си.
Някои вземат заеми и кредити с много високи лихвени проценти и едва се справят. И всичко това, за да „не бъдеш по-лош от другите хора“. Реклама, надпревара за „успех“,  достигане на определен престиж. И ако дойдат тежки времена, финансови кризи, загуба на работа, тежко заболяване……
Обикновено човек става роб на заеми не за една година. Знаете, че финансовите проблеми водят не само до загуба на семейството, но и до самоубийство.
Врвмвто за разлика от парите няма да се върне никога. Жената и децата страдат от липсата на грижи от главата на семейството, а понякога децата са лишени напълно от вниманието и на двамата родители. „Подаръците“ могат ли да заменят вниманието и любовта?
Нито предметите, нито парите са зло. Проблема е в отношението към тях.
Друга „сладост“, която разрушава семейството са развлеченията и удоволствията. Наркотици, алкохол, хазарт или компютърни игри, центровете за лечение от тях растат като гъби след дъжд. Какво подбужда хората да заменят семейството си с тези неща? Любовта към удоволствията. Тя има свойството бързо да прераства в зависимост… Неутолимата жажда към дадено увлечение поглъща човека и в сърцето му не остава място за друго. И всичко започва от детството..
На последно място от „сладостите“ ще спомена порнографията, не че е по-малко застрашаваща, а защото не мога всичко да сложа на първо място.
Човек, пристрастен към порнографията изкривява нормалния си поглед към противоположния пол. Обикновено тези, които са пристрастени да гледат всякакъв вид порно, при удобен случай изменат на съпругите си. До какво води това? До проблеми във взаимоотношенията, губене на доверие и взаимен интерес. Това води и до загуба на семейството. Нужно ли е да споменавам за загубата на уважение, венерически заболявания, нежелана бременност….? Но всяка година милиони семейства се разделят по тези причини. Това лошо говори за нашето морално състояние.
Струва ли си да пробваме от любопитство,  да налагаме егоизма си и да задоволяваме всичките си желания? Нима всичко това е „по-сладко“ от собственото ни семейство?
Ако не се съгласите да замените семейството си с тези три „бонбончета“, то ще стане много по-силно и щастливо.

Телевизията предлага един от най-лесните начини да пропилееш живота си в днешно време. И разбира се Интернет я настига. Вярно е, че в Интернет можеш да прецениш какво точно да гледаш, но това не означава, че няма да избереш най-лошото от всичко възможно.
За сега телевизията владее положението. Основния проблем в нея не е колко цинизми се допускат на екрана, въпреки че и това не е малък проблем, а баналността. Рекламите са достатъчни, за да посеят алчност и похот и това не е само в една или две програми.
Умът ви се храни със всякакви телевизионни глупости, а той е предназначен за общуване, обучение, израстване….
Съдържанието на повечето програми е толкова тривиално и лишено от смисъл, че способността на мозъка да мисли за нещо по-стойностно и умението на сърцето да изживее по-дълбоки емоции се разрушават.
Телевизията представя всяка сериозна публична дейност като боклук. Презира всяко сериозно, последователно, рационално и сложно нещо. И какво ни предлага в замяна? Диалози, в които всичко е лесно приемливо, просто, конкретно и най-вече забавно.
Тъй като всички живеем според културата, формирана от телевизията, трудно можем да видим какво става с нас. Човек трудно би потънал в размишления, докато гледа телевизионната програма така, както би размишлявал върху герой на Уилям Шекспир или върху въпросите на Блез Паскал. Ако такава телевизия съществуваше, тя щеше да бъде абстрактна, поетична, дълбока и много скучна.
Внимавайте, човек, който не е прекарал много време в офиса, но се гордее, че е бил със семейството си, но пред телевизионния екран, няма да избегне обвинението, че е пропилял живота си.